Районен съд гр. Левски в закрито
заседание на _03.07._ две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМИРА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
като
се запозна с материалите по ЧНД №_191_ по описа за _2018_г., и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 от НПК.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.М.М. *** против постановление на
РП-Левски за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 43/2018 г. на РУ на МВР
Левски, прокурорска преписка № 246/2018 г. по описа на РП Левски. В жалбата се твърди, че постановлението на РП-Левски е неправилно и
незаконосъобразно, и се моли съда да отмени същото. Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по
предварителното производство доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.243 от НПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Видно
от приложеното досъдебно производство е, че същото е започнало с извършен
разпит на свидетел – пострадал, като първо действие по разследването, за което
незабавно е уведомен районния прокурор на РП Левски. Във връзка с това е
започнало досъдебно производство № ЗМ
43/2018 г. на РУ гр. Левски за това, че на 15/16.03.2018 г. в стая на кравеферма, находяща се извън
регулацията на с. Асеновци, общ. Левски, обл. Плевен, лице от мъжки пол,
извършило действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Р.М.М. ***,
чрез използване на сила и заплашване – престъпление по чл. 150 ал.1 от НК.
В
хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, при който са
намерени и иззети веществени доказателства. Проведени са разпити на свидетели,
проведена е очна ставка и е привлечен в качеството на обвиняем О.О. *** за
това, че за времето от 21.00 часа на 15.03.2018 г. до 01.00 часа на 16.03.2018
г. в стая на кравеферма, находяща се извън регулацията на с. Асеновци, общ.
Левски, обл. Плевен, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст –
Р.М.М. ***, чрез използване на сила и заплашване – престъпление по чл. 150 ал.1
от НК.
От
проведения разпит на П. – същия не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Проведено
пълно и всестранно разследване по досъдебното производство, след което при
решаване на въпроса дали да бъде внесен обвинителен акт от прокурора, същия е
обсъдил подробно и обстойно всички събрани по досъдебното производство
доказателства и е изградил правилни и законосъобразни изводи.
Видно
от твърденията на М. е, че същата посетила кравефермата на св. Р., където
поискала да започне работа. Тъй като в деня на посещението й – 15.03.2018 г.
останала до вечерта, за да види в какво се състои работата й, тя била попитана
от св. Р. дали има къде да пренощува. М. отговорила отрицателно, поради което
св. Р. възложил на работещия при него О.О. П. да й покаже стаята, в която тя
може да пренощува. Касаело се за стая различна от тази, която ползвал П. Според
твърденията на М., П. я завел в своята стая, където й казал, че тази вечер ще
правят секс, а тя започнала да го увещава да я пусне, но той отказвал и я
заплашвал. М. твърди също така, че П. я накарал да си събуе клина, помогнал й
да си съблече якето, ударил й 2-3 плесници, целувал я по устата, при което тя
се дърпала, а той й казвал да не се дърпа, защото ще го ядоса и ще я пребие,
блъснал я към леглото, със заплахи я накарал да го погали по половия член,
притиснал главата й към члена си и я принудил да го лапне, опипвал я и често
казвал, че иска да правят секс. Около 1 часа през нощта телефона на М. позвънил
и тя отговорила. Разговаряла със св. А. И., а П. през това време бил задрямал.
След като П. се събудил настоял М. да приключва разговора, А. чул, че при нея
има някой и казал, че ще се обади на 112, но М. му казала да не се обажда. М. заявила на О., че А. е „червена барета и
ще доведе полиция”, по действията на О. заключила, че той се притеснил, казал й
да се облича и да ляга до нея, но после си променил решението и й казал
„излизай”. Според твърденията на св. М.
/стр. 5 от протокола за разпит пред съдия/ през времето през което тя е била в
стаята на О. П. той е излизал, оставил за я известно време сама, тя излизала
също два пъти, заспивал, а през всичкото време вратата била затворена с райбер
от пирон и сезал /стр. 4 от протокола за разпит – ред 3 от горе на долу/. Буди
недоумение поведението на М., която е имала възможност да напусне помещението,
но не е сторила това – въпреки затворената врата с райбер от пирон и заспалия
П. Недоумение буди и обстоятелството, че М. не е направила дори опит да излезе
от помещението, а след като П. според твърденията й казал да излиза, тя излязла
и вместо да отиде в стаята, която й била отредена за пренощуване, отишла в
трактор на двора, а на сутринта не споделила с никого за случилото се, въпреки
че според твърденията й била видяна от другата работеща в кравефермата жена –
В. Видно от твърденията на М., е че В. я попитала къде е спала, а тя казала
„тук-таме”. От показанията на св. Р. се установява, че е видял М. да отива,
заедно с О. П. към неговата стая, а на следващата сутрин, когато я видял и я
попитал има ли проблеми, тя категорично отговорила, че няма проблеми, видимо
изглеждала добре и по нищо не можело да се съди, че с нея се е случило нещо,
нито е била с раздърпани дрехи, нито със следи да е ревала и др. След около час
М. отишла при св. Р. и му заявила, че тази работа не е за нея, няма да я
работи, дал й пет лева и тя си тръгнала.
При
разпита на О. П. същия твърди, че трябвало да заведе М. в стаята, която ще спи,
но тъй като там било много студено й предложил да отиде в неговата стая да спи
при него, тя влязла в неговата стая, а той сложил райбера на вратата /понеже
няма брава и вратата се отваря, пуснал печката да се стопли, двамата седнали на
леглото, той си пиел „винце”, а тя „млекце”, бил „пийнал”, казал й „Искам да те
еба”, като преди това започнал да я опипва през дрехите, хванал я за бузата и я
целунал, тя не се съпротивлявала, направила му „свирка”, искал да прави секс с
нея, като й се молил два часа, говорила по телефона с „някакъв от с.
Аспарухово”, след известно време отново говорила по телефона и му казала, че си
отива в нейната стая да спи. На сутринта я видял да работи и я попитал къде е
спала, а тя не му отговорила нищо и повече не я е виждал. П. заявява, че нищо
не е правил против волята на Р..
При
проведената очна ставка между П. и М.
двамата изразяват противоположни твърдения. П. заявява, че М. дошла доброволно
в стаята му, по някое време искала да си тръгне и той я пуснал, като твърди, че
вратата не е била заключвана, както и че доброволно е хванала члена му и го
налапала. Според твърденията на М. същата не отрича да е отишла доброволно в
стаята на П., но заявява, че като разбрала, че това е „капан”, поискала да
излезе, но вратата била затворена с райбер от пирон и след като П. я заплашил
тя нямала никакъв избор и след което му лапнала члена, П. я оставил.
Въпреки
нееднократните твърдения на М., че била заплашвана от П., същата не
конкретизира евентуално отправените й заплахи, нито пък има каквито и да било
следи от упражнено по отношение на нея насилие от страна на П. и категорично е
отказала да бъде освидетелствана от лекар. По делото няма каквито и да било
доказателства установяващи съпротива от нейна страна, още повече, че както бе
посочено по-горе, според самата М. вратата е била без брава, затворена с райбер
от пирон, имало е периоди през които О. е бил заспал – т.е. без каквито и да
било усилия от нейна страна, в случай че е желаела, същата е имала възможност
във всеки един момент да излезе от стаята.
Посочените
по-горе факти и обстоятелства са подробно
и последователно обсъдени от представителя на прокуратурата и е
достигнато до извода, че липсват безспорни и несъмнени доказателства от
обективна и субективна страна за извършено престъпление по чл. 150 ал.1 от НК
или друго такова от общ характер.
Съдът споделя изводите на прокурора,
поради което счита, че обжалваното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК ПОТВЪРЖДАВА постановлението на районен прокурор Ч. Мънев от
07.06.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство ЗМ 43/2018 г. на РУ на МВР Левски, прокурорска преписка № 246/2018
г. по описа на РП Левски, срещу О.О. П., ЕГН ********** с адрес *** за
престъпление по чл. 150 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7-дневен срок
от съобщението до жалбоподателя, О. ***, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: