гр. ЛЕВСКИ, 28.04. 2011 г.
Левченски
районен съд в публично съдебно заседание на _двадесет и осми април 2011 г.
в състав:
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _В.Д._
и прокурора _ сложи за разглеждане _ч.н.д. № 149 по описа
за _2011_ год., докладвано от съдия _Димитрова.
На именното повикване в _13.00_ часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.А. – редовно
призован в Затвора гр.Белене – явява се лично.
ЗА ЗАТВОРА гр.Белене – редовно
призован – представител не се явява.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275
от НПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Не
правя отводи на съда. Нямам нови искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Принципно
не съм съгласен с това. Нараненията си ги имам, сам съм си ги причинил.
Семейството ми е в затруднено положение. Откакто съм дошъл в Белене от затвора
във Варна, не ми обръщат никакво внимание. Искам или да изляза с прекъсване или
да имам някакъв начин да си ползвам по закон, за да помогна на семейството си.
Запознат съм със закона, бая съм лежал по затворите. Майка ми е в затруднено
положение. Година и осем месеца правя вече откакто не ми дават шанс за нищо.
Лежа при строг режим. Имам още две години и четири месеца да лежа. Искам да се
опитат да ми помогнат, че да помогна на майка си. Сестра ми е с припадъци,
защото мутрите влизат да бият майка ми. Има да дава пари и за това е така. Аз
искам да взема децата, а майка да си чупи главата. Целта ми е за децата, майка
да прави каквото иска. Опитали са се да ме разберат само трима души, но нищо не
могат да направят, защото не са началници на затвора Белене. М. ми вика прави
каквото искаш и поради тази причина не съм съгласен с това. Нямам нищо против
никого от затвора.
Предупредил съм дежурния и отрядния, че
ще се самонараня. М. го чакам 24 часа да дойде да говорим. Докато не буйствах,
не ме извика. Глътнах на една лъжица цялата дръжка. Никой не иска да ми обръща
никакво внимание. Пряк началник ми е М..
Многобройно съм правил гладна стачка. В.П.
идва постоянно при мене и се опитва да ме вкара в крак и благодарение на нея
съм още жив. Причините са едни и същи.
Всичко е
едно и също, заради семейството ми е. Декларацията я написах върху книга от
библиотеката, за която ми искат 30 лв. от нея. Лист не съм късал от нея. Листът
от декларацията не знам от коя книга е, имам няколко книги, които не са на
затвора. Имаше бяла страна на лист и там писах декларацията. Не са мои лични
книги, те са колеги дето са ги вземали от затворници. Аз сега имам три книги от
библиотеката, с печат, водят се по картон.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се приключи делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и приема като писмени
доказателства към делото Заповед №128/18.04.2011 г.; №129/18.04.2011 г.;
№136/18.04.2011 г. и №137/18.04.2011 г. на Началника на затвора гр.Белене,
ведно с преписката към нея.
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА
ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
ПРАВО НА ЗАЩИТА НА жалбоподателя А. – Целта ми е само да си помогна на
семейството. Нямам нищо към затвора. С тия заповеди не съм съгласен, тъй като
съм ги предупредил, че ще се самонараня. Те казват, прави каквото искаш. А в
последствие получавам наказание, за какво. Предупредил съм ги, а те ме
наказват. Има правила в затвора, но не се спазват. Съжалявам, че го казвам.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА жалбоподателя А. – Искам от съда да бъде разкрита самата
истина. Уведомявал съм ги многобройно, че ще се самонаранявам. Иначе, се
признавам за виновен, това, което пише в заповедите отговаря на истината, но не
искам да бъда наказван за нещо, за което съм ги предупредил.
Съдът
счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с определение след
съвещание.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
След
съвещание, съдът намира за установено следното:
В Районен
съд Левски е постъпила жалба от С.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр.Белене, против заповед №128/18.04.2011 г., на началника на затвора
– гр.Белене, с която му е наложено наказание „14 денонощия изолиран в
наказателна килия”, за това, че е нарушил чл.96, т.3 от ЗИНЗС и чл.100, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС – не е спазил установените правила; заповед №129/18.04.2011 г., на
началника на затвора – гр.Белене, с която му е наложено наказание „14 денонощия
изолиран в наказателна килия”, за това, че е нарушил чл.96, т.3 от ЗИНЗС и чл.100,
ал.2, т.1 от ЗИНЗС – отправя заплахи за самонараняване и буйство, ритане по
решетката, поглъщането на чуждо тяло и ултимативно поведение; заповед №136/18.04.2011 г. на началника на затвора –
гр.Белене, с която му е наложено наказание „5 денонощия изолиран в наказателна
килия” за това, че е нарушил чл.96, т.2 от ЗИНЗС и чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС –
с действията си е нарушил задължението да се грижи за опазване на имуществото,
както и заповед №137/18.04.2011 г. на началника на затвора гр.Белене, с която е
наредено от л.св. С.А. да бъде удържана сумата от 30 лв. за възстановяване на
причинената щета – стойността на книга, взета от библиотеката на затвора.
Съдът,
като прецени представените заповеди, както и приложените като писмени
доказателства по делото докладни записки от А.М. – ИСДВР, С.П. и И.И., дадените
обяснения по случая от жалбоподателя и от приложените по делото обяснения на
лишените от свобода С.Г., С.С. и П.П., счита, че се доказва по несъмнен начин описаната
в заповедите фактическа обстановка. Събраните доказателства кореспондират и с
обясненията на жалбоподателя. Същият се признава за виновен и обяснява подробно
причините и мотивите за извършените от него нарушения на ЗИНЗС. Макар и да
счита, че тъй като е предупредил администрацията на затвора – Белене не следва
да бъде наказван дисциплинарно, съдът приема обясненията му в този смисъл
единствено като защитна версия и опит да избегне неблагоприятните последици от
неправомерното си поведение.
При това
положение съдът счита, че събраните по делото писмени доказателства водят до
извода, че действително са извършени горепосочените нарушения от С.А., като
началникът на Затвора гр.Белене, при определяне вида и размера на всяко едно от
наказанията е съобразил всички изисквания на закона, поради което и издадените
заповеди се явяват законосъобразни, включително и последната, която се явява
последица от заповедта с която е наложено дисциплинарно наказание на А. заради
нарушаване на задълженията му да се грижи за опазване на имуществото. Поради
тази причина същият следва да заплати и стойността на книгата, взета от
библиотеката на затвора, на която е причинил щета в размер на 30 лв. чрез
откъсване на лист от нея.
При
определяне вида и размера на дисциплинарните наказания, началникът на Затвора
гр.Белене е взел предвид характера и тежестта на извършените нарушения от
жалбоподателя и поведението на последния.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед №128/18.04.2011 г.
на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на
С.А. е наложено дисциплинарно
наказание „14 денонощия изолиран в наказателна килия”.
ПОТВЪРЖДАВА заповед №129/18.04.2011 г.
на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на
С.А. е наложено дисциплинарно
наказание „14 денонощия изолиран в наказателна килия”.
ПОТВЪРЖДАВА заповед №136/18.04.2011 г.
на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на
С.А. е наложено дисциплинарно
наказание „5 денонощия изолиран в наказателна килия”.
ПОТВЪРЖДАВА заповед №137/18.04.2011 г.
на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.123, ал.1 от ЗИНЗС е
наредено на л.св. С.А. да бъде удържана
сумата от тридесет лева – стойността
на книга, взета от библиотеката на затвора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на Затвора гр.Белене.
Протоколът
написан в с.з., което приключи в 13.35 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: