Срещу подсъдимия A.A. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 13.03.2011 г., около 11:25 часа, в гр.Левски,
общ.Левски, обл.Плевен, на кръстовището на ул.”Александър Стамболийски” и
ул.”Кирил и Методий”, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление №527/01.10.2010 г. на Началник РУП – Левски,
влязло в законна сила на 26.10.2010 г. за управление на моторно превозно
средство, без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Форд *” с рег. № *, без съответно свидетелство за
управление.
Престъпление
по чл.343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По
искане на подсъдимия и упълномощеният му защитник – адв.Ю.М. от *,
производството по делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така
както е предявено. Пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание глоба, предвид наличието
на предпоставките по чл.78а от НК.
Подсъдимият A.A. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Подсъдимият А., в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
защитника си, предвид разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, моли
съда, след като го признае за виновен по
повдигнатото обвинение, да го освободи от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК и да му наложи административно наказание глоба в минимален размер,
при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че ще ползва
направените от А. самопризнания при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
A.A. ***, ЕГН **********.
На
13.03.2011 г., свидетелите В.С. и М.А. – и двамата служители при РУП – Левски, изпълнявали служебните си
задължения за осъществяване контрол на автомобилното движение на територията на
гр.Левски. Около 11:25 часа, на кръстовището на ул.”Александър Стамболийски” и
ул.”Кирил и Методий”, спрели за проверка лек автомобила „Форд *” с рег. № *,
управляван от подсъдимия. При поискване от полицейските служители на
свидетелство за управление на МПС, последният не представил такова, като
заявил, че не притежава. За констатираното нарушение, свидетелят С. съставил на
А. акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
При извършена служебна
проверка било установило, че срещу подсъдимия има влязло в законна сила на 26.10.2010
г. наказателно постановление №527/2010 г. на Началник РУП – Левски, за същото
извършено от него деяние, както и, че въобще няма издадено свидетелство за
управление на МПС.
По
случая било образувано бързо досъдебно производство срещу A.A., което
приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски, с който му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя приложените на досъдебното производство
доказателства, събрани при условията и реда предвиден в НПК, а именно: от акт
за установяване на административно нарушение №333/13.03.2011 г., съставен на
подсъдимия за нарушение на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, в хода на
извършената му проверка на инкриминираната дата; от наказателно постановление №527/01.10.2010
г. на Началник РУП - Левски, влязло в законна сила на 26.10.2010 г., с което му
е наложено административно наказание за същото деяние – за управление на МПС,
като неправоспособен; от справка за нарушител от региона, издадена от Сектор
КАТ – ОД на МВР – Плевен, видно от която е, че А. няма регистрирана категория и
отпечатано свидетелство за управление на МПС; от протоколите за разпит на
свидетелите; справка за съдимост.
Съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид
направените от подсъдимия А. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, които изцяло се подкрепят от доказателствения
материал, събран в хода на досъдебното
производство.
Подсъдимият А., действително
в едногодишен срок от наказването му по административен ред, с влязло в законна
сила наказателно постановление на 26.10.2010 г., е извършил същото деяние – на
13.03.2011 г.
Деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици, като е желаел настъпването на престъпния резултат.
Деянието извършено от
подсъдимия следва да се квалифицира, като престъпление по чл.343в, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК. За извършеното престъпление закона предвижда наказание
лишаване от свобода до две години.
Съдът констатира, че по
отношение на подсъдимия А. са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78а
от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че на A.A., с
присъда, постановена по НОХД №571/2005 г. по описа на РС – Левски, е било
наложено за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с три
години изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в
законна сила на 03.04.2006 г., и след нея, подсъдимият няма други осъждания за
престъпления от общ характер. С изтичане на изпитателния срок – на 03.04.2009
г., е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК,
независимо, че това обстоятелство не е отразено служебно, върху бюлетина за
съдимост. При това положение са налице всички изисквания на закона за
приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, която предвижда като задължителна
предпоставка – деецът да не осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. В
резултат на деянието не са причинени имуществени вреди, а за извършеното
умишлено престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години.
Предвид горното съдът, след
като е признал подсъдимия А. за виновен по повдигнатото му обвинение, го е
освободил от наказателна отговорност на основание чл.305, ал.5 от НПК. На
основание чл.78а от НК му е наложил административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1000 лева. При определянето му, съдът съобрази наличието
само на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва
да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното от А. съдействие за
разкриване обективната истина, тежкото му имотно и семейно състояния,
обусловено от липсата на постоянни доходи, тъй като е безработен и полагане на
грижи за две деца, както и критичното му отношение към извършеното и изразеното
съжаление в съдебно заседание. При наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства, извършеното престъпление разкрива една по-ниска степен на обществената
опасност, както на деянието, така и на дееца, поради което съдът е наложил на А.,
минималният предвиден в закона размер на административното наказание глоба в
полза на държавата, а именно 1000 лева.
Разноски
по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: