В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седемнадесети март_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_20_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.И. ***, ЕГН **********, против НП №35-0000893/30.11.2010г., издадено от Началник ОО „КД-ДАИ” - Плевен.

В жалбата си твърди, че с наказателното постановление е записано, че на 25.10.2010г. около 7.37 часа на път ІІІ-52 в посока с. Деков управлява лек автомобил „Опел *” без да притежава лицензия за превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Твърди, че така описаната фактическа обстановка не отнговаря на истината. В действителност е возил в автомобила си хора, негови приятели, които са го помолили да ги закара в гр. Плевен, като за услугата не им е взимал пари за превоза.

Счита, че това постановление е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 25.10.2010г. против жалбоподателя М.И. е съставен АУАН затова, че на 25.10.2010г. около 07.57 часа по път ІІІ-5202, в посока с. Деков управлява лек автомобил „Опел *” с табели с рег. №*, негова собственост, като извършва превоз на пътници, без да притежава лиценз за превоз на пътници или товари на територията на Република България. В акта са посочени имената на и ЕГН на лицата, пътували в автомобила.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от началник ОО”КД – ДАИ” гр. Плевен. Със същото наказателно постановление за нарушение на чл. 6, ал.1 и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози на М.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.

От показанията на разпитаните свидетели В. и А. се установява, че работят в РУП – Белене. По предварително утвърден от началника на РУП – Белене график са спрели за проверка лек автомобил „Опел *”, управляван от М.И.. В автомобила са установени няколко лица, за които впоследствие било установено, че нямат родствена връзка. Била извършена проверка на личните им данни от документите им за самоличност. Свидетелите заявяват, че по време на проверката не са установявали дали пътниците са заплащали за извършвания превоз.

Разпитани са в качеството на свидетели пътниците в автомобила: В.Г. и Р.Г.. От показанията на свидетеля Г. се установява, че предварително не са говорили за пари и че е заплатил 5 лв. заради услугата.Свидетелят Г. е заплатил на водача след пристигането им в гр. Плевен.

Във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства по делото съдът е изискал информация от ОД на МВР гр. Плевен, от която се установява, че предвид обстоятелството, че служителите на МВР не са контролни органи по смисъла на чл. 91 от Закона за автомобилните превози, актосъставителят К.А. не е определен да съставя АУАН по Закон за автомобилните превози.

Контрол по прилагане на Закона за автомобилните превози при извършване на превози и пътници се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Длъжностните лица от ИА „Автомобилна администрация” имат право да спират моторни превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари.

Съдът приема за безспорно установено, че няма издадени вътрешноведомствени нормативни разпоредби, които от своя страна да определят служителите на МВР като компетентни органи, имащи право да съставят акт по ЗАП. В този смисъл в отговора на ОД на МВР - Плевен изрично е изписано, че актосъставителят К.А. не е оправомощен да съставя такива актове. ЗАП изричнчо определя, че само длъжностните лица от цитираната агенция имат правомощията да съставят актове за нарушение по този закон.

От изложеното следва изводът, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

АУАН е съставен от некомпетентен орган, което от своя страна опорочава както съставения акт, така и издаденото на негова основа наказателно постановление и което само по себе си е абсолютно и самостоятелно основание обжалваното постановление изцяло да бъде отменено.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000893/30.11.2010г., издадено от Началник ОО”КД-ДАИ” - Плевен, с което М.И. ***, ЕГН **********”, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на ОСЕМСТОТИН ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: