гр.
ЛЕВСКИ, _07.04.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _седми март_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.
дело № 22 по описа за _2011_ год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.Н. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление № 35-0000530/13.09.2010 г. на
Началника на ОО „КД-ДАИ” – гр.Плевен.
В жалбата са изложени възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Сочи
се на първо място, че обжалваното наказателно постановление е издадено на
основание АУАН №098461/18.08.2010 г., който е написан нечетливо, а това е
възпрепятствало жалбоподателя да го прочете и разбере за какво точно
административно нарушение е обвинен, да направи възражения и да се защити,
както и да се установи дали същият съдържа задължителните реквизити, съобразно изискванията
на чл.42 от ЗАНН.
Жалбоподателят излага съображения, че административно –
наказващият орган му е наложил наказание за „маловажен случай”, предвид липсата
на вредни последици от деянието и факта, че до момента не са му налага глоби по
Закона за автомобилните превози. Счита, че е следвало да бъде само предупреден,
че при повторно извършено нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, а направената преценка за липса на маловажност от наказващият орган е
неправилна, поради което е налице основание за отмяна на издаденото против него
наказателно постановление.
Излага съображения и относно наличието на сериозно
разминаване в наказателното постановление между законните норми, които са посочени
като нарушени и описанията на нарушенията, което не му позволява да разбере за
какво точно нарушение е санкциониран, а това е накърнило правото му на защита.
На следващо място в жалбата се твърди, че в обстоятелствената
част на наказателното постановление, поради посочване на две дати, едната –
18.08.2010 г., а другата – 15.08.2010 г., не става ясно на коя от тях се счита,
че са извършени нарушенията. Във връзка с горното излага доводи, че е посочено
само мястото, където е извършена проверката, но не и мястото на извършване на двете
деяния, които са му вменени.
Счита, че наказващият орган му е наложил глоби в много по
– висок размер от минималния, без да са налице основания за това.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв.В.Н.
***, поддържа изцяло депозираната жалба, и на посочените в нея основания моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата ОО”КД-ДАИ” – гр.Плевен - не се представлява в съдебно
заседание, но в писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с цялата преписка, взема
становище наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства е, че на 18.08.2010 г., на път
Плевен – Русе, на разклона за с.Изгрев, на жалбоподателя била извършена
проверка от служители на ОО „КД-ДАИ”– Плевен. В хода й констатирали, че Н.Н.,
като водач на автобус „Сетра” с рег.№ *, собственост на „Д.”, при извършване на
обществен превоз на пътници /специализиран/ по маршрут Дойренци – Левски –
Обнова, с пътен лист №268817, е извършил две нарушения, установени от
представен тахографски лист за дата 15.08.2010 г., а именно: не ползва
междудневна почивка от минимум девет часа и не заменя тахографския лист с нов
при продължителност на превоза над 24 часа. За констатираните нарушения,
свидетелят Л.Б. му съставил акт за установяване на административно нарушение №098461
от 18.08.2010 г. В него е отразено, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбите на чл.8, пар.1 от Регламент 561/EU и чл.15, пар.2 от Регламент 3821/85,
а като доказателство за извършените нарушения са иззети АУАН №387067 и
тахографски лист за 15.08.2010 г.
Въз
основа на така съставеният акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните
превози, на Н.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 800
лева, за нарушение на чл.8, пар.1 от Регламент 561/2006, във вр. с чл.78, ал.1,
т.1 от същия закон, и на основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева, за
нарушение на чл.15, пар.2 от Регламент 3821/85, във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от
същия закон.
Изложената
по – горе фактическа обстановка се установява от всички събрани писмени и
гласни доказателства по делото, но съдът счита, че при съставяне на акта и
издаването на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са основание за неговата цялостна
отмяна.
От
множеството цитирани в жалбата и преповторени в съдебно заседание възражения от
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира за основателно възражението,
относно неправилното и непълно посочване на законните разпоредби, които са били
виновно нарушени.
По
повод на първото описано нарушение в съставеният акт за установяване на
административно нарушение, актосъставителят е отразил, че жалбоподателя виновно
е нарушил чл.8, пар.1 от Регламент 561/EU, тъй като за дата 15.08.2010 г. не
ползва междудневна почивка от минимум 9 часа. Текстът на чл.8, пар.1 от
посочения Регламент урежда само двата вида почивки, които водачът следва да
ползва, а именно: дневни и седмични, поради което конкретно посочения текст не
съответства на словесно описаното в акта административно нарушение. Времетраенето
на почивките е регламентирано в чл.8, пар.5, съгласно който текст минималния
размер на следващата дневна почивка за период от 24 часа, която водачът трябва
да ползва при извършване на обществен превоз, е минимум 9 часа. Именно този
текст е следвало да бъде посочен като виновно нарушен от жалбоподателя по пункт
първи от акта, съобразно установената фактическа обстановка при извършване на
проверката. Освен това в съставеният акт на Н. е налице и пропуск, относно
посочване на текста и наименованието на нарушения закон, а именно разпоредбата
на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, която препраща към
изискванията на цитирания по – горе Регламент 561/2006. Този пропуск е
„отстранен” едва от наказващия орган, като е допълнена в наказателното
постановление и цитираната препращаща разпоредба от Закона за автомобилните
превози.
Освен,
че е налице същото допълване на препращащата норма в наказателното
постановление и за второто описано в акта административно нарушение, по отношение
на него съдът намира, че словесното му описание, а именно: „за дата 15.08.2010
г. не заменя тахографския лист с нов при продължителност на превоза над 24 часа”,
не съответства на нито една от предвидените хипотези в санкционната разпоредба
на чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Словесно описаното нарушение
по пункт втори от наказателното постановление предполага неговото осъществяване
чрез бездействие, а предвидените изпълнителни деяния в общо шестте различни
хипотези на санкционната норма, се осъществяват само чрез действие. От една
страна неправилното подвеждане на нарушението към друга санкционна норма е
обусловило незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. От
друга страна, наказващият орган, като не е конкретизирал изрично коя точно от
изброените хипотези е имал предвид при ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, съществено е нарушил и правото му на защита.
Допуснатите
процесуални нарушения са съществени. Като такива безспорно са довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като на практика, след
като е бил лишен от възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен,
не може да осъществи и адекватна защита. Констатираните процесуални нарушения
са довели до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно
постановление, което следва да бъде отменено. Предвид гореизложеното, съдът
намира за безпредметно да коментира останалите възражения, изложени в жалбата и
поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 35-0000530/13.09.2010 г. на Началника на ОО
„КД-ДАИ” – гр.Плевен, с което на Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.93,
ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.8, пар.1 от Регламент 561/2006,
във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от същия закон, и на основание чл.95, ал.1 от Закона
за автомобилните превози, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 750 лева, за нарушение на чл.15, пар.2 от Регламент 3821/85, във вр.
с чл.78, ал.1, т.2 от същия закон, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: