Мотиви към присъда №23 от 04.07.2018г., постановено по н.о.х.д. №89/2018г. по описа на РС гр. Левски.

Обвинението срещу В.С.А., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 22.09.2015 г. на път ІІІ–3002, в с.Стежерово, община Левски, посока гр.Белене, при управление на товарна композиция, състояща се от влекач, марка ***”, модел ***”, с рег. № ***с прикачено на него полуремарке, тип ***”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне;

Чл.20, ал.1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

Чл. 21, ал.1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.; Пътно превозно средство от категория „С+Е” в населено място - 50 км/ч. и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 128 666.42 лв., както следва:

По товарен автомобил влекач марка ***”, модел ***”, с рег. № ***, собственост на фирма ***” ЕООД в размер на 13 512 лв., с управител И. Д. И. и полуремарке ***” с рег. ***, собственост на М.В.Т., ЕГН ********** в размер на 115 154.42 лв.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд. Моли съда да при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия да вземе обстоятелствата около неговата личност и изцяло оказаното съдействие както в хода на разследването, така и пред съда. Пледира по отношение на подсъдимия да бъде определено наказание, предвиден в минимума, разписан от законодателя, като бъде отчетено оказаното съдействие от страна на подсъдимия.

Подсъдимият се явява лично и се представлява от адв. С.. Защитникът счита деянието за доказано от обективна и субективна страна по безспорен и несъмнен начин. Счита, че подзащитният му е съдействал на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото. Счита, че освен изложените от обвинението аргументи за многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, съдът да отчете и че деянието е от преди 3 години и не е обществено оправдано репресията да бъде прекалено висока, както и незаинтересоваността на собствениците на увредените вещи. В тази връзка пледира, че е предвидено като наказание за извършеното престъпление при условията на алтернативност лишаване от свобода или пробация. Моли съда да определи наказание при условията на чл.55, а именно като замени наказанието пробация с глоба. Моли да не се налага съпътстващото по - леко наказание лишаване от правоуправление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.09.2015г. свидетелят И.Д. И. от гр.П., управител на „***" ЕООД – Перник тръгнали за панаира в гр.Свищов. В групата пътувал и т.а. ***, с per. №***, собственост на фирма „***" ЕООД с управител И.Д. И., с прикачено към него полуремарке „***с рег.№ ***, собственост на М.В.Т., ЕГН********** с водач подсъдимия В.С.А..

На път III-3002 с.Стежерово, обл.Плевен, посока гр.Белене, движейки се с превишена скорост за населеното място, а именно 89,93 км./ч., а към момента на настъпване на удара в първото дърво с 79.38 км/ч /по – голяма скорост на движение от критичната на преобръщане за съответния участък/, подсъдимият А. загубил управление над товарната композиция, навлязъл в насрещната пътна лента и левия банкет по посока на движението, като се ударил последователно в няколко крайпътни дървета. Товарната композиция се преобърнала, като вследствие на това по нея се получили деформации. Вследствие на произшествието подсъдимият А. получил наранявания и останал в кабината на автомобила.

Местопроизшествието било посетено от свидетеля В. С. - мл. автоконтрольор при РУ на МВР Левски, който заварил подсъдимия в кабината на товарният автомобил в безпомощно състояние. Своевременно пристигнал екип на бърза помощ и транспортирал А. в ЦСМП Плевен.

По случая било образувано наказателно производство.

Извършен е оглед на пътно-транспортно произшествие, както и оглед на местопроизшествие, като бил изготвени албуми.

Водачът не бил изпробван за алкохол на място с дрегер тъй като здравословното му състояние не позволявало това. В ЦСМП Плевен му била взета кръвна проба за употреба на алкохол. Видно от Протокол за химическа експертиза № 547/2015г. на ЦСМП Плевен, в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето В.С.А. не се е доказало наличие на етилов алкохол.

В хода на производството е назначена съдебно медицинска експертиза, видно от която е, че на В.С.А. е било причинено: счупване на двете кости на подбедрицата на левия крак, счупване на малкия пищял на подбедрицата на десния крак, големи разкъсно-контузни рани на подбедрицата на десен крак на предмишницата на лявата ръка, на лявото бедро и по кожата на предната коремна стена. Вещото лице е дало заключение, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да бъдат обяснени с обстановката на ПТП, за която съобщава пострадалия: от удари и притискане, заклещване на долните крайници в кабината на товарния автомобил-влекач. Пострадалият е бил транспортиран и приет за лечение в клиниката по ортопедия и травматология в болница в гр.Плевен. Лечебния процес продължил за периода от 22 септември до 7 октомври 2017г., като бил опериран. Раните били зашити, а костите на лява подбедрица наместени и фиксирани с метални ортопедични импланти - пирони или плаки и винтове.

Вещото лице е дало заключение, че счупването на двете кости на подбедрицата на левия крак води до трайно затруднения на движенията на десен крак за период около един и половина - два месеца, при нормален оздравителен процес. Всяка рана сама по себе си представлява разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Назначена е автотехническа експертиза, видно от която е, че от техническа гледна точка най-вероятния механизъм на протичане на ПТП-то е, че при скорост на движение по-голяма от критичната на обръщане, товарен автомобил влекач, марка ***", модел ***", с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке, тип ***", с рег.№ ***, губи напречна устойчивост, като навлиза в насрещната пътна лента и левия банкет по посока на движението, удря се последователно в няколко крайпътни дървета, като изкоренява две от тях, обръща се на лявата си страна и след получени пластични деформации и триене по настилката се установява в покой на мястото, на което е намерен, като с установяване на товарната композиция в покой, на практика приключва ПТП-то.

Скоростта на процесната товарна композиция, състояща се от влекач марка ***" модел „***" с рег***с прикачено към него полуремарке тип „***" с рег.№ *** преди загуба на напречна устойчивост е Vtk =24,98 м/сек. = 89.93 км/ч, а към момента на настъпване на удар в първото дърво, скоростта на товарната композиция е била U22 = 22,05 м/сек. = 79,38 км/час.

Необходимото разстояние за спиране /опасна зона/ на товарната композиция, движеща се със скорост Vtk =24,98 м/сек. = 89.93 км/ч. е Оз.тк= 111,72 м.

В заключение вещото лице изразява становище, че от техническа гледна точка, причина за произшествието е свързана с избраната от водача по-висока скорост на движение от критичната на преобръщане за съответния пътен участък, който представлява част от дъга на завой.

Водачът на процесната товарна композиция е имал техническата възможност да възприеме конфигурацията на пътния участък, като дъга от завой, надлъжният наклон на настилката и да подбере скорост на движение, чрез която транслационното движение на МПС да се реализира в полагащата му се пътна лента. При тези обстоятелства водачът на МПС сам се е поставил в невъзможността да предотврати ПТП-то чрез използване на скоростния лост и педалите на газта и спирачния педал.

Нанесените щети в резултат на настъпилото ПТП на товарен автомобил „***" с рег.№ ***са 13512 лв.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза. Установена е пазарната стойност на увреденото имущество - автодром, без бъмперколички - 115 154.42 лева.

По делото е назначена и изготвена комплексна допълнителна автотехническа и оценителна експертиза. В същата се уточнява, че водачът е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако не е извършил последователността от маневри в ляво и веднага в дясно, и ако се е движил с максимално разрешената за движение скорост в населено място от 50 км./ч. Констатирана е и техническа причина - недобро закрепване на полуремаркето на задния мост, състоящ се от три оси, колесарът, който е останал на гуми и не се е преобърнал.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, протокол за оглед на местопроизшествие, албум за посетено местопроизшествие, бюлетин за съдимост, показанията на разпитаните свидетели В. Н. С. и И.Д. И., както и назначените в досъдебното производство експертизи.

С оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.343, ал.1, б."а", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП е указано, че на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Подсъдимият с поведението си на пътя е нарушил тази разпоредба. Отделно от това, в нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП А. не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, още повече, че същият е управлявал в населено място товарна композиция, състояща се от влекач с прикачено на него полуремарке, като е избрал скорост на движение, превишаваща максимално допустимата скорост от 50 км/ч, с което е нарушил чл. 20, ал.1 от ЗДвП.

Навлизайки в насрещната пътна лента, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство и управлявал със скорост над максимално допустимата за населено място – с 89.93 км/ч, а към момента на настъпване на удара в първото дърво с 79.38 км/ч, подсъдимият причинил значителни имуществени вреди – надхвърлящ 14 минимални работни заплати за страната към инкриминирания период.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1, б."а", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.09.2015 г. на път ІІІ–3002, в с.Стежерово, община Левски, посока гр.Белене, при управление на товарна композиция, състояща се от влекач, марка ***”, модел ***”, с рег. № ***с прикачено на него полуремарке, тип ***”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 128 666.42 лв., както следва:

По товарен автомобил влекач марка***”, модел ***”, с рег. № ***, собственост на фирма „***” ЕООД в размер на 13 512 лв., с управител И. Д. И. и полуремарке „***” с рег. № ***, собственост на М.В.Т., ЕГН ********** в размер на 115 154.42 лв.

Обективният състав на това престъпление е осъществен с допуснатите от подсъдимия А. нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно причиняването на значителни имуществени вреди в размер на 128 666.42 лв. Щетата по товарен автомобил влекач марка, „***, модел „***", с рег.№ ***, собственост на фирма „***" ЕООД, с управител И. Д. И. е в размер на 13 512 лв., и полуремарке ***", с рег.№ ***, собственост на М.В.Т., ЕГН ********** щети в размер на 115 154.42 лв.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй като въпреки, че не е предвиждал общественоопасните последици на деянието е бил длъжен да знае задълженията си по ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочените разпоредби. А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, признанието на вината, доброто му процесуално поведение, изминалия период от време от извършване на деянието, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „в” от НК.

Предвид изложеното съдът налага наказание глоба в полза на държавата в размер на петстотин лева.

Следва да се приложи и разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, поради което и съдът не налага по – лекото наказание лишаване от право да управлява МПС.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 735.00.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: