№
гр. Левски, 07.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №91
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Д.З.Й. *** против Наказателно
постановление №19-0293-000218/19.02.2019г. на Началник РУ-Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
С жалбата се оспорва
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Наведен е довод за допуснати
нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.М. М. – ПлАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Твърди описаната в АУАН и НП фактическа обстановка да
е оборена от депозираните по делото свидетелски показания. Излага подробни
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административно-наказателното производство. Като такова посочва
санкционирането на жалбоподателя за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, без да е
конкретизирана коя от визираните в посочената разпоредба четири хипотези се
твърди да е нарушена. Посочва като съществено процесуално нарушение наличието
на противоречие между АУАН и НП, както и между отделните части на НП, предвид
посочването, че санкционираното лице не спира на знак Б2 и че нарушава зоната
на действие на същия знак. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната
страна по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен не се представлява, не
изразява становище относно жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 04.02.2019г. жалбоподателят Д.З.Й. пътувал заедно със свидетелката Х. Т.
Т. в посока към гр.П., управлявайки товарен автомобил *** с рег.№***,
собственост на „***”ЕООД. Около 09,20ч. същите се намирали на територията на
град Левски. Минали през центъра на града, покрай полицейското управление, и
излезли на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”. След като завили в
ляво, били спрени за проверка от
свидетелите В.П. и И.И. – полицейски служители на РУ – Левски, които били
установили полицейски патрул, в близост до РСБЗН – гр.Левски, на кръстовището
на ул.„***” и ул.”****”.
На жалбоподателя бил
съставен АУАН бл. №АА №078102/04.02.2019г. за това, че на 04.02.2019г., около
09,20ч., в гр.Левски, управлява товарен автомобил *** с рег.№***, на
29.05.2018г., в 16,25ч., в с.Б., ул.“***“, собственост на „***”ЕООД, като не
спира на пътен знак Б-2 (стоп) на кръстовище на ул.„***” и ул.”***” –
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен от В.А.П.
– мл. полицейски инспектор и подписан от свидетеля И.М.И.. Същият бил предявен лично и подписан от
жалбоподателя на 04.02.2019г. без отразени в него възражения.
Въз основа на посочения
АУАН било издадено обжалваното наказателно, за това, че на 04.02.2019г., около
09,20ч., в гр.Левски, на кръстовище на ул.„***” и ул.”***”, като водач
на товарен автомобил *** с рег.№***, управлява, като нарушава зоната на
действие на пътен знак Б-2, като не спира – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено лично срещу подпис на нарушителя на 26.02.2019г.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите В.А.П., И.М.И., Х. Т. Т., както и от приетите
писмени доказателства - АУАН бл. №АА
№078102/04.02.2019г., НП №19-0293-000218/19.02.2019г. на Началник РУ-Левски към
ОД на МВР-Плевен, Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач.
Като свидетели по делото
са разпитани актосъставителят В.А.П. и свидетелят по АУАН И.М.И. ***.
Показанията на
двамата свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелството, че на
посочените в акта дата и час, същите изпълнявали служебните си задължения, като
били изградили КПП на пътя за село Г., общ.Л., до пожарната, на кръстовище на
ул.„***” и ул.”***”. Показанията на полицейските служители са безпротиворечиви
относно обстоятелството, че се намирали извън патрулната кола, когато възприели
управляваното от жалбоподателя МПС, което не спряло на знак „Стоп”, намиращ се
на кръстовище на ул.”***” и ул.”***” в гр.Л., автомобилът бил спрян за
проверка и на жалбоподателя бил съставен акт за това, че нарушава зоната на
действие на знак „Стоп”. От показанията на свидетеля П. се изяснява, че по
време на съставяне на акта жалбоподателят устно възразил, че е спрял на знака
стоп, както и че това не се е виждало от мястото, където били позиционирани
полицейските служители.
По искане на
жалбоподателя като свидетел по делото бе разпитана Х. Т. Т.. От показанията й
се установява, че на 04.02 същата пътувала заедно със жалбоподателя в
процесното МПС. Около 09,00ч. се намирали на територията на град Л., като пътувайки
в посока към град П. не минали по околовръстния път, а през центъра на града,
покрай полицейското управление и след няколко минути излезли на описаното в
АУАН и НП кръстовище. Твърди, че жалбоподателят спрял на знак стоп, но тъй като
от лявата страна имало постройка, която пречела на видимостта му, тръгнал и се
изтеглил малко по-напред, за да има видимост. След като завил на ляво и се
движил около 300 метра, жалбоподателят бил спрян от полицейски патрул,
позициониран след плавен завой в дясно до ограда на предприятие. Твърди, че от
знака стоп, до спирането за проверка, не е имало видимост към патрулния
автомобил, поради което и жалбоподателят възразил пред полицейските служители,
че така, както той не е могъл да ги види, не са могли и те да възприемат дали е
спрял на знака „стоп”, поради липсата на видимост от мястото на позиционирания
патрул.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН,
въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона
писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице процесуални
нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление.
Неоснователни са
изложените от жалбоподателя доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Действително, налице е непълнота в цифровото изписване на нарушената правна
норма от ЗДвП в АУАН и НП, доколкото чл.6, т.1 от ЗДвП визира няколко хипотези,
представляващи задължения на участниците в движението, като в АУАН и НП не е
конкретизирано кое предложение от чл.6, т.1 от ЗДвП се твърди жалбоподателят да
е нарушил. Същевременно посоченото обстоятелство не е нарушило правото на защита
на наказаното лице, доколкото словесната формулировка указва ясно нарушената
хипотеза на чл.6, т.1 от ЗДвП – несъобразяване на поведението на водача с пътен
знак и по-конкретно - пътен знак Б2.
Не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване правото на
защита на наказаното лице и другото обстоятелство, посочено от пълномощника на
жалбоподателя, като довод за незаконосъобразност на НП, а именно противоречие в
словесната формулировка на АУАН и НП. Установява се, че в АУАН нарушението е
описано като не спиране на знак Б2 (стоп), а в НП с израза нарушава зоната на
действие на пътен знак Б2, като не спира. Не прецизната формулировка на
нарушението в НП, доколкото знак Б2 не указва зона, при навлизането на която е
налице нарушение, а съдържа задължение, което следва да бъде спазено на
указаното със знака място, не е довело до неяснота или противоречие относно
извършеното нарушение, респективно не е нарушило правото на защита на
наказаното лице. И в двата документа ясно е посочено, че нарушителят не
спира на знак Б2.
Съдът намира обаче, че
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП се явява недоказана от събраните
по делото доказателства, от които се установява друга такава, неописана в АУАН
и НП. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже всички елементи
от фактическия състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран.
Установява се, че със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП,
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
това, че не е спрял на знак стоп, намиращ се на кръстовище на ул.”***” и
ул.”***”. Същевременно показанията на двамата полицейски служители са
еднопосочни, че се касае за знак стоп, разположен на друго кръстовище – това на
ул.”***” и ул.”***”.
Мястото на извършване на
нарушението е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение
и задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на
издаденото въз основа на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
доказателствена тежест на ответника по жабата е да докаже къде е осъществено
нарушението, като следва да бъде установено, че същото е извършено на
конкретното място, посочено в АУАН и НП, при наличие на описаната в тях пътна
обстановка, включително разположение на пътните знаци. В процесия случай мястото на извършване на
нарушението е от изключително значение и с оглед наведените доводи за липсата
на видимост при спиране на процесния знак Б2, както и за невъзможност
нарушението да бъде възприето от полицейските служители, предвид мястото,
където бил позициониран КПП.
Предвид на изложеното,
вмененото на жалбоподателя нарушение се явява недоказано от събраните по делото
доказателства. Незаконосъобразно административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана с обжалваното НП, поради което същото следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0293-000218/19.02.2019г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР-Плевен,
с което на Д.З.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
20 лв. и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.