ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _20.07. 2018г.

Районен съд - Левски в закрито заседание на _двадесети юли през 2018 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_189 по описа на съда за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от М.И.М. и С.Д.М. ***, против постановление за прекратяване на наказателно производство № 1263/2017 г. на РП – Левски.

Молбата е да бъде отменено постановлението на РП като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че са представени достатъчно доказателства за вредите, които му е причинил И.С., изразяващи се в закана за убийство.

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 16.11.2017 г. за това, че на 16.10.2017 г. в гр. Левски, е отправена закана за убийство на М.И.М., ЕГН********** от с. гр. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че М.И.М. и И.Н.С. са съседи и живеят в на ул. *** в гр. ***. През последните няколко години отношенията между двете семейства се влошили.

Според жалбоподателя проблемът идвал от там, че И.С. усвоил част от техния двор, като построил къщата си на границата между двата двора, дори в част от двора на М. При всяко палене на печката коминът не отвеждал дима, тъй като къщата на И.С. била над неговата.

И.С. постоянно отправял заплахи към М.М. и съпругата му и не им давал да си палят печката. При пореден скандал на 16.10.2017 г. С. отново отправил заплахи, вкл. и за убийство, дори влизал и в двора им. Заплахи отправял и сина на С. – З.

Св. И.С. в показанията си твърди, че преди години говорил с М. да му продаде къщата, но тъй като поискал много пари, св. С. се отказал от покупката. Това ядосало М. и от този момент започнал да се заяжда с него. Според С., М. се заяждал с него, тъй като къщата му пречела на комина, който не можел да отвежда дима нагоре. Според М. това било заради високата надстройка на къщата на С., която според последния била направена преди около 24-25 години, със съгласието и подписа на М.М.. Коминът винаги си е пушил нормално и М. не се е оплаквал. След като това станало проблем, М. си изкарал кюнец отстрани, който сочел към стената на С., което не било проблем, освен когато палел гуми, дрехи и обувки. С. твърди, че му е правел забележки, но отрича да го е заплашвал, като твърди, че е имало случай, в който М. е вадел нож срещу него. Според показанията на С. той предложил на М. да извика майстори, но М. отказал. В проведената очна ставка М. не отрича, че е отказал да бъдат извикани майстори, като обяснението му е, че нямало как да се изпълни, тъй като трябвало коминът да се издигне много висок и вятърът щял да го „гътне”.

При разпита С. заявява, че никога не е влизал в двора на М., за да се разправя с него и внимавал много, защото С. бил психически неуравновесен.

Поради констатираните противоречия били праведени очни ставки, в които разпитаните свидетели дават противоречиви показания относно възникването и протичането на инцидента и повода за влошените отношения.

В проведената очна ставка св. М. твърди, че се е случвало М. да пие и тогава да започва да се разправя със С.. М. се е обръщала към С. да не се разправя с М., но последният понякога се ядосвал и заплашвал съпруга й, като се е случвало и да не му обръща внимание. Лично тя не е била заплашвана от С.. Според свидетелката С. не е опасен човек и тя лично не се е чувствала заплашена от него.

От изготвената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че при осв. М.И.М. се касае за примитивна личност. Мисленето е конкретнообразно, застойно. Емоционално показва повишена чувствителност с тенденция за свръх защита на собствените интереси и слаби възможности за баланс на емоционалните изживявания. Прагът на дразнимост във волеви план е нисък.

Според заключението тези характерови особености не покриват критериите за психично или личностово разстройство, а касаят своеобразни черти в структурата на личността, които се вграждат в нормата, но в нейните крайни варианти покриват критериите на понятието акцетуирани личностови черти. По съвременни научни трактовки акцентуираните личностови черти не са психично разстройство и не представляват психиатрична диагноза. Това състояние в конкретната ситуация води до затруднена адаптация и справяне на възникналия междусъседски конфликт. Акцентуираните личностови черти тип А се характеризира с потребност от високи постижения, нетърпимост, некомпетентност и натрапливост.

Според вещото лице хипотезата за действително отправени заплахи следва да бъде категорично приета от органите на разследването.

Вещото лице пояснява, че съществуването на подобна закана би могло да възбуди основателен страх от осъществявянато й. В заключение вещото лице сочи, че в резултат на персистиращия конфликт и последвалото състояние не са настъпили последствия от здравословен характер за освидетелствания – както от соматично, така и от психично естество.

В постановлението на РП – Левски за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че в случая не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс на РБ.

Установява се, че е налице битов конфликт на междуличностна и съседска основа.

Прокурорът е приел, че не са налице съставомерни увреждания. Не са събрани доказателства за извършено престъпление по смисъла на чл. 325 от НК.

Съдът споделя изводите на прокурора. За съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Съдебната практика е категорична, че когато заканата е била направена по начн, че не сочи на действителна заплаха, деянието е несъставомерно.

Обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като във възприелите я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я реализира, като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен” следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи.

Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл.

От анализа на конкретната ситуация не може да се направи извод, че е било обективно възможно реализирането на заканата.

В проведената очна ставка св. М. заявява, че понякова И.С. понякога се ядосва и заплашва съпруга й, като се е случвало и понякога да не обръща внимание на М..

При разграничение между заканата и скарването, като вербален конфликт, във втория случай заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяване на заканата.

От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорният извод, че конкретното лице е осъществило от субективна страна съставомерни действия на престпърление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 отНК.

Изводът на наблюдаващия прокурор за липса на доказателства, които да дадат оценка за съставомерно поведение от конкретно лице да осъществена закана за убийство е законосъобразна и правилна.

По настоящото досъдебно производство не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление от общ характер, като не са събрани доказателства да е обективарана чрез думи или действия на закана с убийство, като доказателства в тази насока не са разкрити, поради което обвинентие по чл. 144, ал.3 не е било повдигнато.

С оглед на горните съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваното постановление на РП – Левски за прекратяване на наказателното производство – за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Липсва от обективна страна проявление на съставомерния признак отправената закана да възбуди основателен страх от нейното осъществяване. От изяснените чрез събраните гласни и писмени доказателства обстоятелства по така възникналия конфликт между съседи с влошени отношения, првавилен е изводът на прокурора, че липсва прояввление на признаците от субективна страна на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 340/2017 г. по описа на РУ Левски, пр. пр. №1263/2017г. по описа на РП – Левски, образувано на 16.11.2017 г. за това, че на 16.10.2017 г. в гр. Левски е отправена закана за убийство на М.И.М., ЕГН ********** от с. гр. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.

СЪДИЯ: