В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _деветнадесети април_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_102_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.А. ***, ЕГН **********, против НП №987/20.12.2010г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен.

В жалбата се твърди, че с наказателното постановление са наложени наказания „глоба”, в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно в частта, с която е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Твърди, че не оспорва възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, че се е движел с превишена скорост извън населено място с 56 км/ч. над максимално установената. Не оспорва и направените констатации в акта за установяване на административно нарушение, както и по отношение на изложените факти в обжалваното наказателно постановление.

Позовава се на изменение на ЗДвП с ДВ бр. 10/2011г. в чл. 182, ал.1, т.6 предвидената санкция за водач, който е превишил размера на разрешената максимална скорост извън населено място над 50 км/ч е глоба, като предвиденото преди изменението на закона лишаване от правоуправление за определен срок е отпаднало.

Обжалва НП, като счита, че кумулативно наложените наказания в обжалваното НП се явявали незаконосъобразни, поради което и го обжалва в тази част, в която е лишен от правото да управлява МПС за определен срок от време.

Моли съда да отмени наказателното постановление в частта, с която е лишен от правоуправление на МПС за срок от три месеца.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 12.12.2010г. против жалбоподателя Г.А. е съставен АУАН затова, че на 12.12.2010г. в 08:33 часа по ПП -3 км. 46+000 до с. Козар Белене, посока гр.Русе управлява лек автомобил „Мерцедес *” * с рег.№ * със скорост 146 км/ч. при разрешена 90 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и показана с уред TR-4 с ф. №099/97 с точен час и дата- п ревишение с 56 км/ч. ри измерване и фиксиране на скоростта автомобилът е сам на пътя. Водачът сам в автомобила. Нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №987/ 20.12.2010г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, видно от което е, че затова че на 12.12.2010г. около 08.33 часа на път 1 клас №3, км. 46+000, като водач на МПС – лек с рег. № *, на ПП-3 до с. Козар Белене, посока Русе управлява лек автомобил със скорост 146 км/ч, при ограничение 90 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с радар TR-4 099-97г. Превишение 56 км/ч.

На основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че на посочената в акта дата двамата с колегата си са изпълнявали служебните си задължения на права отсечка. Измерили и фиксирали скоростта на бързо движещ се лек автомобил „Мерцедес”, като уредът е отчел 146 км/ч. при разрешени 90 км/ч. извън населено място. На водача бил съставен акт за установеното нарушение.

Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на свидетеля са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетеля К. като достоверни.

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е извън границите на населеното място. В тази връзка е безспорно установено, че максимално разрешената скорост на движение извън населено място е 90 км/ч.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас, от което следва, че могат да се ползват както технически средства, които посочват само датата на нарушението, въведеното ограничение, така и че могат да се ползват технически системи, от които могат да се правят писмени разпечатки на фиксираните нарушения, включващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

На жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал възможност да се запознае и в случай, че е имал някакви възражения, да ги отрази писмено.

По изложените съображения съдът приема за безспорно, че са установени скоростта на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя. В този смисъл е и приетото от съда писмено доказателство - заверено копие на справка от запаметените измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити. В този ред на мисли следва да се има предвид, че жалбоподателят не оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП към момента на установяване на нарушението, като за административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП.

По отношение на направеното искане за отмяна на наложеното наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвид измененията на ЗДвП, с които предвидената санкция за водач, който е превишил размера на превишената максимална скорост извън населено място е глоба, съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение.

В редакцията на ЗДвП от 2011г. – ДВ бр. 10, в разпоредбата на чл. 182, ал.1 т.6 законодателят е предвидил наказание глоба от 300 лв. за превишаване на скоростта над 50 км/ч., като за всеки следващи 5 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв., т.е. за извършеното нарушение жалбоподателят следва да бъде наказан по действащите разпоредби на ЗДВП с административно наказание глоба в размер на 350 лв.

Видно от наказателното постановление, наложената му глоба е 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС. В случай, че бъде изменено наказателното постановление от съда чрез отмяна на административното наказание лишаване от право да управлява МПС, то наложеното наказание няма да съответства на предвиденото в закона за извършеното нарушение. Законът предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Принципът за приложение на по – благоприятния за дееца закон включва или пълна декриминализация на деянието, или намаляване размера на предвидената за дееца санкция – и като минимален, и като максимален размер.

Съдът приема за безспорно, че нарушението е установено до влизане в сила на измененията в ЗДвП, поради което следва да се приложи законът, действал по време на извършване на нарушението.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 987/20.12.2010г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което на Г.А. ***, ЕГН *********, на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: