гр.
ЛЕВСКИ, _29.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети декември_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д.
№ 531 по описа за 2010 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от З.К. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №263//11.10.2010 г. на
началника на РУП – Белене.
Жалбоподателят твърди, че при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че не са изяснени обстоятелствата и фактическата
обстановка, даващи основание за констатиране на административното нарушение, за
което е санкциониран. Твърди, че на практика проверката е извършена и са му
иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, но
развива доводи, че не му е връчен талона за медицинско изследване по надлежния
ред и не му е дадена възможност да изложи възраженията си.
В съдебно заседание, жалбоподателят моли съда
алтернативно да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление на началника на РУП – Белене, или да намали кумулативно наложените
му административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, които
счита, че са в прекомерно завишен размер.
Ответника по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява допустима. Видно от приложеното
наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 11.10.2010
г. Жалбата е изпратена по пощата на 18.10.2010 г., /видно от пощенското клеймо
на плика/, т.е. в последния ден на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата
на връчването. Жалбата е получена в РУП – Белене на 20.11.2010 г. и е заведена
с вх.№2813 от същата дата.
Разгледана
по съществото жалбата е частично основателна.
На
З.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 263 от
07.10.2010 г. за това, че на същата дата, около 23:25 часа, в гр.Белене,
ул.”Васил Левски”, управлява лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, като
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. В акта е отразено, че е издаден талон за
медицинско изследване и са иззети, като доказателства за извършеното нарушение свидетелството
му за управление на МПС и контролния талон към него. Посочена е нарушената разпоредба
на ЗДвП, а именно чл.6, т.2 от същия закон. Жалбоподателят не е оспорил констатациите
в акта към момента на съставянето му и не е направил възражения.
Въз
основа на така съставеният акт, административно – наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление №263/11.10.2010 г., с което на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на З.К. са наложени административни наказания:
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18
месеца, както и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети 12 контролни
точки. Видно от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, на посочените дата, час и място, като
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата
на алкохол и да изпълни предписанието за медицинско изследване с талон
№0291438.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
показанията на разпитаните свидетели: М.Б. и П.П. – и двамата служители при РУП
– Белене, се установява по безспорен и непротиворечив начин, че на посочената в
акта дата и място, при спиране на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя
за извършване на проверка, последният категорично е отказал да му бъде
извършена проба с техническо средство, след като видимо е личало, че е
употребил алкохол. Свидетелите твърдят, че по желание на К., акта му е съставен
в сградата на полицейското управление, че там му е издаден и талон за
медицинско изследване, но е последвал отново отказ от страна на жалбоподателя
да го подпише и получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел върху
талона. Съдът счита, че и двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на
делото, дават пълни и точни показания, като излагат възприетите от тях факти и
обстоятелства в логична и непротиворечива последователност, поради което следва
да се кредитират изцяло с доверие.
Показанията
на свидетелите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства.
Видно от издаденият талон за медицинско изследване №0291438 е, че
жалбоподателят е отказал да го получи, като не е положил подпис на позиция
„Водач на МПС”, и това обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел
– И.П..
Жалбоподателят,
макар и да излага доводи в жалбата, че отразените констатации в акта и
наказателното постановление не отговарят на истината, в съдебно заседание дава
обяснения в обратния смисъл, а именно, че действително е отказал извършване,
както на проба за употреба на алкохол с техническо средство, така и да му бъде
връчен талона за медицинско изследване.
При
това положение, и предвид обстоятелството, че събраните по делото доказателства
безспорно сочат на извършено деяние от К., съдът приема за несъстоятелни и изложените
от него доводи в жалбата, че съставеният му акт не отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Съдът констатира, че в акта и наказателно постановление подробно
са описани нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, като е
посочено точно какво разпореждане на контролите органи жалбоподателят е отказал
да изпълни. Изпълнителното деяние на административно нарушение по чл.6, т.2 от
ЗДвП е намерило израз в отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за
установяване на употребата на алкохол – с техническо средство или чрез
медицинско изследване на кръвта, след като е поканен от полицейските служители
да направи това. Поради тази причина съгласието на жалбоподателя да бъдат
иззети като доказателство за извършеното нарушение свидетелството му за
управление на МПС и контролния талон към него, не означава, че не са изяснени
обстоятелствата, които дават основание да се констатира „такова административно
нарушение”, нито е равнозначно на „извършена проверка на практика”, така както
сочи в жалбата си.
Несъстоятелни
са и изложените доводи от К., че не му е дадена възможност да изложи
възраженията си при положение, че както се установява от свидетелските
показания на полицейските служители, последните са изпълнили дори желанието на жалбоподателя,
актът за установяване на административното нарушение да му бъде съставен в
сградата на полицейското управление.
Предвид
изложеното съдът намира за безспорно установено, че извършеното от жалбоподателят
нарушение е съставомерно, и като такова е основание за реализиране на
административно – наказателната му отговорност. Съдът констатира, че при индивидуализиране
на наказанието, административно – наказващият орган не е съобразил разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и наличието на смекчаващи вината и отговорността на
жалбоподателя обстоятелства. Налагайки на К. двете кумулативно предвидени
наказания в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, т.е. в максимален
размер, макар и в предвидените в правната норма граници, административно –
наказващият орган е наложил наказания в размер, несъразмерен на извършеното
нарушение. При определяне на наказанието не е взето предвид обстоятелството, че
К. не е системен нарушител на ЗДвП /липсват по делото данни да е бил наказван по
административен ред/. Не са взети под внимание и добрите характеристични данни
за неговата личност, а именно трудовата му ангажираност и наведените доводи, че
във връзка с упражняваната дейност често се налага да шофира, поради което и
лишаването от право да управлява МПС за един по – дълъг период от време би
затруднило реализирането на доходи. Очевидно е, че при определяне размера на наказанието,
административно – наказващият орган е отчел само отегчаващото вината и
отговорността на жалбоподателя обстоятелство, а именно: демонстративното му поведение
по време на извършване на нарушението, такова каквото го описват свидетелите в
показанията си. Не са взети предвид нито превеса на смекчаващите обстоятелства,
нито факта че поведението на жалбоподателя е било вероятно повлияно от употребата
на алкохол, поради което и задръжките му са били занижени.
При
това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като наложената глоба в предвидения от закона максимум от 1000
лева, бъде сведена до 500 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС
за срок от 18 месеца, бъде намалено на 12 месеца което е към минималния размер,
предвиден в чл.174, ал.3 от ЗДвП по отношение и на двете кумулативно предвидени
наказания. Така определените на К. наказания в минимален размер съдът приема,
че биха изпълнили целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 263/11.10.2010 г. на началника на РУП – Белене в
частта, с която на З.К. ***, ЕГН **********,
е наложено на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП административно наказание: глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца,
за извършено нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА същото в размер на 500 лева глоба и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: