гр. ЛЕВСКИ, 08.08.
Районен
съд – Левски в публично съдебно заседание на _осми август
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _Ваня
Димитрова_ и прокурора _Чавдар Мънев сложи за разглеждане _ч.н.д. № 245 по описа
за _2018_ год., докладвано от съдия _Николаева.
На именното повикване в _10.30_
часа се явиха:
ЗА РП-ЛЕВСКИ – явява се прокурор
Чавдар Мънев.
ЛИЦЕТО, чието настаняване се
иска Г.Г.С. – явява се лично.
ЯВЯВА СЕ адв.Ю.Д., определена за
служебен защитник на С..
СВИДЕТЕЛЯТ М.З.В. – уведомена по
телефона – явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Е.Н. – нередовно
призован – не се явява.
Съдът докладва, че призовката е върната в
цялост, ведно с писмо от Кметство с.Обнова, като е отразено, че е в платен
годишен отпуск, като е представено копие от заповед за разрешен отпуск.
ЯВЯВА се психиатъра д-р А.А.А..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д. – Да се даде ход на делото. Запозната съм с делото, съгласна
съм да поема защитата.
Г.С.
–
Съдът счита, че няма
процесуални пречки за даване ход на делото в дн.с.з.
Тъй като лицето, чието настаняване се иска Г.Г.С.
се явява в с.з. без адвокат и с оглед разпоредбата на чл.158, ал.4 от Закона за
здравето, съгласно която участието на защитник в това производство е
задължително, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
НАЗНАЧАВА на основание чл.158,
ал.4 от Закон за здравето адв.Ю.Д. от
ПлАК за служебен защитник на лицето Г.Г.С..
СНЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА:
М.З.В. – 66г., неосъждана, дъщеря на Г.С..
Съдът разяснява на
свидетелката разпоредбата на чл.119 от НПК, като й разяснява, че има право да
откаже да свидетелства.
М.В. – Желая да свидетелствам.
На свидетелката се напомня отговорността по чл.290 от НК.
Обещават да говорят истината и се отстранява от залата.
СНЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА ПСИХИАТЪРА:
д-р А.А.А. – 81г., неосъждан, без родство.
На вещото лице се напомня отговорността по
чл.291 от НК.
Обещава да даде вярно и
безпристрастно заключение.
На страните се разясняват правата по
чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Ув. г-жо председател, не правя отводи на състава на съда,
нямам искания по доказателствата.
АДВ.Д. – Не правя отводи, нямам искания към този момент.
Г.С. –
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът преминава към
изслушване на лицето, чието настаняване се иска.
ОСВИДЕТЕЛСТВАНАТА – Малко тежко чувам. На 86 години съм. Живея в с.Обнова. Знам
защо съм тук, прави ми застраховка на моята къща, дето сме я построили с мъжа
ми, че отивам да живя при дъщеря ми в София. Това ми е недостатъка, глухотата.
Здрава съм, двора сама го работя, става 6 години мъжът ми е починал, на улицата
трева нямам, всичко се оправям. Сега дето са ми изписали лекарства пия, дъщеря
ми ръководи нещата, тя ми ги дава. Ходихме в Плевен на лекар. Той ме пита,
казах, че нямам промяна нищо, тъй си живея спокойно, чувствам се добре. Дъщерята
знае за какво са лекарствата.
Само
дето почувствах едно видение, нещо, и за това е това. Бях си вкъщи и по вечеря
се чукна на вратата и като ми се явиха едни черни облаци. Аз отворих вратата, викам,
заповядайте и това е. Защото се преуморявам, за това е.
Като
на картина ми се явяват.
Тия
същите хора дето ми се явявах ги видях в колата, дойдоха в къщата на прозорците.
Аз им отворих и през нощта прекарах с тях, не се страхувам и на разсъмване си
отлитнаха.
Аз
съм сама жена, крадат ме, конфликт си има винаги. Дървата ми крадят, това –
онова. Не съм видяла кой ми краде дървата. Съмнявам се от малцинствата, има млади
момчета, нямат средства, дойдат, чукат, дай ми 10 лв., викам, не мога да дам 10
лв., сама жена съм, как ще ви дам. Сам човек като остане, нервно живее. Като
кажа на дъщеря ми, тя вика, тъй ти се е привидяло. Аз не мога да живея затворена
сама. При тях сега тъй ще бъде, като отида на София. Аз обичам да правя услуги,
да ме обичат хората, да им помагам. Като отида до магазина, бонбони купя на
децата, давам им. Викам, я елате бабо да ми изчистите, идват, давам им 7-8 лв.
да ми изчистят. За това ги смятат малко по – лоши хората, като останат сами.
Децата
са ми надалеко, не могат да идват често при мен. Усамотена се чувствам. През
зимата имам приятелки, дойдат, пийнем кафенце, но не се давам да ме излъжат, да
ми вземат пари, просто сме приятелки.
Едно
от малцинствата ми дава една фланела, да му дам някой лев. Викам, не мога да
приемам чужди вещи, дъщеря ми не дава.
Две деца
имам, М. и Валя се казват. Тази е М., дето е тука, другата е в Германия. Имам
внук и внучки имам две, З., Н.и Ж..
Лекарят
ми изписа лекарства за кръвното, пия ги редовно. Вземам си лекарствата, нямам
нищо увредено, че да не мога да общувам с хората. Докторът ми дава рецепта. Личният
ми лекар е от Обнова. Сама си пазарувам, не давам на никой да ми пазарува.
Обичам
честността.
Съдът преминава към
изслушване на свидетелката.
СВ.М.З.В. – Казаха ми, че е с дименсия. Тя си има други нейни
заболявания, таласимия, наследили сме я аз и целия род върви по женска линия,
има си проблеми и с кръвно, като всяка стара жена. Пие за кръвно лекарства,
ренаприл пие, хедонин за деменсията и хапче за сън вечер пие.
Майка ми
от лекарствата, които взима след консултацията е добре.
Притеснява
ни до преди 20 дни, инак битовите неща ги върши перфектно. Забравя дори да почива,
забравя, че тялото има нужда от почивка, измаря се и не знае, че е изморена.
Вечерта на 21-ви ми се обади, че получила халюцинации. Един мой братовчед държи
ресторант на Обнова, отишла и взела за говори че я убиват, халюцинации, под
леглото има трап, ще я убият, имала 25 хил. лв. Няма такива пари и хората се събрали,
викнали кмета и се обадиха. Аз си дойдох. Казал ви идеална чистота под леглото,
няма трупове, нито е разбита стената, нито има животни, неконтролируемо
уплашена. Пристигнах от София, там живея. Пристигнах веднага, отидохме в Плевен
в психодиспансера, д-р Бъркачка беше дежурна. Не искаше да пие лекарства преди това.
Скарала се с лекарите, не иска да ги пие. Изпокарала се с двамата лекари на
село, казала, че се лекува сама, това е от около месец – два. В Плевен изписа
хедонин по схема, не иска да го пие, че ще съм я отровела, вика, ти ще ме
отровиш. Не искаше да ги пие, с голяма мъка започна да ги пие с комбинации уж
за алергии. От лекарствата започна да утихва фазата на възбудна халюцинация, да
обикаля по двора да търси животни и по схема й ги давам лекарствата. Водих я на
проверка, ще ходим пак, докторката поправи схемата, д-р Бъркачка, сега ще има и
за сън. Сега утихна положението, пие си лекарствата, събужда се, но не от
халюцинации.
Никога
до сега не е лекувана в психиатрия, но напоследък се изостри като разбрах, че
се скарала с лекарите. Стана една остра и непокорима.
Кмета го
викнали, направил комисия да видят във връзка със случката какво става. Кметът
направо му викали, викай да я прибират тая баба, той казал, не, тя си има
наследници.
Съдът дава възможност на
страните да зададат въпросите си.
СВ.М.В. – Няма опасност за себе си да се нарани
нещо, тя се пази, самосъхранението го има.
В момента не е опасна, но когато си
дойдох беше страшна, посягаше да се бие. Сега не, ляга да спи, давам й
лекарствата, понаприказва се и ляга и спи.
Не бих я оставила сама, тя ще забрави
да ги взема лекарствата, не умишлено, ще забрави, както забрави да спре да
почине, може цял ден да копа трева.
Ще я взема на София при мен. Ще се
справя с нея. Искам да си е при мен. Отдавна я караме да дойде при нас, тя е
научена да се движи по двора, но ще я взема и ще я гледам аз. Вече взе да се
съгласява да дойде при мене.
Съдът преминава към
изслушване на психиатъра д-р А.А.А..
Д-Р А.А.А. – Ув г.жо съдия, Г.С. не е регистрирана в психиатрично
заведение, не е лекувана, има амбулаторен преглед, за което има представено
доказателства. При тази жена се касае за едно съчетание на няколко заболявания,
които се подреждат последователно във времето и разстройството. На първо място
това таласимията вероятно при нея е заболяване, което касае образуването на червените
кръвни телца и нивото на хемоглобина. При нея е слабо изразена и затова тези
хора изживяват нормално на тази възраст. Но резултатът от това заболяване е в
това, че преносният кислород е намален, а мозъкът е орган, който най - много се
нуждае от кислород. С годините идват сърдечното заболяване, изменението
склеротичното на съдовете и това, което е психиатричен план отбелязано, това е
дало основание да се приеме и настъпващата деменсия слабоумие. При нея не е тежко
изразено, слабоумието ако е склеротична деменсия след година две има фази, едната
е хронична, другата е глобална. При глобалната деменсия се загубва и съзнанието
за собствена личност. По - рано се говореше за ядрото на личността, човек не
знае кой е, а сега се казва, липсва им самосъзнание. При нея е слабо изразена и
на този фон се настройва и така е писано в разписанието на болестите, делил
надстроен на деменсия. Съдов делир е подобна диагноза, което е едно и също. Разстройство
е това, което идва с промяна на съзнанието, промяна на околната среда и било и
към нея, привиждат й се хора, крадат я. Говорих с кмета, тя при него е ходила
да се оплаква, че други я крадат, не че той я краде. Това са периоди на излизане
и навлизане в такива психози, в тесния смисъл на думата, предимно нощни са,
дъщерята го съобщи и тя. През нощта външните дразнения ги няма, не ангажират
личността и това което идва от мозъка се проявява, като им се светне лампата,
видението изчезва.
Това, което е до сега, кръвното
заболяване, атеросклерозата, хипертонията и настъпващата деменсия, заедно с
инсултите, когато има инсулт уврежданията на крайниците са контра латерални,
ако инсултът е в ляво, парезата е в дясно.
В резултат на всичко това идва този процес,
всички тези заболявания се лекуват съвместно от лекари. Деменсиите в
разписанието на болестите което е вписано в регистъра на психиатрите на
практика се лекуват от невролозите. Пътят, когато те не постигнат резултати и
когато има и психично разстройство както е в случая, тоя делир е да се обърне
към психиатър, както това и хората са направили. Психиатър е прегледал, изписал
лекарства, хидрина е психотронно лекарство, в момента няма такъв проблем,
овладяна е ситуацията.
При положение, че дъщерята ще се грижи за нея да се прекрати процедурата,
да не се изпраща за експертиза защото това е безсмислено. Основното лечение ще
бъде като може по амбулаторен начин. Говорил съм с дъщерята, ако има проблеми, тя
е медицинско лице, винаги знае към кого и как да се обърне. Ако се наложи никой
психиатър да посети, няма да откаже да я приеме.
ПРОКУРОРЪТ- Нямам въпроси.
АДВ.Д. – Нямам въпроси.
Съдът поиска становище от
страните относно необходимостта на разпит на неявилия се свидетел
ПРОКУРОРЪТ - да се приеме становището на
психиатъра.
На неявилият се свидетел в дн.с.з. Д.Н. ***, ние не държим на
неговия разпит. Да се заличи от списъка, тъй като са изяснени фактите и обстоятелствата
по делото.
АДВ.Д. – Да се приеме становището на психиатъра.
Да се заличи свидетелят, присъединявам се към становището на
прокурора.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ - Не е необходим разпитът на неявилия се свидетел.
Съдът като взе предвид становището
на страните по отношение на неявилият се свидетел, намира, че същият следва да
бъде заличен.
Следва да бъде
присъединено становището на психиатъра д-р А. към доказателствата по делото.
Предвид гореизложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване в качеството на свидетел Д.Е.Н..
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА становището на д-р А.А.А., като на същия се изплати
възнаграждение в размер на 93.46 лв., дневни разноски в размер на 10 лв. и
пътни разноски в размер на 16.80 лв., съгласно представена справка -
декларация.
ПРОКУРОРЪТ – Ув. г-жо председател, предвид на събраните в дн.с.з.
доказателства, имам предвид показанията на разпитаната свидетелка М.В. - дъщеря на Г.С., чието настаняване
се иска, както и становището на д-р А. в дн.с.з. считам, че не следва да
продължи процедурата и не поддържам искането за настаняване на задължително лечение
на Г.Г.С.. Не следва също така да бъде назначавана съдебно - психиатрична
експертиза, тъй като се установи, следното:
Лицето,
чието настаняване се иска е с диагноза деменсия, същата не е регистрирана и не
е позната на психиатричните служби преди това. В дн.с.з. се събраха достатъчно данни,
че Г.С. не е опасна нито за себе си, нито за околните, а предвид на възрастта й
и заболяването деменсия е получила халюцинации в различни варианти. Заявеното
също така от нейната дъщеря в дн.с.з., че поема грижата за нея е основание към
всичко гореизложено за прекратяване на производството. Предвид гореизложеното
предлагам да бъде прекратена процедурата и прекратено производството поделото
В
този смисъл моля за вашия съдебен акт.
АДВ.Д. – Задължителното настаняване и лечение на едно лице
предполага наличието на няколко обстоятелства. Първото от които е лицето да страда
от някой от заболяванията и предвидени и описани в чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ.
От събраните по делото доказателства действително се установи, че има поставена
диагноза деменсия, но както медицинската документация,така и вещото лице д-р А.
е дал заключение, че тази деменсия не е дълбока и тежка, напротив, дори става
въпрос почти за неврологична, не чак толкова психиатричен проблем. Считам, че не
е налице предвиденото в чл.146 от ЗЗ състояние на освидетелстваното лице, което
да дава основание за настаняване. Отделно
от това вече за да бъде настанено лицето, като допълнително обстоятелство
следва да бъде налице опасност лицето да извърши престъпление или друго деяние
с което да постави себе си или околните в някаква опасност. Също не се установиха
такива обстоятелства. Вещото лице е категорично, че няма опасност да извърши
престъпление, а и с оглед на личното състояние в момента освидетелстваната не е
опасно и за себе си.
Ето
защо считам, че не са налице условия за настаняване на лицето в психиатрично заведение
и моля в този смисъл да се съобразите със становище та РП, че не поддържа
искането.
В
този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.
Съдът обяви, че ще се произнесе с
определение след тайно съвещание.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
След съвещание, съдът като прецени становището на
представителя на РП – Левски, защитника на лицето, чието настаняване се иска -
адв.Ю.Д., на Г.С., както и на психиатъра, д-р А., счита, че производството по
делото следва да бъде прекратено.
От приложената медицинска докуметация и становището на
психиатъра д-р А. се установява, че лицето страда от деменция, водеща в
психиатричен план до слабоумие и загуба на самосъзнание, която обаче на този
етап е слабо изразена и не налага настаняване на лицето за принудително
лечение. Г.С. не се води на учет в психиатричо заведение, във връзка със
сътоянието й близките й са се обърнали към психиатър, изписани са й лекартства
и ситуацията е била овлядяна. Съгласно становището на психиатъра състоянието й
предполага амбулаторно лечение и не се налага настаняване й за принудително
лечение, дъщеря й заявява, че полага грижи за нея. От събраните в днешното
съдебно заседание доказателства, както и след личното й изслушване, не се
установява към настоящия момент Г.С. да проявява поведение, с което да е опасна
за себе си, за близките си, за околните или за обществото.
С оглед разпоредбата на
чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146,
ал.1, т.2 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
С оглед установеното по-горе, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 155
от ЗЗ за настаняване на Г.С. на задължително лечение в лечебно заведение, в
какъвто смисъл е искането на РП – Левски. Предвид на това, съгласно
разпоредбата на чл.159, ал.4 от Закона за здравето, производството по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, ал.4 от
Закона за здравето производството по ч.н.д. №245/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба или протест в 3-дневен срок от днес пред ПОС.
Протоколът
написан в с.з., което приключи в 11.15 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: