РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ,  08.04.  2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Левченски районен съд в съдебно заседание на _осми април две хиляди и единадесета  година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                  ЧЛЕНОВЕ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №_132_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         В Районен съд Левски е постъпила преписка по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, против Т.Т. ***, за това, че на 08.04.2011 г. в гр.Левски извършва непристойна проява, изразяваща се в употреба на неприлични изрази на публично място и оскърбително отношение и държание към орган на властта полицай С.С. и полицай В.П., служители в РУП Левски, изразяващи се в скарване, с което нарушава обществения ред и спокойствие.

         Нарушителят е доведен в съдебно заседание и изслушан. Не се признава за виновен. Отрича да е извършил описаната в акта непристойната проява, като дава обяснения в смисъл, че полицейските служители са упражнили върху него физическо насилие без причина.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и материалите приложени към преписката, приема за установено следното:

 На 08.04.2011 г., около 18.00 ч. в гр.Левски, на ул.”Кирил и Методий” полицейските служители С.С. и В.П. спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес”, с рег.№ *, управляван от нарушителя Т.Т.. Свидетелят П. се представил на нарушителя, поискал му документите за проверка, като му било обяснено, че ще му бъде съставен акт за нарушение на ЗДвП за това, че не спрял на знак В2 – „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство”. Т. се афектирал от обстоятелството, че ще му бъде съставен акт за нарушение, поради което започнал да се разправя с полицейските служители и да им държи сметка, защо не са проверили другата кола, която също не е спряла на знака. Т. извадил мобилния си телефон и заявил на полицаите демонстративно, че ще ги снима, ще изпрати снимките на министъра и ще ги уволни от работа. Нарушителят попитал полицай С. къде е значката му, започнал да дърпа връхната му дреха за да провери дали има значка. Свидетелят С. го предупредил, че няма право да го дърпа, както и да му държи сметка за полицейската значка, тъй като той и колегата му са се легитимирали вече със служебни карти. През това време свидетелят П. се намирал в служебния автомобил, където съставял акта на Т. за извършеното от него нарушение. Той чул продължаващата разправия между нарушителя и полицай С.. При свидетеля П. се намирали и личните документи на Т.. Внезапно Т. отишъл до служебния автомобил и рязко дръпнал документите си от ръката на полицай П. заявявайки, че няма право да му пише акт. След това демонстративно тръгнал към автомобила си за да отпътува. Полицейските служители се разпоредили на нарушителя да върне документите, но той не се подчинил на разпореждането и започнал да блъска двамата полицаи, при което блъскане паднала на земята униформената шапка на полицай С.. Свидетелите били принудени да използват физическа сила и помощни средства – белезници срещу така оказаната съпротива от нарушителя. Въпреки разпорежданията на двамата полицаи да си даде ръцете за да му бъдат поставени белезници, Т. продължавал да се дърпа и да осуетява поставянето им. Полицейските служители успели да задържат Т., след което същият бил откаран в сградата на РУП – Левски и му бил съставен настоящия акт за констатиране на дребно хулиганство.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели двамата полицейски служители С.С. и В.П.. Освен тях в качеството на свидетел е разпитана и съпругата на Т.. От показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, които не са противоречиви помежду си и съдът им дава вяра, се установява, че действително на посочената в акта дата, нарушителят е извършил непристойна проява, изразяваща се в грубо и оскърбително отношение и държание към орган на власт – полицейски служители С.С. и В.П., с което е нарушил обществения ред и е демонстрирал пренебрежително отношение към тяхната личност по повод изпълнение на служебните им задължения. Установява се още, че поведението на нарушителя не е било провокирано по никакъв начин от извършващите проверката полицаи.

Обясненията на нарушителя в смисъл, че е бил „нападнат и мачкан” без причина от полицаите, не се потвърждават от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги счита за изградена защитна версия. Освен това, обясненията му не са логични и последователни, за да бъдат кредитирани с доверие. При положение, че полицейските служители са разяснили на Т. правото да пусне жалба срещу тях, ако счита, че не изпълняват служебните си задължения, като не са спрели и друг водач, извършил същото нарушение като него и обстоятелството, че не може да даде логично обяснение за показаната в с.з. скъсана риза, драскотина на ръката и изцапан панталон, съдът счита, че с обясненията си Т. единствено цели своето оневиняване и прикриване на действително оказана от него съпротива срещу поставяне на белезници, което пък било наложено от предходното му непристойно поведение и не е израз на самоцелно и произволно използвана физическа сила и помощни средства от свидетелите С. и П..

Липсата на възприятие на свидетелката Т. относно твърдяното от Т. нападение над него от страна на полицейските служители се обяснява с факта, че същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като е съпруга на нарушителя. От показанията на свидетелите С. и П. се установява по несъмнен и безспорен начин, че същата се е намирала в колата по време на инцидента, както и обективната й възможност да възприеме инцидента от неговото начало до неговия край.

Показанията на свидетелите П. и С. си кореспондират, не са налице и противоречия в обясненията им, дадени по образуваната срещу нарушителя преписка за започване на процедура по УБДХ по отношение на същия, поради което съдът им дава вяра.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 08.04.2011 г. в гр.Левски Т.Т. извършва непристойна проява, изразяваща се в употреба на неприлични изрази на публично място и оскърбително отношение и държание към орган на властта полицай С.С. и полицай В.П., служители в РУП Левски, изразяващи се в скарване, с което нарушава обществения ред и спокойствие.

Предвид степента на обществена опасност, съдът счита, че проявата е акт на дребно хулиганство и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.

Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на Т. следва да бъде наложено административно наказание.

При определяне вида на административното наказание, съдът съобрази завишената степен на обществена опасност на извършеното от Т. нарушение, както и обстоятелството, че въпреки многократните предупреждения на двамата полицейски служители към последния да преустанови непристойното си поведение, същото дори е прераснало в оказване на съпротива срещу действията им за осуетяване на неговото поведение. При това положение съдът счита, че налагане на административно наказание глоба няма да въздейства поправително върху нарушителя Т.. По отношение на последния следва да бъде наложено алтернативно предвиденото в указа административно наказание, а именно задържане в поделенията на МВР.

         При определяне размера на наказанието задържане в поделенията на МВР, съдът съобрази възрастта и данните за здравословното състояние на Т. от показанията на съпругата му, а именно два кръвоизлива. При това положение по отношение на него, съдът счита, че своето поправително и предупредително въздействие ще укаже административно наказание задържане в поделенията на МВР към минималния размер предвиден в Указа и малко над него, а именно в размер на три денонощия задържане в поделенията на МВР.

         На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         НА ОСНОВАНИЕ чл.6, ал.1, б.”а” във връзка с чл.1 от УБДХ НАЛАГА административно наказание на Т.Т. ***, ЕГН **********, задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи за срок от ТРИ ДЕНОНОЩИЯ.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: