В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_61_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Н.Д. ***, ЕГН **********, против НП № 864/22.12.2010г. на началник РУП – Левски.

В жалбата се твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени. Алтернативно отправя молба в случай, че съдът не намери основание за отмяната, да бъде намален размерът на наложеното наказание глоба от 150 лв., към минималния, размер, предвиден в закона, тъй като бил безработен и нямал доходи. Поискал е от съда да приложи н.д.о.х. от 2010г., по което му е наложено наказание за управление на лек автомобил след употреба на алкохол.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 25.11.20010г. на Н.Д. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение №864/25.11.2010г., затова че на 25.11.2010г., в 16.00 часа, в гр. Левски, по ул. „Антим Първи” като водач на МПС лек автомобил „Москвич” *, с рег. № *, управлява автомобил без свидетелство за правоуправление на МПС – неправоспособен, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, началник на РУП гр.Левски е издал на 22.12.2010г. НП против Д., с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – че на 25.11.2010г. в 16.00 часа в гр. Левски, като водач на МПС – лек автомобил с рег. №*, по ул. „Антим Първи” управлява лек автомобил „Москвич *” без да притежава към момента на проверката свидетелство за управление на МПС – отнето, на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Н. – актосъставител и В.П..

От показанията на разпитания свидетел Н. се установява, че по сигнал на дежурния в РУП – Левски е бил изпратен до детска градина „Локоомотив”, при което му е казано, че следователят В.П. е бил там и е установен неправоспособен водач да управлява МПС. Посетил мястото и установил непознато за него момче, В.П. и съпругата му У.П., които са били свидетели, че Д. е управлявал МПС. Извършил проверка в масивите, при които се установило, че е неправоспособен, за което и му бил съставен актът.

От показанията на свидетеля П. се установява, че се е движел със съпругата си с личния си автомобил по посока кръговото кръстовище. От дясно с висока скорост, без да му осигури предимство се появил „Москвич”. Свидетелят му направил знак да спре, за да му направи забележка, като последният започнал да бяга с автомобила. Свидетелят го проследил, за да види къде ще спре. Свидетелят П. ядосан, успял да го настигне до ОДЗ „Локомотив”. Свидетелят се обадил на органите на КАТ да извършат проверка на документите, при което се установило, че не носи свидетелство за правоуправление в себе си.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни. Те са без родствена връзка с жалбоподателя, поради което и незаинтересовани от изхода на делото, дават добросъвестно показанията въз основа на личните си възприятия в качеството им на очевидци на нарушението.

Фактическата обстановка не е оспорена от страна на жалбоподателя.

Видно от приетото като доказателство н.д.о.х. № 337/2010г. е, че е одобрено от съда споразумение на 06.07.2010г., с което за извършено на 14.06.2010г. престъпление от страна на Н.Д. му е наложено наказание „пробация”, като едновременно с това за извършеното деяние е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление – 14.06.2010г. Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 06.07.2010г. От изложеното следва, е на 15.07.2010г. наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно.

АУАН № 864/2010г. е съставен на 25.11.2010г.

От една страна административнонаказващият орган е приел, че Д. управлява, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство към момента на проверката; от друга – че свидетелството за управление на МПС на Д. е отнето. Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство който е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Изискването на закона е в точно описание на нарушение, което се вменява на административно привлеченото лице.

Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинени и за какво нарушение му се налага наказание. Поради наличието на противоречие в обстоятелствената част на постановлението и диспозитива на същото, е невъзможно защитата на нарушителя да бъде реализирана в пълен обем.

В наказателното постановление - обстоятелствената му част и диспозитива на същото от правна страна следва да възпроизвеждат едни и същи факти и обстоятелства, по отношение на Д. се вменяват две нарушение: управление след като е лишен от право да управлява МПС и управление без съответно свидетелство за управление. Това са две отделни хипотези предполагащи отделни административни наказание и са разделени законодателно в чл. 177, ал.1, т.1 и съотв. т.2 от ЗДвП .

На основание изложеното издаденото наказателно постановление срещу Н.Д. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №864/22.12.2010г. на началник РУП – Левски, с което на Н.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: