РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.03. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи февруари_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 29 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.П. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №534/07.01.2011 г. на Началника на РУП – Белене.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона, изразяващо се в неотносимост на приложената санкционна административно – наказателна норма към вмененото му нарушение. В този смисъл излага съображения, че е санкциониран по текст, който касае управление на моторно превозно средство без регистрационни табели, а вмененото му нарушение се изразява в ползване на ремарке, без поставени такива табели. Счита, че поради липсата на идентичност, между моторно превозно средство, каквото е автомобилът и ремаркето, явяващо се само превозно средство, приложената санкционна норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, се явява недопустимо разширително тълкуване на закона. Сочи още, че вменяваното му нарушение се изразява в ползване на ремарке, без регистрационни табели.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление на началника на РУП – Белене в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1, пр.4 от същия закон, са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Ответника по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 26.01.2011 г. Жалбата е депозирана в съда, чрез административно – наказващият орган на 31.01.2011 г., т.е. в 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването.

Разгледана по съществото жалбата е частично основателна.

На Р.П. е съставен акт за установяване на административно нарушение №534 от 15.12.2010 г. за това, че на същата дата, около 14:40 часа, в гр.Белене, ул.”Възраждане”, управлява лек автомобил „ВАЗ *” с табели с рег. № *, собственост на Й.К., с ЕГН ********** ***, като тегли ремарке, без регистрационни табели, поставени на определеното за това място, както и за това, че не представя контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП, а именно: чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Жалбоподателят не е оспорил констатациите в акта към момента на съставянето му и не е направил възражения.

Въз основа на така съставеният акт, административно – наказващият орган е издал наказателно постановление №534/07.01.2011 г., с което за констатираното нарушение на чл.140, ал.1, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени кумулативно и на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Със същото наказателно постановление, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на Р.П. е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10 лева. В тази му част наказателното постановление не е обжалвано, на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване, с оглед размера на наложеното административно наказание глоба, а именно 10 лева, и е влязло в законна сила.

Отразената фактическа обстановка в акта и наказателното постановление съответства на събраните по делото доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели: М.Б. и И.А. – и двамата служители при РУП – Белене, се установява по безспорен и непротиворечив начин, че на посочената в акта дата и място, при извършена проверка на жалбоподателя са констатирали, че управлява моторно превозно средство - лек автомобил, с което тегли ремарке, което е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. И двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са напълно идентични относно възприетите от тях факти при извършване на проверката на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът счита за несъстоятелно направеното възражение в жалбата, относно неотносимост на санкционната норма към констатираното нарушение. Административно - наказващият орган правилно е приложил закона, като е наложил наказание на нарушителя на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда санкциониране на водачите на моторни превозни средства и в хипотезата, когато са без поставени регистрационни табели. Констатираното нарушение обаче се изразява в теглене на ремарке с управлявания лек автомобил от жалбоподателя, което е без поставена регистрационна табела на съответното място. В този смисъл тегленото ремарке от лек автомобил не може да се оттъждестви като самостоятелно превозно средство, предвид начина на свързване между двете, предвид обстоятелството, че и ремаркетата подлежат на регистрация и на периодични проверки за техническа изправност, и предвид обстоятелството, че чрез тегленето му от лек автомобил е включено в движението по пътищата, отворени за обществено ползване и вече представлява опасност за останалите участници в него. Поради тази причина констатираното нарушение не може да бъде изключено от обхвата на чл.175 от ЗДвП. Противното би било равнозначно на недопустимо стеснително тълкуване на закона. В този смисъл параграф 2, т.1 от издадената на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП - Наредба №І-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, дава легално определение на понятието "превозни средства". По смисъла на посочената наредба такива по дефиниция са, както моторните превозни средства, така и теглените от тях ремаркета /полуремаркета/, подлежащи на регистрация. В същата наредба е уреден и редът за регистрация на ремаркетата и полуремаркетата, т.е. последните подлежат на регистрация, и управлявайки лек автомобил, с който тегли ремарке по отворените за обществено ползване пътища, жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. И след като подзаконовият нормативен акт, издаден въз основа на специалния закон, не прави посочената в жалбата разлика, то не е налице и недопустимо разширително тълкуване на приложения закон. Без значение за съставомерността на констатираното нарушение е дали водачът е собственик на лекият автомобил, на тегленото с него ремарке или само техен ползвател. Забраната за управление на превозни средства, без поставени регистрационни табели на съответните места, когато е предвидено да имат такива, обхваща и двете категории водачи - собствениците и ползвателите на такива.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че извършеното от жалбоподателят нарушение е съставомерно, и като такова е основание за реализиране на административно – наказателната му отговорност. Съдът констатира, че при индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Налагайки на П. двете кумулативно предвидени наказания в санкционната разпоредба – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, т.е. към средния размер, макар и в предвидените в правната норма граници, административно – наказващият орган е наложил наказания в размер, несъразмерен на извършеното нарушение. При определяне на наказанието очевидно е взето предвид единствено обстоятелството, че П. е системен нарушител на ЗДвП, каквито са данните от приложената справка за нарушител от региона. Но не е било взето предвид обстоятелството, че последното наложено административно наказание на жалбоподателя с влязло в законна сила наказателно постановление е от 31.08.2009 г., след което до установяване на деянието, не е бил наказван за нарушения на Закона за движение по пътищата. Не е било взето предвид и обстоятелството, че наложените административни наказания на П. са основно за леки административни нарушения, за които са му налагани глоби в размер на 10 лева, т.е. най - ниския размер на този вид административно наказание в закона. Не е отчетено като смекчаващо вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелство, липсата на настъпили вредни последици за другите участници в движението, вследствие на извършеното нарушение. Не са събрани доказателства за имотното състояние и характеристични данни за личността на жалбоподателя, които да обосноват налагане на наказанието глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство към средния размер, предвиден в закона. Съобразяването с горните обстоятелства при определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя, е вменено задължение на административно - наказващият орган. В конкретния случай това задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, не е изпълнено.

При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената глоба в размер на 100 лева бъде намалена до предвидения минимален размер от 50 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца бъде намалено до предвидения минимален размер от един месец. Така определените на П. наказания в минимален размер съдът приема, че биха изпълнили целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №534/07.01.2011 г. на Началника на РУП – Белене в частта, с която на Р.П. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.175, ал.1, г.1 от ЗДвП административно наказание: глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.4 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА същото в размер на 50 /петдесет/ лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, а в останалата част, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева, наказателното постановление не е обжалвано, на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: