В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _петнадесети март_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_54_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Х.С. ***, ЕГН **********, против НП №926/18.01.2011г., издадено от Началник РУП - Левски.

В жалбата се твърди, че с наказателното постановление са му наложени две наказания: „глоба”, първото от което в размер на 500 лв. с кумулативно наложено и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца и второ наказание: глоба в размер на 200 лв., както и са му отнети общо 14 контролни точки.

Твърди, че обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 926/25.12.10г., в който се твърди, че на същата дата е управлявал МПС с несъобразена скорост, при което е причинил ПТП с материални щети, както и че е управлявал същото МПС след употреба на алкохол – 0.6 промила, установен с химически анализ на кръвта.

Счита, че актът за установяване на нарушение е съставен в противоречие със закона и поради тази причина, както и самият акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

По тези съображения обжалва НП с молба и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, изцяло да го отмени като незаконосъобразно, а в случай, че не намери основания затова, да намали наложените наказания към предвидения в закона минимум.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 25.12.2010г. против жалбоподателя Х.С. е съставен АУАН затова, че на 25.12.2010г. около 00:10 часа по ул. „Цар Иван Асен ІІ”, пред дом №22, като водач на МПС: лек автомобил марка „Ауди *”, управлява с несъобразени с пътните условия скорост (заледена пътна настилка) и на прав участък от пътя изгубва управление над автомобила, като се завърта и излиза вляво от пътното платно и се удря в бордюр и крайпътно дърво и оградата на дом №22, като прави ПТП с материални щети. При извършената полицейска проверка се установило, че водачът С. е управлявал след употреба на алкохол Установено с „Алкомер - 931” с № 0835878, който отчел 0.60 промила. На водача е издаден талон за изпращане на медицинско изследване. С деянието си водачът е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №926/ 18.01.2011г., издадено от Началник РУП - Левски, видно от което е, че затова че на 25.12.2010г. в 00.10 часа в гр. Левски, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ауди *” управлява с несъобразени с пътните условия скорост и на прав участък от пътя загубва управление, като се завърта и удря в оградата на дом 22, като прави ПТП с материални щети. При извършената проверка се установило, че водачът управлява след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкомер 931” от 0.6 промила. Издаден талон за медицинско изследване. Резултат от кръвната проба: 0.6 промила. Водачът е нарушил чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от ЗДВп и чл. 20, ал.2 , предл. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, предл.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на посочената дата и час в акта, във връзка с изпълнение на служебните си задължения са се прибирали от селата, когато са видели колегите си от патрула. Констатирали са автомобил, който се е бил блъснал в дърво и оградата на един дом, за което уведомили дежурния в полицията. В автомобил се намирал жалбоподателят Х.С.. Бил изпробван за алкохол, като пробата отчела 0.6 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване и протокол.

Съдът няма причина да не вярва на тези свидетели. Показанията им си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите С. и А. като достоверни.

Съдът приема за безспорно установено, че на 25.12.2010г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Фактите са безспорно установени предвид на извършената химическа експертиза на кръвта, а именно: Х.С. е управлявал под въздействието на алкохол от 0.6 промила.

Административнонаказващият орган е определил наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. И двете наказания са в максималния, предвиден в закона размер.

Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият орган не е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца. В случая налице гранично нарушение от 0.6 промила. Нарушителят е оказал съдействие на органите на полицията, както при пробата на място с дрегер, така и с кръвна проба. Следва при определяне на наказанието да се вземе предвид, че нарушителят осъществява трудова дейност, свързана с ежедневно управление на МПС – извозване на метални отпадъци.

Като съобрази горното съдът счита, че следва да измени наказателното постановление в тази му част, като определи размера на глобата към минимума от 200 лв., а лишаването от правоуправление – за срок от 4 месеца, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление – 25.12.2010г.

По повод на второто нарушение от страна на жалбоподателя се възразява, че не е доказано, че има ПТП, и второ, че ако има ПТП, то от него да са произлезли материални щети.

В разпоредбите на ЗДвП е дадено определение на понятието „пътнотранспортно произшествие”, а това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товари или други материални щети.

Видно от съставения АУАН и НП, водачът е изгубил управление поради движение с несъобразена скорост и на прав участък от пътя изгубил управление, като се ударил в оградата на дом № 22, в резултат на което причинил ПТП с материални щети.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Разпитаните свидетели са категорични, че са констатирали автомобил, който се е бил блъснал в дърво и оградата на дом. Самите свидетели са възприели фактическата обстановка, която описаха в съдебното заседание, която съвпада с описание на нарушението в АУАН.

Видно от приложения към делото АУАН, жалбоподателят към момента на съставяне на акта не е имал възражения.

Издаденият акт е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащи се в него констатации.

В случай, че в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта.

В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Но и при определяне на наложеното наказание съдът счита, че наказващият орган не преценил смекчаващите вината обстоятелства, а именно: съдействието, което е оказал на органите на полицията, обществената опасност на деянието и дееца. При наличието на изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, следва съдът да измени наказателното постановление в тази му част, като определи размера на глобата към минимума от 100 лв.

Относно контролните точки:

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно – отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления. По тези съображения съдът счита, че не следва да се произнася по отнетите контролни точки.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 926/18.01.2011г., издадено от началник на РУП - Левски, с което на Х.С. ***, ЕГН **********, в частта, в която на основание чл.174 ал.1, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА 12 МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 на ДВЕСТА ЛЕВА и срока на лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 926/18.01.2011г., издадено от началник на РУП - Левски, с което на Х.С. ***, ЕГН ********** в частта, в която на основание чл.179 ал.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 на СТО ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: