М О Т И В И по н.д.о.х. №347/2010г. по описа на РС гр. Левски
Обвинението повдигнато срещу подсъдимия Р.Ц., ***, ЕГН **********, е по чл. чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 2, ал.1 от НК затова, че на 15.03.2009 г. в *, в дом, находящ се на *,
чрез нанасяне на удар със сгъваем нож, причинил на В.Н., с ЕГН ********** ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в гръдната кухина
в междуребрието на Х (десето) и ХІ (единадесето) ребра.
Представителят на РП-Левски
счита, че са събрани безспорни доказателства за това, че подсъдимият Р.Ц. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че не са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.132, ал.1 от НК, а
именно „състояние на физиологичен афект”. Моли съда да признае подсъдимия Ц. за
виновен, като му наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК да отложи с изпитателен срок от три години, като по време
на изпитателния срок наложи една от пробационните мерки: задължителни
периодични срещи с пробационен служител.
Частният обвинител В.Н.
счита, че в това му качество неговата функция е да поддържа обвинението на
прокурора, поради което и го прави. Счита, че в доказателствен аспект и правен
такъв е изключително добре проведено обосновано и доказано обвинението.
Защитникът на подсъдимия
счита, че с поведението си частният обвинител и онова което е казал на
подсъдимия е провокирало агресия в последния. Счита, че е налице престъпление
по чл.132 от НК и че тази телесна повреда е била причинена в състояние на силен
афект. Предлага алтернативно в случай че съдът приеме че е налице престъпление
по чл.129 от НК, съдът да вземе предвид, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което да бъде определено
наказанието пробация с подходящ срок и подходящи пробационни мерки.
Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт,
разбира обвинението и дава обяснения. Заявява, че е посетил дома на свидетеля В.Н.
– бивш негов сват, по повод на заеми, които били изтеглени от счетоводител на
фирмата на частния обвинител Н. – свидетелят А.А.. Заявява в обясненията си, че
е ипотекирал апартамента след морална гаранция, дадени от частния обвинител Н.,
че няма риск за неговото жилище в случай, че бъде ипотекирано. Заявява, че
сбъркал, тъй като е изживял срам във връзка с обявленията за продажба на
апартамента му, поради неплащане на паричните вноски, си е изпуснал нервите
предвид на засегнатото му достойноство.
След като влязъл в дома на Н. и отношението на
последния, оставяйки с убеждението, че ще му бъде нанесен удар, подсъдимият
замахнал с ножка, която се намирала в него, за да се предпази, а не с цел да го
убие.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 15.03.2009г. вечерта свидетелят В.Н. се прибрал
в дома си, намиращ се в *, където живеел сам. Около 22:15 часа на входната врата
се почукало. Свидетелят Н. в този момент се намирал на втория етаж на къщата.
Излязъл на терасата и разменил няколко реплики с човека, който го търсил, а
именно подсъдимият Р.Ц.. Двамата се познавали от няколко години – дъщерята на
подсъдимия Ц. била омъжена за сина на свидетеля Н., като бракът им бил
прекратен чрез развод. След прекратяване на брака между тях останали неуредени
имуществени взаимоотношения. Свидетелят Н. поканил подсъдимия Ц. да влезе в
стая, намираща се на първия етаж, където провели разговор. Подсъдимият изразил
неудовлетворението си от неуредените имуществени взаимоотношения между дъщеря
му и сина на свидетеля Н.. Разговорът продължил няколко минути и подсъдимият Ц.
тръгнал към входната врата на къщата. Тогава подсъдимият Ц. спрял в коридора,
извадил сгъваем нож, разгънал го и нанесъл удар с него на свидетеля Н., който
попаднал в гръдната му кухина. След извършване на противоправното деяние
подсъдимият Ц. веднага напуснал къщата. Свидетелят Н. се качил в автомобила си,
като притискал кървящата рана с ръка и потеглил към РУ „Полиция” в гр.Левски,
където пристигнал около 23:10 часа. Свидетелят Н. съобщил на ОД на РУП – Левски
– св. Й.Н. за извършеното спрямо личността му престъпление.
Видно от протокол за
претърсване и изземване от 19.03.2010г., извършено в дома на подсъдимия Р.Ц. ***,
били намерени и иззети: 1бр. сгъваем нож с черна дръжка с дължина
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза за изследване на джобна
ножка, иззета на 19.03.2010г. при извършеното претърсване и изземване в дома на
подсъдимия Р.Ц., с ЕГН ********** ***, по острието е установено наличие на
човешка кръв с групова принадлежност – „О” /алфа, бета/. В.Н. е с кръвногрупова
принадлежност - „О” /алфа, бета/.
От заключението на вещото
лице по назначената ДНК експертиза на веществени доказателства №09/ ДНК – 241 е
видно, че ДНК профилът, определен за изследваната кръв по острието на ножа,
обект №1 показва пълно съвпадение с ДНК профила на В.Н., с ЕГН **********.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако изследваната кръв по обект №1
произхожда от някой друг индивид, освен от В.Н. е 1 на
1 476 000 000 000.
Тези резултати представляват
категорично доказателство, че изследваната кръв по острието на ножа, обект №1,
произхожда от В.Н., ЕГН **********.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че на В.Н. е причинено
проникваща прободно – прорезно нараняване в лява гръдна половина, начален излив
на кръв в лява гръдна половина. Увреждането е резултат от действието на предмет
с остър връх и режещ/и/ ръб/ове/, възможно нож, както се съобщава. На Н. е причинено проникващо нараняване в
гръдната кухина. Изливът на кръв в лявата гръдна половина е бил в начална фаза,
бързо е овладян и в нито един момент не е застрашавал живота му, т.е. няма
основание да се приеме, че му е причинено разстройство на здравето временно опасно
за живота. Предвид месторазположението на кожната рана и хода на раневия канал
е трудно нараняването да е от собствена ръка.
От заключението на вещите
лица по назначената тройна-съдебнно медицинска експертиза е видно, че на Н. е
причинено прободно-прорезно нараняване в областта на гърдите отляво, с
проникване в гръдната кухина. Описанието на нараняването е следното: кожна рана
в областта на ХІ ребро, с дължина около 1,5 –
В описаната посока на
раневия канал се намират важни за живота органи – бял дроб и сърце.
Нараняването им може да доведе до реална опасност за живота. Дължината на ножа
е недостатъчна, за да достигне до тези органи.
От медицинска гледна точка е
трудно да се даде заключение, какво е причината нараняването да не засегне
вътрешни органи. Възможно е това да е поради засягане на ребро, недостатъчна
сила на удара, отклоняване на оръжието и т.н.
В медицинските материали по
делото няма описани увреждания по В.Н., които да бъдат определени като
„защитни”.
Експертизите не са оспорени от страните по делото,
компетентно изготвени са, поради което е приети от съда.
Така изложената и възприета
от съда фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели В.Н., С.Н., Й.Б., Й.Н..
По искане на страните в
процеса са разпитани свидетелите А.А., Р.Н. и Т.Ц..
Всички тези свидетели с
показанията си подкрепят тезата на подсъдимия за получен кредит от свидетеля Р.Н.
срещу учредяване на ипотека на апартамент от страна на подсъдимия като
обезпечение; неплащане на вноските, довели до принудително изпълнение върху
имота.
Показанията на свидетелите
са непротиворечиви, вътрешно логични, последователни, съответстват както
помежду си, така и на писмените доказателства, събрани по делото, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
Поради констатирано
съществено противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля В.Н. съдът на основание чл. 143, ал.1 от НПК провежда очна ставка.
Свидетелят Н. отрича да е
казвал на подсъдимия да се маха от дома му и не го е блъскал, в какъвто смисъл
са обясненията на подсъдимия.
Подсъдимият Р.Ц. отрича да е
заплашвал семейството на частния обвинител. На въпроса, зададен от подсъдимия
кога ще му бъдат върнати парите, за да бъдат изчистени проблемите, Н. поставя връщането
на дълга под условие и в зависимост от произнасянето на присъдата по отношение
на подсъдимия.
Самият частен обвинител твърди при извършената
очна ставка, че в дома му подсъдимият е реагирал по същия нервен начин, както и
по време на проведената очна ставка пред съда.
За изясняване на фактическата обстановка
съдействат и заключението по съдебно-оценителната експертиза, така и писмените
доказателства, присъединени на основание чл. 283 от НПК.
От така изложената фактическа обстановка е видно,
че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Същият е причинил средна телесна повреда на В.Н., изразяваща се в проникващо
нараняване в гръдната кухина, чрез нанасяне на удар със сгъваем нож.
Налице е проникване, тъй като е създаден контакт
между външната среда и кухината. Съдебната практика приема, че не е необходимо
нараняването, проникнало в съответната кухина да е засегнало или увредило някои
от органите, намиращи се в нея, както и че не е налице проникване по смисъл на
закона, когато не е разкъсана обвивката на тези кухини и не е създаден такъв
контакт.
Видно от съдебно – медицинската експертиза е, че
на В.Н. е причинено прободно – порезно нараняване в областта на гърдите отляво,
с проникване в гръдната кухина, от което следва изводът, че Р.Ц. е причинил
средна телесна повреда на В.Н..
Подсъдимият в обясненията си заявява, че не е имал
намерение да го убива, а и е бил убеден, че раната не е толкова дълбока.
От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината евентуален умисъл – деецът не е
целял, но е допускал настъпването на противоправните последици.
Безспорно е, че когато при
нанасяне на ударите деецът е целял да причини един вид телесна повреда, но е
допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, той следва да отговаря за
такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т.е за по–тежкия
резултат при наличието на евентуален умисъл. Основание за този извод е средството,
с което е извършено престъплението – джобна ножка, силата на удара, причиненото
проникване в гръдната кухина.
Съдът споделя изразеното становище на районния
прокурор, че деянието не е съставомерно по чл. 132, ал.1 от НК.
За да намери приложение чл.
132 от НК е необходимо силното раздразнено състояние да е предизвикано от
пострадалия с едно реално действително
насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие по
отношение на него или на неговите близки.
Силното раздразнение
представлява стремителна и бурно протичаща емоционална и волева реакция, която
има характер на краткотрайно избухване.
В конкретния случай не сме
изправени пред тази хипотеза. Установи се, в какъвто смисъл са и обясненията на
подсъдимия, и показанията на свидетеля В.Н., че подсъдимият е бил ядосан още
преди да посети дома на пострадалия в *. Доказателства, че подсъдимият е
предизвикан от определено противозаконно поведение на пострадалия, което да е
изразено в насилие, тежка обида, клевета, не се събраха.
При определяне размера на
наказанието по отношение на подсъдимия Ц. съдът взе предвид чистото му съдебно
минало, състоянието, в което е посетил дома на пострадалия, невисоката степен
на обществена опасност на подсъдимия, доброто процесуално поведение, мотивите и
подбудите за извършване на престъплението, добрите му характеристични данни.
Съдът съобрази и добрите му характеристични данни.
Предвид
изложеното, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и
вената обстоятелства, поради което определя наказанието при условията на чл. 55
от НК и налага на подсъдимия наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване на осъдения
пред пробационния служител, или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
При определяне на
наказанието съдът съобрази действащата по време на извършване на деянието
разпоредба на чл. 129 ал.2 от НК, в редакцията на която не е предвиден минимум,
поради което съдът заменя наказанието лишаване от свобода с наказание пробация.
Следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 53, б.”а” от НК и
веществените доказателства: 1 бр. сгъваем нож с черна дръжка с
дължина
При този изход на делото следва подсъдимият на
основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените деловодни разноски в
размер на 1117.67 лв.
На основание изложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: