Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 18.04. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седемнадесети март_ две хиляди и единадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_19_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.И. ***, ЕГН **********, против НП №35-0000899/07.12.2010г., издадено от Началник ОО „КД-ДАИ” - Плевен.

          В жалбата си твърди, че с наказателното постановление му е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП. Счита, че това постановление е незаконосъобразно; че същото е издадено в съществено нарушение на императивните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗАП и ЗАНН и без да е извършил нарушение на чл. 6 от Закона за автомобилните превози. Моли съда да отмени като незаконосъобразно наказателно постановление № 35 – 0000899/07.12.2010г. на началника на ОО „КД-ДАИ” – Плевен.

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

          Видно от представените по делото доказателства е, че на 25.10.2010г. против жалбоподателя М.И. е съставен АУАН затова, че на 25.10.2010г. около 07.40 часа по път ІІІ-5202, на разклон на околовръстен път в посока с. Деков управлява лек автомобил „Сеат *” с табели с рег. №*, собственост на С.К., ЕГН**********, като извършва обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за превоз на пътници и товари на територията на Република България. В акта са посочени имената на и ЕГН на лицата, пътували в автомобила.

          Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от началник ОО”КД – ДАИ” гр. Плевен. Със същото наказателно постановление за нарушение на чл. 6, ал.1 и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози на М.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че работят в РУП – Белене. По изготвен от началника на РУП – Белене график са спрели за проверка лек автомобил „Сеат *”, управляван от М.И.. В автомобила са установени няколко лица, за които впоследствие било установено, че нямат родствена връзка. Била извършена проверка на личните им данни от документите им за самоличност. Свидетелите заявяват, че на място не са установявали дали пътниците са заплащали за извършвания превоз.

От разпитаните в качеството на свидетели пътници в автомобила: Л.Е. и З.К. се установява, че свидетелката Л.Е. не е заплащала затова, че е пътувала в автомобила, докато свидетелят З.К. е следвало да заплати сумата от 6, или 8 лева затова, че го возил от Белене до Плевен. Свидетелят заплатил уговорената сума.

Съдът е изискал информация от ОД на МВР гр. Плевен, от която се установява, че предвид обстоятелството, че служителите на МВР не са контролни органи по смисъла на чл. 91 от Закона за автомобилните превози, актосъставителят М.И. не е определен да съставя АУАН по Закон за автомобилните превози. Контрол по прилагане на Закона за автомобилните превози при извършване на превози и пътници се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Длъжностните лица от ИА „Автомобилна администрация” имат право да спират моторни превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари.

Съдът приема за безспорно установено, че няма издадени вътрешноведомствени нормативни разпоредби, които от своя страна да определят служителите на МВР като компетентни органи, имащи право да съставят акт по ЗАП. В този смисъл в отговора на ОД на МВР - Плевен изрично е изписано, че актосъставителят М.И. не е оправомощен да съставя такива актове. ЗАП изричнчо определя, че само длъжностните лица от цитираната агенция имат правомощията да съставят актове за нарушение по този закон.

От изложеното следва изводът, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

АУАН е съставен от некомпетентен орган, което от своя страна опорочава както съставения акт, така и издаденото на негова основа наказателно постановление и което само по себе си е абсолютно и самостоятелно основание обжалваното постановление изцяло да бъде отменено.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.       

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000899/07.12.2010г., издадено от Началник ОО”КД-ДАИ” - Плевен, с което М.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на ОСЕМСТОТИН ЛЕВА,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: