РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _01.04. 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _седми март_ 2011 г. в състав:

 

                           Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря _В.Д.  и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 55 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.С. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №46/27.01.2011 г. на Началник на РУП – гр.Левски.

            В жалбата се твърди, че не е извършено нарушението, за което на жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение, поради което и издаденото, въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага доводи, че при съставянето на акта е посочено като свидетел лице, което е пострадало от пътнотранспортно произшествие, а в изложената фактическа обстановка не са посочени имената и адресите на лицата, претърпели материалните вреди, описани в акта.

            Допълнително, в представени в съдебно заседание писмени бележки, жалбоподателят излага подробно съображенията, поради които поддържа депозираната жалба, срещу издаденото наказателно постановление. Моли съда да се произнесе с решение, с което да го отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

            Ответника по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На В.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение №46/23.01.2011 г., а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление №46/2011 г. на Началника на РУП - Левски, за това, че на 23.01.2011 г., около 14:20 часа, в гр.Левски, ул.”Малчика”, пред дом №53, като водач на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес - *”, с рег. № *, предприема изпреварване на товарен автомобил „Пежо *”, с рег. № *, като не осигурява достатъчно разстояние, между изпреварваното и управляваното от него моторно превозно средство, като го удря и прави пътнотранспортно произшествие с материални щети.

За описаното в акта деяние, квалифицирано като административно нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, на В.С. е наложено, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.7 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 100 лева, а на основание Наредба №Із-1959 на МВР е постановено отнемането на 9 контролни точки.

            Съдът намира, че така описаното в акта и възпроизведено в наказателното постановление деяние, квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, е несъставомерно, и като такова не може да стане основание за реализиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай, като описание на нарушението в съставеният акт е посочено, че В.С., като водач на товарен автомобил „предприема изпреварване” на друг товарен автомобил, като не осигурява достатъчно разстояние, между изпреварваното и управляваното от него моторно превозно средство, като го удря и прави пътнотранспортно произшествие с материални щети. По смисъла на Закона за движението по пътищата, съобразно дадената дефиниция на маневрата „изпреварване”, последваната се осъществява, когато и двете моторни превозни средства, движещи се в една и съща посока, са в движение. Тъкмо обратното се установява от показанията на свидетеля В.Д., а именно, че управляваният от него товарен автомобил е бил паркиран, т.е. в покой, а жалбоподателят е извършил по отношение на него маневра „заобикаляне” на паркиран товарен автомобил в пътното платно, по посоката му на движение, а не маневра „изпреварване”. Свидетелят Д. е посочен в акта, като свидетел – очевидец и присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Последният е и „пострадал от пътнотранспортно произшествие”, което се установява обаче единствено от показанията му в съдебно заседание, а не от отразените в акта обстоятелства, при които е извършено нарушението. Поради особеното му качество, съдът приема, че макар и заинтересован от изхода на делото, свидетелят Д., описва правдоподобно възприетите от него факти и обстоятелства на процесната дата, поради което кредитира показанията му като достоверни. Но последният, подписвайки съставения акт на жалбоподателя, с отразената в него фактическа обстановка, която не кореспондира на действителната такава, в качеството на свидетел, очевидец при това, е довело до съществено опорочаване на административно – наказателното производство, при което е нарушено правото на защита на С., още в този начален етап. В този смисъл следва да се отбележи и обстоятелството, че едва от показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят В.С., се установява в какво се изразяват причинените в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие материални щети, а именно: счупено ляво странично огледало за обратно виждане, а така също и кой е пострадалия от пътнотранспортното произшествие, което не е описано в акта. Неговите показаният също сочат на правилно възприета фактическа обстановка, очевидно установена на място от самите водачи на двете моторни превозни средства, но неправилно описана в съставеният акт и издаденото, въз основа на него наказателно постановление. Това от своя страна е обусловило и посочената по – горе несъставомерност на вмененото деяние на жалбоподателя.

Предвид изложеното по – горе съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност и налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление. Описаните по – горе процесуални нарушения са пречка точно и ясно да се индивидуализира извършеното нарушение, за което е ангажирана административно – наказателната отговорност на В.С., а с това съществено се засяга и правото му на защита.

Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №46/27.01.20110 г. на Началника на РУП – Левски, с което на В.С. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.7 от ЗДвП, административно наказание: глоба в размер на 100  лева и на основание Наредба №Із-1959 на МВР е постановено отнемане на девет контролни точки, за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

        

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: