В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и втори март_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_615_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Х.Т. ***, ЕГН **********, против НП №442/09.07.2010г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен.

В жалбата се твърди, че с наказателното постановление са наложени наказания „глоба”, в размер на 150 лв. и лишаване от п раво да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, както и отнемане на 7 контролни точки на основание Наредба №І-1959 на МВР затова, че на 11.06.2010г. около 08:57часа на път І клас№3, км. 48+513, като водач на МПС управлява със скорост 85 км/ч. при ограничение 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с радар ТR -4 099-97г.

Обжалва НП като незаконосъобразно по основание и размер на наложените санкции. Твърди, че не е съгласен с фактическите констатации както по акта, така и по наказателното постановление. Последното не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като било направено изключително лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като не са посочени такива, обуславящи обективни елементи от състава на нарушението по чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП; не било конкретизирано кое ограничение всъщност е нарушено – за населено място, или за извън населено място, съответно дали нарушението е по чл. 21, ал.1, или по ал. 2. Това съществено ограничавало правото му на защита. Не бил посочен и режима на работа на техническото средство, установило скоростта на движение на МПС в момента на засичането; нито отстоянието на техническото средство от движещото се МПС в момента на засичане; не било посочено ограничението, зададено на радара за конкретния ден и час.

Сочи се, че НП №442/10 е издадено на лице с фамилия, която нямала нищо общо с фамилията на жалбоподателя; бланковият номер на АУАН не отговарял на номера, посочен в НП; не бил отбелязан точен час, в който било извършено нарушението.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 25.12.2010г. против жалбоподателя Х.А. е съставен АУАН затова, че на 11.06.2010г. в 08:57 часа по ПП -3 км. 48+513 в с. Българене, посока Русе управлява лек автомобил „Мерцедес *” с рег. № * с 85 км/ч. при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство TR-4 № 099/97 – превишение 35 км/ч – МПС – 1 автомобил, с което е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №442/ 09.07.2010г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, видно от което е, че затова че на 11.06.2010г. около 08.57 часа на път 1 клас №3, км. 48+513, като водач на МПС – лек автомобил с рег. № *, на ПП .03 с. Българене, посока Русе управлява лек автомобил със скорост 85 км/ч, при разрешена 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с радар TR-4 099-97г. Превишение 35 км/ч.

На основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС да 1 месец.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на посочената в акта дата двамата са работили за скорост в с. Българене. Спрели движещ се с превишена скорост лек автомобил „Мерцедес”. Съставен е бил акт на лицето, актът е бил предявен, като не е имал възражения. По време на проверката не е имало други автомобили на платното за движение.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите П. и П. като достоверни.

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е в границите на населеното място, за което той самият не е възразил. В тази връзка е безспорно установено, че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч.

Показанията на свидетелите кореспондират и с приетото от съда писмено доказателство – списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери, от което се установява, че техническото средство TR4 №99/97г., с което е измерена скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя, на 20.05.2010г. е преминал успешно такава проверка, като срокът на валидност на радара е 12 месеца, т.е. до 20.05.2011г. Последващата проверка е удостоверена със знак да извършена ПП №02703 за 2010г. в Лабораторията, оправомощена да извършва последваща проверка на СИ.

От изложеното следва изводът, че средството за измерване ТR към датата на установяване на нарушението и съставяне на акта за установяването на нарушението - е изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерване.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас, от което следва, че могат да се ползват както технически средства, които посочват само датата на нарушението, въведеното ограничение, така и че могат да се ползват технически системи, от които могат да се правят писмени разпечатки на фиксираните нарушения, включващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Още повече, че на жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал възможност да се запознае и в случай, че е имал някакви възражения, да ги отрази писмено. Така също А. е имал възможност да направи възражение и относно часа, вписан в АУАН като час на извършено от него нарушение, в случай, че той не съвпада с действителния час на констатираното нарушение. В този смисъл съдът не споделя становището на жалбоподателя, че времето на установяване на нарушението не е конкретизирано.

Следва да се отбележи, че в НП е изписано израза „около”. Посочването в АУАН и в НП като час на извършване на нарушението с израза „около 08,57 часа” дори да е нарушение, каквото безспорно не е, то не е от категорията на съществените нарушения, които имат за последица негодност на наказателното постановление и които да го правят незаконосъобразно и да водят до неговата отмяна.

По изложените съображения съдът приема за безспорно, че са установени точната дата и час на извършеното нарушение, както и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя, поради което съдът счита, че възраженията на жалбоподателя не намират опора в събраните по делото доказателства. В този смисъл е и приетото от съда писмено доказателство заверено копие на справка от запаметените измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство.

Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че разпечатката на трафик радара с отбелязване на час, скорост и превишение на скоростта не би могло да се използва като доказателствено средство, тъй като не било приложено по съответния наред към делото. Следва да се отбележи, че същото е окомплектовано с жалбата, наред с останалите писмени доказателства от страна на административнонаказващия орган. Видно от същото е, че в 08.57 е фиксирана скорост от 85 км/ч., като 36 мин. преди това и 377 мин. след това не е констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата, като управление на МПС с превишена скорост.

Съдът намира за несъстоятелно възражението, направено от страна на жалбоподателя още в жалбата, че не е конкретизирано нарушението дали е извършено в населено, или в извън населено място. И в АУАН, и в НП е конкретизирано, че с деянието си А. е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Направено е възражение, че наказателното постановление е издадено против Х. „А.” и срещу него са наложени съответните наказания. Следва да се има предвид, че е допусната техническа грешка при изписване на името на жалбоподателя, която не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Нарушителят е индивидуализиран, няма съмнение относно неговата личност, не се касае за друго лице, още повече че единният граждански номер на нарушителя е изписан правилно.

Възражението, че издалият наказателното постановление началник сектор ПП към ОДМВР Плевен няма право да издава наказателни постановления към 02.08.2010г., тъй като заповедта е издадена на 02.08.2010г. са несъстоятелни. Видно от приложената към делото заповед за определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и осъществяват контролна дейност по ЗДвП, е издадена на 02.07.2010г., като е входирана на 03.08.2010г. и не може да се приеме, че към момента на издаване на наказателното постановление издалият същото не е имал правомощието да го прави.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП. Законодателят е предвидил административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, като санкциите са конкретизирани съобразно превишаването на скоростта със съответните км/ч.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС.

В АУАН е посочен точният час на извършеното нарушение, а именно – 18,34 часа, което се потвърждава и от приложения към делото копие от отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост. Установени са точната дата и час, както и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя, което пък съвпада с констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

По отношение на направеното алтернативно искане за замяна на наложеното по отношение на жалбоподателя наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец с административно наказание глоба в размер на 200 лв., каквото се предвижда с оглед измененията на закона, съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение. Безспорно нарушението е установено до влизане в сила на измененията в ЗДвП, поради което следва да се приложи законът, действал по време на извършване на нарушението.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 442/09.07.2010г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което на Х.Т. ***, ЕГН ********** на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за един месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: