В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _четиринадесети април_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_85_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Г. ***, ЕГН **********, против НП №35-0000011/03.01.2011г., издадено от Началник ОО „КД-ДАИ” - Плевен.

В жалбата си твърди, че с наказателното постановление му наложено наказание „глоба” в размер на 1100 лв., като в същото се твърдяло, че на 03.12.10г., в нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, около 19.40 часа в гр. Белене, пред входа на ЕСМ – Инженеринг, управлявайки лек автомобил, превозвал в посока с. Деков 5 бр. пътници, без да притежава лицензия за обществен превоз на пътници.

Твърди, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №159752/03.12.10г., в който се твърдяло, че на гореописаната дата и място е превозвал без притежаваната лицензия пет броя пътници, движейки се в посока с. Деков към гр. Белене.

Твърди, че гореизложеното не отговаря на истината. Счита, че както актът за установяване на нарушение, така и обжалваното наказателно постановление са съставени в противоречие със закона и паради тази причина както самият акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН изцяло да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 03.12.2010г. против жалбоподателя П.Г. е съставен АУАН затова, че на 03.12.2010г. в 19.40 часа в гр. Белене, ул. „България” пред входа на ЕСМ – „Инженеринг” управлява лек автомобил „Опел *” с таб. с рег. № *, собственост на М.Г., ЕГН ********** *** като превозва пътници, без да притежава лиценз за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Отразено е, че автомобилът се движи в посока с. Деков към Белене, като са посочени имената и ЕГН на пътниците, които са пътували в автомобила.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от началник ОО”КД – ДАИ” гр. Плевен. Със същото наказателно постановление за нарушение на чл. 6, ал.1 и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози и та основание на констатациите в акта, съставен от П.Г., на П.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1100 лв.

От показанията на разпитания свидетел М.Б. се установява, че работи в РУП – Белене. Предвид получен сигнал от оперативен дежурен, че в посока гр. Белене се придвижва автомобил, който извършва нелицензиран превоз на пътници – бял „Опел *”. Изградили КПП на входа на Белене и спрели автомобила за проверка.

Извършили проверка на автомобила, записани били данните на пътниците и съставили на място на водача акт по чл. 6 от ЗАП и ги отвели в РУП за снемане на обяснения.

Разпитани са в качеството на свидетели пътниците в автомобила: Р.Б., Р.И., К.Г. и Р.И.. От показанията им се установява, че в деня на съставяне на акта са пътували в автомобила, управляван от П.Г.. След като са били спрени за проверка от страна на органите на полицията, последните са описали данните от личните им карти и са дали обяснения. Всички свидетели заявяват категорично, че за услугата не са заплащали на водача П.Г..

Във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства по делото съдът е изискал информация от ОД на МВР гр. Плевен, от която се установява, че предвид обстоятелството, че служителите на МВР не са контролни органи по смисъла на чл. 91 от Закона за автомобилните превози, актосъставителят М.Б. не е оправомощен да съставя АУАН по Закон за автомобилните превози.

Съдът приема, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, което опорочава както съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Установи се, че няма вътрешноведомствени нормативни разпоредби, които да определят служителите на МВР като компетентни органи, имащи право да съставят акт по ЗАП. В този смисъл отговорът на ОД на МВР – Плевен хармонира със законовите разпоредби и по – конкретно с чл. 91 от ЗАП, който текст определя както компетентните лица, контролиращи превозите на пътници и товари с МПС, така и с техните правомощия, като изрично в закона е изписано, че контролът на превоза на пътници и товари се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

Длъжностните лица от ИА „Автомобилна администрация” имат право да спират моторни превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и имат правомощията да съставят актове за нарушение по този закон.

АУАН е съставен от некомпетентен орган, което от своя страна опорочава както съставения акт, така и издаденото на негова основа наказателно постановление и което само по себе си е абсолютно и самостоятелно основание обжалваното постановление изцяло да бъде отменено.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице несъответствие. Видно е от издаденото наказателно постановление, което следва да има реквизитите, определени в ЗАНН, едното от които е посочване на лицето, съставило акта. Видно от наказателното постановление е, че лицето, посочено като актосъставител, е П.Г.. В самия АУАН лицето, посочено като актосъставител е М.Б., което се установява и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие чрез разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да възпроизведе фактическата обстановка, възприета от актосъставителя. В противен случай би се нарушило правото на защита на лицето, вписано като нарушител.

От показанията на актосъставителя Б. и от съставения акт се установява, че жалбоподателят се е движел в посока от с. Деков към гр. Белене. Така описаната фактическа обстановка в акта се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели. В издаденото наказателно постановление е описана друга фактическа обстановка, а именно – че автомобилът се е движел противоположна на описаната посока, а именно – в посока с. Деков.

П.Г. е наказан затова, че на инкриминираната дата е осъществил обществен превоз, без да има разрешение за това. Легалната дефиниция на понятието „обществен превоз” е дадена от законодателя в §1, т.1 от ЗАП и същата гласи, че „обществен превоз” е този, който се извършва с МПС срещу заплащане.

По делото бяха събрани многобройни гласни доказателства чрез разпита на многобройни свидетели, от показанията на които се установи, че превозът е извършен поради познанството и приятелството с жалбоподателя, но никой от пътувалите в автомобила в деня на съставяне на акта не е заплатил за този превоз.

От изложеното следва изводът, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000011/03.01.2011г., издадено от Началник ОО”КД-ДАИ” - Плевен, с което на П.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА И СТО ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: