РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.04. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети април_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 53 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.Г. ***, против наказателно постановление №1625/20.10.2008 г. на Началника на РУП – Левски.

Жалбоподателят твърди, че описаните в акта обстоятелства, при които е извършено нарушението, не отговарят на истината. Навежда доводи, че когато е спрян за проверка, не се е движил в населено място. Не оспорва засечената с техническото средство скорост на движение от 102 км./ч. на управлявания от него лек автомобил, но излага съображения, че извън населено място, макар и да е превишил допустимата скорост, то превишението е с до 20 км./ч., поради което и наложеното му наказание не би следвало да е по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а по чл.182, ал.2, т.2 от същия закон.

Счита, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като липсва описание на мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и въз основа на какви доказателства, административно – наказващият орган е установил вината му.

Пледира за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, тъй като са изминали повече от две години от установяване на административното нарушение, но не е променял адреса си и не е имало пречки да му бъде своевременно връчено издаденото против него наказателно постановление.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

На жалбоподателят Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1625/28.09.2008 г. за това, че на същата дата, в 15:18 часа, на ГП – Е 83, км. 42+ 302, разклон с.Козар Белене, в посока гр.Русе, управлява лек автомобил „Ситроен *”, с рег. № *, със скорост 102 км./ч., при допустима за населено място 50 км./ч. Отразено е, че скоростта е засечена и фиксирана с техническо средство TR 4 с №126/97 г., показана и видяна от водача по дата и час на засичане. Посочена е като виновно нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е редовно връчен на жалбоподателя и към момента на съставянето му, последният не е оспорил вписаните в него констатации и не е направил възражения.

На основание така съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление №1625/20.10.2008 г. на Началника на РУП – Левски. С него на Г. е наложено на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и на основание Наредба № І-1959 на МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни точки на водача.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на посочените в акта дата и час, жалбоподателят се е движил с управлявания от него лек автомобил по главен път Плевен – Русе, и е спрян за проверка на посочения участък от пътя, описан в акта като ГП – Е 83, км. 42 + 302, с уточнението: разклон с.Козар Белене, в посока гр.Русе. Безспорно се установява и обстоятелството, че скоростта на движение на жалбоподателя при преминаването му през този пътен участък е била 102 км./ч. В този смисъл са показанията на двамата полицейски служители при РУП - Левски и представените писмени доказателства за годността на техническото средство, с което е засечена скоростта на жалбоподателя, включително и разпечатка от паметта на радара, където са отразени данните за фиксираната скорост по дата и час.

Така описаните обстоятелства в акта и в издаденото, въз основа на него наказателно постановление, не се оспорват от Г.. Жалпободателят лично, и чрез процесуалния си представител – адв. Д.Г. от АК – *, в съдебно заседание, оспорва да е извършил вмененото му нарушение в населено място. Направеното възражение е напълно основателно. Показанията на актосъставителя А.К. в смисъл, че скоростта на движение на жалбоподателя не е констатирана в населено място, се потвърждават от изисканата справка от Областно пътно управление – гр.Плевен. Видно от същата е, че посоченото място: км. 42 + 302 не е населено място, няма поставени знаци обозначаващи го като такова и няма знак В 26, ограничаващ скоростта на движение.

При това положение, съдът приема за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Това от своя страна е довело до нарушение на приложения материален закон. На първо място то се изразява в неправилно посочена в акта и наказателното постановление клалификация на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.69 от 05.08.2008 г./, която въвежда за водачите на пътни превозни средства забрана да превишават скорост от 50 км./ч. в населено място. Извършването на посоченото нарушение не може да бъде вменено на жалбоподателя, тъй като скоростта му на движение от 102 км./ч. е фиксирана не в населено, а извън населено място, където ограничението е 90 км./ч.

На второ място, нарушението на материалния закон се изразява и в неправилно посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно – чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /ДВ бр.69 от 05.08.2008 г./. Последната предвижда за превишение над 51 км./ч. наказание глоба от 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място. В конкретния случай, дори и да има превишение на скоростта от Г., то превишението не е 52 км./ч. както е посочено в наказателното постановление, а в по – малки граници, тъй като същият е превишил разрешената скорост, но извън населено място, където ограничението е 90 км./ч., а не 50 км./ч. При правилно приложение на санкционната разпоредба, на жалбоподателя е следвало да бъде наложено административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, където предвидената санкция е глоба в размер на 30 лева, без да се предвижда кумулативно наказанието лишаване от право да управлява МПС за определен срок, каквото му е наложено с наказателното постановление, наред с глоба в значително по – висок размер.

Допуснатите нарушения са съществени. Те са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като са го лишили от възможността да разбере в извършването на точно какво административно нарушение е обвинен, което от своя страна налага цялостната отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съдът счита за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност за наказателно преследване. До връчване на наказателното постановление давността е била прекъсната, след което е започнала да тече нова давност. В конкретния случай не е изтекъл срок от датата на деянието, който да надвишава с една втора двегодишния срок за погасяване на наказателното преследване за наказание глоба, т.е. абсолютната давност, която изтича на 28.09.2011 г., поради което не може да се приеме, че е погасено по давност наказателното преследване.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1625/20.10.2008 г. на Началника на РУП – Левски, с което на Г.Г. ***, с ЕГН **********, на основание 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: