В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _дванадесети май_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_140_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.И. ***, ЕГН**********, срещу наказателно постановление №220/ 14.03.2011г., издадено от Началник РУП - Левски.

В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отразена както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление невярна фактическа обстановка, което от своя страна е довело до издаване на НП в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че не бил извършил никакво нарушение на правилата за движение и не е виновен за предизвикване на ПТП-то с автомобила на Е.К. на 20.02.2011г. и не бил съгласен да бъде набеждаван затова и санкциониран. Според него катастрофата е била предизвикана от водача К..

Сочи, че колата му е затънала в земен път край пътя Левски – Варана и повикал сина си с негов приятел на помощ. Двамата му помогнали да влезе в коловоза и останало да се измъкне и да стъпи на платното. В момента, в който е стъпил на платното, усетил много силен удар, в резултат на който последвала загуба на съзнание, като след идването си в съзнание се намирал на пасището на около 20-30 метра от пътя. Според жалбоподателя автомобилът на К. го е ударил, тъй като последният се е движел с много висока скорост. Твърди, че не е присъствал при съставяне на протокола за ПТП, тъй като е бил откаран в болницата гр. Левски със сътресение на мозъка. След което бил закаран в полицията, където му връчили АУАН, който не бил прочетен от жалбоподателя, тъй като го боляла главата и не бил на себе си и с високо кръвно.

Нарушено му било и правото на защита.

Моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 20.02.2011г. против жалбоподателя С.И. е съставен АУАН затова, че на 20.02.2011г. около 19:10 часа на пътя от гр. Левски за с. Варана на 500 м. преди с. Варана, като водач на МПС – лек автомобил „Опел *” с рег. № *, при завиване на ляво за навлизане от земен път към друг път, не пропуска движещия се насрещно лек автомобил „Форд *” с рег. № *, като го удря и прави ПТП с материални щети. С деянието си водачът е нарушил чл. 37, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №220/ 14.03.2011г., издадено от Началник РУП - Левски, видно от което е, че затова че на 20.02.2011г. в 19.10 часа като водач на МПС – лек с рег. № *, на пътя от гр. Левски за с. Варана, като водач на лек автомобил „Опел *” при завиване на ляво за навлизане от земен път към друг път не пропуска движещия се насреща лек автомобил „Форд *” – *, като го удря и прави ПТП с материални щети. Наказващият орган е приел, че водачът е извършил нарушение: непропускане на насрещно движещо се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път, с което е нарушил чл. 37, ал.1 от ЗДвП. За извършеното нарушение и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179,ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.

В обясненията си жалбоподателят твърди, че не се чувства виновен. Според него е следвало свидетелят К. вместо да намали, след като от другата кола са му махали да спре, свидетелят К. избягал и го ударил. Самият жалбоподател твърди, че не е видял движещото се МПС. Същото обаче е било възприето от сина на жалбоподателя – свидетеля И..

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е бил наясно относно съдържащото се в акта за установяване на административно нарушение предвид на сблъсъка с другия автомобил. Тази теза е в противоречие с показанията на свидетеля Т.. Според последния около една минута след удара С.И. се е размърдал, поради което свидетелят си е направил извод, че С.И. здравословно е добре. В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя, който заявява, че с линейката са го откарали в дома му, за да се преоблече, след което синът му го откарал в полицията.

От показанията на разпитания свидетел В.С. *** се установява, че на посочената дата и час е бил на повикване. Бил е уведомен от дежурния в РУП - Левски, че е настъпило ПТП на пътя между гр. Левски и с. Варана, поради което и посетил мястото. Поискал документите на водачите, след което била извършена проверка за алкохол и на виновния водач съставил акт.

На място е заварил автомобила извън пътя, тъй като се изкачвал нагоре, за да излезе на път от по – висок клас. Другият автомобил – този на свидетеля е бил извън платното – в насрещното такова. Според свидетеля С. мястото на удара за автомобил №2, управляван от свидетеля Е.К., е малко преди земния път, а за другия водач – жалбоподателят – малко след като излезе от земния път. Уточнява, че жалбоподателят би трябвало да е видял фаровете на другия автомобил. С.И. не е бил ранен. Оплаквал се от главоболие, поради което бил прегледан, след което – откаран в дома му. И двамата – и жалбоподателят и свидетелят К. са подписали актовете без възражения. На единия – И. е бил съставен акт за ПТП, а на другия водач – свидетеля К. – че няма застраховка гражданска отговорност. Според свидетеля, пътното платно не е било заледено, като единственото, което би попречило на видимостта на жалбоподателя е спрелият автомобил на пътното платно.

Свидетелят Е.К. твърди, че пътувайки за с. Червена, една кола му пресветнала с фарове, поради което той я заобиколил. В същото това време е възприел фарове на движещо се МПС от нивата, препречило му пътя, поради което натиснал спирачки, след което последвал удар между двете МПС-та. Категоричен е, че спрелият встрани на пътното платно автомобил е бил с постоянно включени фарове на дълги светилни и не е бил с включени аварийни светлини, нито е имало поставен триъгълник. Скоростта на движения на управляваното от свидетеля К. МПС била около 70 км/ч. предвид на пътуващите в автомобила негова съпруга и бебе на 7 месеца. Според него направената схема от полицая за ПТП отразява правилно удара.

По делото е разпитан свидетелят В.И. – син на жалбоподателя. От показанията му се установява, че заедно със свидетеля Т. са пристигнали на мястото на произшествието с приятеля си, като целта е била да помогнат на баща му, който бил закъсал. Свидетелят И. заявява, че приятелят му – свидетелят Т.Т. е включил аварийните светлини. Следвало е при поява на други автомобили да пресветва, за да сигнализира. Според показанията на свидетеля, жалбоподателят И. е засилил автомобила, за да се изкачи, тъй като пътят е бил кален. Докато баща му се е изкачвал, свидетелят е възприел движеща се кола в посока с. Варана. Баща му е излизал нагоре по шосето, след което е последвал сблъсък. Според свидетеля водачът К. е направил опит да спре, като в автомобила са пътували жена с две деца, от които по-голямото е пътувало на предната седалка.

Свидетелят Т. твърди, че са помогнали на С.И. да излезе от калта, след което той се е качил при колата, с която са дошли. Според него той самият е включил и фарове, и аварийни. Самият той е възприел движещия се лек автомобил и според този свидетел шофьорът е задействал спирачната система. Малко след удара свидетелят Т. заедно със свидетеля И. са отишли до жалбоподателя, който е бил легнал на седалката. Една минута след като е лежал неподвижно, се е размърдал, поради което свидетелят си е направил извода, че „му е нямало нищо”, след което са извикали полиция.

Показанията на свидетеля С. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Свидетелят К. макар и да е участник в станалото ПТП, дава показанията си добросъвестно, поради което съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като достоверни.

Съдът няма причина да не дава вяра на показанията на свидетеля К., тъй като е очевидец и показанията са дадени въз основа на неговите непосредствени възприятия на фактите. Още повече, че на самия свидетел К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, което се установява от показанията на свидетеля С., поради което съдът не счита, че е заинтересован от изхода на делото.

Налице са противоречия в показанията свидетелите С. и К. с тези на свидетелите И. и Т., първият от които е син на жалбоподателя, а вторият свидетел – негов приятел. Свидетелите И. и Т. заявяват, че спрелият автомобил на свидетеля И. е бил с включени аварийни светлини, докато в тази им част показанията на свидетелите противоречат на тези на свидетеля К. чиито показания съдът кредитира като достоверни.

Според разпоредбите на ЗДвП – чл.37, задължение на водача на завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Съдът приема за безспорно установено, че водачът С.И. не е изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещия се автомобил. В този смисъл не могат да се възприемат доводите на жалбоподателя, че свидетелят К. е следвало да спре, за да осигури предимство и да изчака С.И. да се включи в движението.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Видно от приложения към делото АУАН, жалбоподателят към момента на съставяне на акта не е имал възражения.

Издаденият акт е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащи се в него констатации.

В случай, че в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта.

В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Безспорно С.И. е извършил нарушението, което му е вменено, като обясненията дадени пред съда съдът възприема като защитна теза, която не е подкрепена от събраните по делото доказателства.

Наложеното наказание съответства на предвиденото в закона за нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл.5. Според цитирания текст, водач който поради нарушение на ал.1 на чл. 179 от ЗДвП, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Като в случая е предизвикато пътно транспортно произшествие, а не само е създадена непосредствена опасност за движението. Наложеното наказание по отношение на жалбоподателя е в минималния, предвиден в закона за съответното нарушение.

При издаване на АУАН и НП не са допуснати процесулни нарушения, които да водят до отмяната им.

С оглед на изложеното, следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 220/14.03.2011г., издадено от началник на РУП - Левски, с което на С.И. ***, ЕГН**********, на основание чл.179 ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО ЛЕВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: