РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _27.04. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _четвърти април_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н. дело № 81 по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №1/11.01.2011 г. на Директора на ОД на МВР – гр.Плевен, с което й е наложена глоба в размер на 2000 лева, за виновно нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че изложената в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като не е извършила цитираното нарушение.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв.С.И. от ПлАК, в съдебно заседание поддържа изцяло депозираната жалба, като наред с оспорването на описаната фактическа обстановка, излага съображения, че Д. не е присъствала в заведението, не е родител, настойник или попечител на допуснатите деца в търговския обект, както и, че не е управител на дружеството, което стопанисва обекта, а само пълномощник на управителя, поради което не може да бъде субект на вмененото й административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – гр.Плевен, не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с цялата преписка, взема становище да бъде оставена без уважение жалбата на Д.Д., а наказателното постановление - потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 13.11.2010 г., около 01:00 часа, служители на РУП – Белене: А.В., Ф.С. и П.У., извършили проверка в търговски обект – бар „Мания”, находящ се в гр.Белене, на площад „България”. В хода на установяване самоличността на присъстващите в заведението лица по лични карти констатирали, че в бара били допуснати и непълнолетни лица, едно от които бил Н.Н., с ЕГН ********** ***. Същият бил откаран от полицейските служители до дома му, където бил предаден срещу разписка на родителите му. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката.

Въз основа на така съставеният акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, на Д.Д., в качеството й на служител в *, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за това, че на 13.11.2010 г., около 01:00 часа, в гр.Белене, площад „България”, бар „Мания”, е допуснала след 22:00 часа непълнолетния Н.Н., с ЕГН ********** ***, в управлявания от нея търговски обект.

Съдът счита, че при съставяне на акта и издаването на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които са основание за неговата цялостна отмяна.

Съдът констатира, че Д.Д. не притежава специфичната правосубектност, за да е допуснала извършването на вмененото й нарушение, тъй като няма статут на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, стопанисващо заведението – обект на извършената проверка от полицейските служители.

Още при връчването на съставеният акт за установяване на административно нарушение, Д. е представила като писмено доказателство копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа, което не е било взето предвид от административно – наказващият орган при издаване на наказателното постановление. Съгласно пълномощното, приложено и по делото, жалбоподателката е упълномощена от М.Д., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „А.” ЕООД – *, да го представлява пред посочените държавни органи, във връзка с дейността на бар „Мания” гр.Белене. Съгласно удостоверение №16/24.09.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж дневен и нощен бар гр.Белене, на пл.”България”, издадено от главния архитект на Община Белене, собственик на обекта е „А.” ЕООД – *.

Субект на нарушението по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, може да бъде само лице, което притежава качеството управител или собственик, и именно в това си качество е допуснало извършването на визираното в посочената разпоредба административно нарушение. В конкретния случай, в хода на съдебното производство са представени писмени доказателства, че провереният обект се стопанисва и управлява от юридическото лице „А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление *, чийто едноличен собственик на капитала и управител е М.Д. от *. При това положение, именно върху него, като управител на стопанисвания от дружеството обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност, включително и да възпрепятства извършването на конкретния състав на нарушението от наетите на работа лица в заведението. На жалбоподателката не могат да бъдат делегирани с пълномощно нито правата, нито задълженията, които има управителят. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, тъй като представителството и управлението на едноличното дружество с ограничена отговорност произтича от закона /ТЗ/ и само по силата на писмен договор за възлагане на управлението, какъвто по делото няма данни да е сключен между „А.” ЕООД и Д.Д..

Извън гореизложеното, съдът констатира и други съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в производството по установяване на административното нарушение и в това по налагане на административно наказание, които съставляват самостоятелни отменителни основания.

Въпреки, че в съставения на Д. акт е отразено, че е извършила деянието в качеството на управител на обекта, в обстоятелствената му част е посочено, че същата е извършила деянието в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Тази разпоредба е неотносима към случая, тъй като вменява определени задължения само на определени лица със специално качество: родители, настойници, попечители или другите лица, които полагат грижи за дете. Жалбоподателката не притежава нито едно от тях.

Наред с тази разпоредба е посочена и още една, като виновно нарушена – тази на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. На същото основание, с наказателното постановление, на Д.Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева, но вече в друго нейно качество: на служител в *, видно от диспозитива на издаденото наказателно постановление. Същата длъжност на Д. е посочена и в съставения й акт за установяване на административно нарушение при снемане на самоличността й от актосъставителя. Въпреки това и несъобразявайки факта, че Д. е само упълномощена от управителя на юридическото лице, което пълномощно не може да произведе правно действие по отношение на качеството управител, административно – наказващият орган е издал наказателното постановление против лице, чиято административно – наказателна отговорност в случая не би могла да бъде ангажирана. В този смисъл направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателката, че същата няма как да е извършила деянието и в качеството й на физическо лице, тъй като в момента на проверката не се е намирала в стопанисвания обект от „А.” ЕООД – *, не е родител, попечител или настойник на някое от допуснатите в заведението деца, е неотносимо към съставомерността на деянието по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. По силата на дадените й пълномощия от управителя на дружеството, последната дори не може да бъде и лицето, което е позволило в заведението да присъстват непълнолетни лица и не ги е отстранило, тъй като подобно задължение не й е било възложено в качеството на длъжностно лице от персонала на бар „Мания”.

Допуснатите нарушения са съществени. Те са довели до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.

Съдът счита за недопустимо направеното искане от жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски. За направените от Д. разноски за водене на делото има специално предвиден ред по ЗОДОВ, и именно по този ред същата следва да реализира претенции си за вредите, причинени й от дейността на държавни органи.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1/11.01.2011 г. на Началника на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Д.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: