гр.
ЛЕВСКИ, _27.04.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _единадесети април_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.
дело № 86 по описа за _2011_ год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.А. ***,
против наказателно постановление №4/11.01.2011 г. на Директора на ОД на МВР –
гр.Плевен, с което на основание чл.45, ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от Закона за
закрила на детето, му е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева.
Жалбоподателят
твърди, че изложената в наказателното постановление фактическа обстановка не
отговаря на действителната, тъй като на посочената дата и час, непълнолетната
му дъщеря е била с придружител – пълнолетният К.Т., с който лично й е разрешил
да излезе.
Жалбоподателят А. поддържа в съдебно заседание депозираната
жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата ОД на МВР – гр.Плевен, не се представлява в съдебно заседание,
но в писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с цялата преписка, взема
становище да бъде оставена без уважение жалбата на Д.А., а издаденото наказателното
постановление - потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
13.11.2010 г., около 00:10 часа, служителите при РУП – Белене: Г.Р. и А.В., при
извършена специализирана полицейска операция за установяване на малолетни и
непълнолетни лица, без придружител след 22:00 часа, пред заведение „Български
извор” в гр.Белене, установили група от младежи, сред които била и
непълнолетната дъщеря на жалбоподателя. Свидетелите снели самоличността на
лицата от личните им карти. Отделили пълнолетните от непълнолетните, като пълнолетните
лица освободили, а непълнолетните откарали в сградата на управлението, откъдето
били предадени на родителите им срещу разписка.
Няколко
дни по – късно, на 17.11.2010 г., на Д.А. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №3/18.11.2010 г., за виновно нарушение на чл.8, ал.4 от
Закона за закрила на детето за това, че на посочените дата и място не е
осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след
22:00 часа на непълнолетната си дъщеря: Е.А., с ЕГН **********.
Въз основа на така съставеният акт е издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което на А. на основание чл.45,
ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Описаната
фактическа обстановка в съставения акт на жалбоподателя, и впоследствие дословно
възпроизведена в издаденото наказателно постановление, не съответства на събраните
по делото гласни доказателства.
Единственото
безспорно установено обстоятелство по делото е, че дъщерята на жалбоподателя: Е.А.,
на посочените в акта дата и час, се е намирала на обществено място след 22:00
часа, заедно с група от младежи, и след проверка на самоличността им по лична
карта е констатирано, че същата е едно от лицата, които не е навършило пълнолетие.
В този смисъл са показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители - Р. и В., извършили проверката на самоличността на лицата.
Това
обаче съвсем не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето. За да е
осъществен състава на вмененото нарушение, е необходимо жалбоподателят, освен
да има качеството на родител /баща и законен представител на детето/, но и лично,
именно в това си качество, съзнателно да не е изпълнил вмененото му с чл.8,
ал.4 от същия закон задължение, изразяващо се в осигуряване на пълнолетно
дееспособно лице, което да придружава непълнолетната му дъщеря след 22:00 часа
на обществено място. На несъмнен извод, че А. е изпълнил това си задължение, навеждат
непротиворечивите показания на разпитаните в качеството на свидетели Е.А. и К.Ц..
Последните описват фактическа обстановка идентична с тази, която излагат и
полицейските служители, извършили проверката, поради което съдът ги кредитира
като достоверни, въпреки пряката
заинтересованост на А. от изхода на делото, предвид близката й родствена
връзка с жалбоподателя. А тя се изразява в това, че в групата младежи е имало
както пълнолетни, така и непълнолетни лица, но същите са били разделени на две
групи, без да е направен дори и опит от проверяващите полицейски служители да бъде
установено, дали някой от освободените пълнолетни лица не е осигурен от
родителя придружител на някой от непълнолетните.
При
това положение съдът намира, че описаното деяние в акта и обжалваното наказателно
постановление е несъставомерно. Както се установява от събраните по делото
доказателства, жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.8, ал.4 от Закона
за закрила на детето, като е осигурил пълнолетно, дееспособно лице за придружител на
непълнолетната си дъщеря на посочените дата, място и час, поради което същият
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на това
административно нарушение. Неустановяването на това обстоятелство в хода на
извършената проверка е довело до неправилно ангажиране на административно –
наказателната отговорност на А. и до издаване на едно незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №4/11.01.2011 г. на Началника на ОД на МВР –
гр.Плевен, с което на Д.А. ***, ЕГН **********,
за виновно нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, е наложено на
основание чл.45, ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: