РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, 28.05. 2011 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Левченски районен
съд в съдебно заседание на _двадесет и осми май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._
и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д.
№_199_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Районен съд Левски е постъпила
преписка по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство против M.A. - ***, с ЕГН **********,
затова че на 27.05.2011г. около 20,00 часа, в гр.Белене, А. извършил непристойни
действия, изразени в сбиване на кръстовището на с. Малчика и ул. „Иван Вазов”,
пред магазин „Светлин” с лицето Р.П., ЕГН **********,***, на публично място,
предизвиквайки възмущение у гражданите, с което нарушили обществения ред и
спокойствието на гражданите, но поради своята ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК.
Нарушителят е доведен в съдебно
заседание и изслушан.
Признава вина за това, че е „скочил” на Р. на обществено място
пред толкова много народ, но за това че той го е предизвикал, не се счита за
виновен, като счита, че Р. умишлено прави това.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и материалите приложени към преписката, приема за установено
следното:
На 27.05.2011г. около 19.00 часа свидетелят Р.П. със съпругата
си и двете си деца тръгнали на разходка из центъра на гр. Белене. По пътя срещнали
нарушителя А., който му хвърлил вътрешна гума на велосипед и му заявил, че иска
да му заплати гумата, която била спукана от предната вечер от сина на Р.П..
Свидетелят П. отказал да заплати гумата.
Свидетелят Р.П. се отбил в магазин да пазарува, като малко
след това се появил нарушителят със свидетеля К.А.. Свидетелят Р.П. излязъл от
магазина. М.А. запитал отново свидетеля Р.П. дали ще му заплати гумата, но
свидетелят П. категорично отказал. След което нарушителят му нанесъл удар в
ръка в челюстта, по тялото и главата. През това време в полицията се е обадила
съпругата на свидетеля Р.П., които пристигнали малко след това и извикали
спешна помощ.
Междувременно се намесили свидетелите В. и Р..
Свидетелят Р. твърди в показанията си, че не е видял свидетеля
Р.П. да удря нарушителя М.А. до приключване на конфликта. Видял е П. да нанася
удар на А. след едва след приключване на инцидента и около минута след като са
си тръгнали А. и А..
Свидетелят К.А. в показанията си отрича да е бил извикан от М.А.
да го придружи, с цел да присъства и впоследствие да свидетелства, в какъвто
смисъл са обясненията на нарушителя. Свидетелят А. се намира в родствени връзки
по сватовство с нарушителя, като свидетелства за факти, предхождащи инцидента, за
които е получил информация от нарушителя.
Налице са противоречия в обясненията на нарушителя А. и
показанията на свидетеля А.. Нарушителят в обясненията си твърди, че свидетелят
Р.П. е пристъпил и с гърди го е изтикал. В показанията си свидетелят А.
заявява, че Р.П. е изтикал с две ръце нарушителя.
Поради наличието на родствена връзка и противоречия в
обясненията на нарушителя и показанията на свидетеля, съдът не кредитира показанията
на свидетеля А., който се явява заинтересован от изхода на делото.
Показанията на останалите свидетели, които са присъствали на
инцидента са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, добросъвестни,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Обясненията на нарушителя не кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства, поради което съдът приема, че същите са защитна
теза.
Съдът не приема обясненията на нарушителя в частта им, че
свидетелят Р.П. се е държал предизвикателно и че целта му е финансова облага
предвид характера на производството по УБДХ. Показания в тази насока е дал само
свидетелят А., чиито показания съдът не кредитира по съображения, изложени по -
горе.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 27.05.2011г. около
20,00 часа, в гр.Белене, М.А. е извършил непристойни действия, изразени в
сбиване на кръстовището на с. Малчика и ул. „Иван Вазов”, пред магазин
„Светлин” с лицето Р.П., ЕГН **********,***, на публично място, предизвиквайки
възмущение у гражданите, с което нарушил обществения ред и спокойствието на
гражданите, но поради своята ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл.325 от НК.
Предвид степента на обществена опасност на деянието, съдът
счита, че проявата е акт на дребно хулиганство и не представлява престъпление
по смисъла на чл.325 от НК.
Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на нарушителя
M.A. следва да бъде наложено административно наказание.
При определяне вида и размера на административното наказание
по отношение на нарушителя съдът съобрази степента на обществена опасност на
извършеното от него нарушение, поведението на нарушителя в съдебно заседание,
причините и мотивите за извършването му, както и липсата на критично отношение
предвид изразеното съжаление че е „скочил” на Р.П. на обществено място. При
това положение съдът счита, че административното наказание, което би въздействало
поправително върху нарушителя А., е алтернативно предвиденото в указа
административно наказание, а именно глоба в размер на 300 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА
ОСНОВАНИЕ чл.6, ал.1, б.”а” във връзка с чл.1 от УБДХ НАЛАГА административно наказание на M.A. - ***, с ЕГН ********** ГЛОБА
в размер на ТРИСТА ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 15 – дневен срок от днес пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: