Срещу
подсъдимия М.П. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
1.
На 19.11.2010 г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно
отнел чужда движима вещ, която владеел – 1 бр. преносим компютър (лаптоп) „HP”, модел NC 6220,
собственост на Г.И. *** на стойност 300 лв., като случаят е маловажен.
Престъпление по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК.
2. При условията на продължавано престъпление извършил
следните престъпления:
- На 03/04.12.2010 г. от жилищен
дом, находящ се в ***, отнел от владението на Х.Х. чужди движими вещи – 1 бр.
електрожен, ръчна изработка на стойност 300 лв., собственост на Х., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;
- На 06/07.12.2010 г. от жилищен
дом, находящ се в ***, отнел от
владението на А.В. чужди движими вещи – 1 бр. електрожен, ръчна изработка на
стойност 150 лв., собственост на В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои;
- На 06/07.12.2010 г. от жилищен
дом, находящ се в ***, отнел от
владението на П.П. чужди движими вещи – 1 бр. електрожен, фабрична изработка на
стойност 150 лв. и 1 бр. електрожен, фабрично производство на стойност 180 лв.,
всичко на обща стойност 330 лв., собственост на П., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28 от НК.
По искане на подсъдимия и
назначеният му служебен защитник – адв.А.А. от ПлАК, производството по делото, със
съгласието на страните, е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от
НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като
е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите
и вещото лице.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия П., като му наложи наказания, към минималния размер, предвиден в
състава на извършените престъпления, предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Защитата на подсъдимия, в
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с
представителя на обвинението, относно доказаността на извършените деяния, за
които на П. са повдигнати обвинения. Моли съда да му определи минимални по
размер наказания, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият М.П., при
упражняване правото му на последна дума, изразява съжаление за извършеното и
моли съда за минимално наказание.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено
изразеното от страните съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията на подсъдимия да се ползват при постановяване на присъдата, без
да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
М.П. ***, ЕГН **********.
На
19.11.2010 г., свидетелят И.В. срещнал подсъдимия в гр.Левски. Казал му, че има
преносим компютър /лаптоп/, който искал да продаде, но тъй като е малолетен, го
помолил той да направи това. Подсъдимият се съгласил и обещал да намери пазар
за лаптопа. Непосредствено след това и двамата отишли в заложната къща на
свидетелят Е.Г.,***. Подсъдимият влязъл вътре, а свидетелят В. го чакал отвън. След
известно време, П. излязъл и обяснил на В., че му предлагали 250 лева за
лаптопа и същия изразил съгласие с предложената сума. Подсъдимият влязъл отново
сам в заложната къща, а след около пет минути и свидетелят В., но не заварил
там П., тъй като последният незабелязано си бил тръгнал с получените пари от
продажбата на компютъра.
В
началото на следващия месеца – на 03.12.2010 г., подсъдимият решил да извърши
кражба на електрожен от свой съсед – свидетелят Х.Х.,***. За целта прескочил
входната врата и влязъл в работилницата, която била отключена. Оттам взел един
брой електрожен, който пренесъл до една поляна в близост до селскостопанското
летище в града и го скрил зад един трафопост. На следващият ден, заедно със
свидетелите Г.В. и В.Я., на които казал, че е негова собственост, го
транспортирали до гр.Славяново, където го предали в пункта за изкупуване на вторични
суровини, собственост на св.Г.Б..
На
06/07.12.2010 г., подсъдимият, заедно със свидетелите Я. и Г., отишли с лекия
автомобил на последния до дома на свидетеля П.А. ***. От автомобила слезли само
П. и свидетелят Я., а Г. останал вътре. Подсъдимият прескочил оградата, влязъл
в работилницата и от взел два броя електрожени, които заедно със свидетеля Я.
поставили в багажника на лекия автомобил.
Непосредствено
след извършване и на тази кражба, тримата отишли и до дома на свидетелят А.В.,***.
Подсъдимият прескочил входната врата, влязъл през отключената врата на
работилницата и от там взел един брой електрожен, заедно с кабелите, които
поставил в багажника на автомобила с помощта на свидетеля Я..
На
следващият ден извадили медта от електрожените, закарали ги до гр.Славяново и
ги предали в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на
свидетеля Г.Б.. На двамата свидетели, подсъдимият обяснил, че е взел
електрожените по предварителна уговорка със собствениците им, с които е в
близки отношения. Мотивирани от казаното, последните му помогнали да ги пренесе
и превози до пункта за вторични суровини.
Изложената по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно: от протокол за доброволно предаване на
органите на РУП – Левски от подсъдимия на отделни части от предмет на престъплението,
отнет от дома на свидетелят П.Г., с вписани саморъчни обяснения от предаващия,
че същите представляват части от електрожена, който е откраднал на
06/07.12.2010 г. от дома на П.; от протокол за доброволно предаване на органите
на РУП – Левски от свидетеля Г.Г. на приложената като веществено доказателство
по делото – един брой шина с широчина от
От изложената фактическа обстановка,
установяваща се от събраните доказателства на досъдебното производство, при
условия и по ред, предвиден в НПК е видно, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението обсебване, както и квалифицирана
кражба, извършена от него при условията на повторност и при условията на
продължавано престъпление. Деянието, осъществяващо признаците на престъплението
кражба не представлява маловажен случай, предвид високата степен на обществена
опасност, която разкрива както извършеното престъпление, така и личността на
подсъдимия. Деянията са извършени от подсъдимия умишлено, при форма на вина
пряк умисъл.
Деянието, извършено от
подсъдимия М.П. на 19.11.2010 г., следва да се квалифицира като престъпление по
чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК. Случаят е маловажен, предвид ниската
стойност противозаконно присвоената чужда движима вещ, а именно 300 лева, малко
над минималната работна заплата за страната. Съдът счита, че подсъдимият следва
да носи наказателна отговорност по горепосочения текст от НК. За извършеното
престъпление закона предвижда алтернативно три вида наказания: лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., съдът съобрази по-ниската
степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и на дееца,
подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на
многобройни смекчаващи вината му и отговорността обстоятелства, поради което
наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от
НК. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, ниската стойност
на предмета на престъплението, тежкото му имотно положение. Отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства са предишните му осъждания за извършени от него
престъпления от общ характер и невъзстановената стойност на предмета на престъплението
на неговия собственик. При това положение съдът е определил на подсъдимия
най-тежкото по – вид алтернативно предвидено в състава на престъплението
наказание, а именно лишаване от свобода, което е без специален минимум, и което
е заменил с наказанието пробация, като счита, че за необходимия поправителен и
превентавен ефект би бил постигнат с налагане само на двете задължителни
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок, към
минимума и малко над него – от осем месеца, при периодичност за явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител – два пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Трите деяния, извършени от
подсъдимия М.П. в интервала от време от 03.12.2010 г. до 07.12.2010 г., следва
да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28 от НК. Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст от НК. За
извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода от една
до десет години. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П.,
съдът съобрази по - високата степен на обществена опасност на конкретно
извършените деяния, през интервал от време от няколко дни, подбудите и мотивите
за неговото извършване, а именно осигуряване на парични средства по престъпен
начин, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината му и
отговорността обстоятелства, поради което наказанието му следва да се определи
при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК. Като такива следва да се отчетат:
доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, младата му възраст, изцяло възстановената
стойност на вещите, предмет на престъплението на техните собственици, тежкото
му имотно положение. Отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства са предишните
му осъждания за извършени от него престъпления от общ характер, и то от същия
вид – кражба, което е обусловило и наличието на квалифициращия признак –
повторност при немаловажността на случая. При това положение съдът е определил
на подсъдимия наказание лишаване от свобода, под предвидения специален минимум
от една година, като счита, че за постигане на необходимия поправителен и
превантивен ефек,т следва да се наложи на П. наказание над минималния размер,
предвиден в закона и малко над него, а именно лишаване от свобода за срок от
шест месеца. Тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл.66,
ал.1 от НК, с оглед съдебното минало на подсъдимия, последният следва да
изтърпи така определеното му наказание при строг режим в затвор от закрит тип.
Налице са основанията за приложение разпоредбата на
чл.23, ал.1 от НК, тъй като деянията, за които с настоящата присъда са му
наложени съответни наказания, са извършени при условията на реална съвкупност,
преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. С оглед на
тези обстоятелства, съдът е определил по отношение на П. едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда за
деянията по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.7, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28 от НК, най- тежкото от
тях, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е постановил да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
По отношение на приложените по делото веществени
доказателства, съдът се е разпоредил, както следва: да се върнат на неговия собственик – Г.Б. ***, предадените с
протокол за доброволно предаване -
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното производство срещу подсъдимия е
предявен граждански иск от пострадалия Г.И. от ***, ЕГН **********, за сумата
от триста лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди
в резултат на деянието, а именно стойността на противозаконно присвоената му чужда
движима вещ - 1 бр. преносим компютър – лаптоп, марка „HP”, модел NC 6220.
Пострадалият И. е конституиран в качеството му на
граждански ищец. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да уважи изцяло предявения от него иск и да осъди подсъдимия да му
заплати паричната равностойност на присвоената му движима вещ.
При определяне на обезщетението за имуществени вреди,
съдът съобрази, заключението на вещото лице по съдебно – оценителната
експертиза, съгласно което стойността на предмета на престъплението - 1 бр.
преносим компютър – лаптоп, марка „HP”,
модел NC 6220, към датата на извършване на деянието, е в общ
размер на 300 лева. Съобрази и обстоятелството, че нито отнетият преносим
компютър, нито неговата стойност са възстановени на неговия собственик.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, счита, че несъмнено гражданския ищец е претърпял имуществени
вреди, в резултат на деянието, поради което същият би бил обезщетен
справедливо, като бъде уважен изцяло предявеният от него граждански иск, като
основателен и доказан, а именно – за сумата от 300 лева.
Предвид всичко
гореизложеното, съдът като е признал подсъдимия П. за виновен по повдигнатото
обвинение по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК, за което му е определено
съответно наказание, го е осъдил да заплати на Г.И., сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди.
Върху уважения размер на
гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия М.П. да заплати държавна такса в
размер на 50 лева.
При този изход на делото, и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати и
направените по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: