Срещу подсъдимия М.З. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че за времето от 17:00 часа на 17.01.2011 г. до 08:30 часа
на 18.01.2011 г., в с.Деков, обл.Плевен, отнел чужди движими вещи – три броя
медни казани /рании/, с общо тегло от
Престъпление по чл.194, ал.3, във вр с ал.1 от НК.
С разпореждане на съдията-докладчик делото е насрочено
в открито съдебно заседание за предварително изслушване на страните, с оглед
разглеждането му по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция. В съдебно заседание подсъдимият лично изразява желание
делото да бъде разгледано по този ред.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия, така както е предявено. Моли съда за осъдителна
присъда. Предлага на З. да бъде определено наказание в минимален размер,
предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината му
обстоятелства.
Подсъдимият М.З. по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание,
след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният му
на основание чл.372, ал.2 от НПК служебен защитник – адв.Ю.М. от ПлАК, моли
съда след като го признае за виновен по повдигнатото обвинение, да му наложи
най – лекото от трите алтернативно предвидени наказания в състава на
извършеното престъпление, а именно глоба към минималния размер от 100 лева, предвид
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства.
Съдът, като съобрази, че действията
по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че с протоколно определение съда е обявил, че ще ползва при
постановяване на присъдата направеното от подсъдимия самопризнание, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.З. ***, с ЕГН **********.
На 17.01.2011 г., подсъдимият З. гостувал в дома на
свой приятел в с.Деков. Около 20:00 часа си тръгнал и се прибрал в дома си.
Решил да извърши кражба на вещи от двора на свидетелката Д.А.,***. Повод за
това решение от негова страна станал съставен му преди това, по жалба на
пострадалата, акт за маловажен случай на кражба на парична сума от същата тази
свидетелката, въз основа на който било издадено срещу него наказателно
постановление и санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200
лева. В изпълнение на така взетото решение, около 20:30 часа на същата дата,
подсъдимият З. отишъл до къщата на А., прескочил оградата и забелязал три броя
медни рании в двора, поставени под навес, които взел и пренесъл в дома си.
На следващия ден – 18.01.2011 г., З. намачкал медните
рании и ги предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Белене,
като за тях получил сумата от 61 лева, за което му била издадена покупко –
изплащателна сметка. Впоследствие похарчил получената парична сума от
продажбата на предмета на престъплението.
Изложената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от
доказателствата, приложени към досъдебното производство, събрани при условия и
ред, предвиден в НПК.
Видно от протокол за доброволно предаване от 19.01.2011
г. е, че С.Ш. от ***, собственик на пункт за вторични суровини „Е.” с площадка
в гр.Белене, е предал на служител при РУП – Белене, предмета на престъплението
- три броя медни казани /рании/, с общо тегло от
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на
досъдебното производство оценителна експертиза, пазарната стойност на три броя
медни казани /рании/, към датата на извършване на деянието, с общо тегло
В подкрепа на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия са
и показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, декларация
за имотно и семейно положение на З., както и справка за съдимост.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, тъй като направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
Престъплението е извършено от подсъдимия М.З. умишлено,
при форма на вината - пряк умисъл. Деянието
следва да се квалифицира, като престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1
от НК, тъй като с оглед стойността на отнетите вещи /към средния размер на
минималната работна заплата за страната/ и добрите характеристични данни за
подсъдимия, извършеното от него съставлява маловажен случай. Въпреки това по
отношение на подсъдимия е неприложима разпоредбата на чл.218б от НК, тъй като
вече му е било налагано административно наказание за маловажен случай на кражба
и не е изтекла една година от извършването му. Горното обстоятелство се
установява от приложената справка от РУП – Белене към досъдебното производство,
в която се съдържат данни, че за периода от 01.01.2010 г. до 20.01.2011 г.,
срещу З. е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.218б
от НК, и въз основа на него е издадено наказателно постановление №2/19.10.2010
г. от Началника на РУП – Белене, с което му е наложена глоба в размер на 200
лева.
Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като наказанието му следва да се определи при
условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни обстоятелства, които
смекчават вината и отговорността му. За извършеното престъпление се предвиждат
алтернативно три вида наказания: лишаване от свобода до една година или
пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Първото по вид наказание: лишаване от
свобода до една година се явява прекомерно тежко за подсъдимия в конкретния
случай и налагането му няма да съответства на степента на обществена опасност
на извършеното деяние, дори и да бъде заменено с по-леко по вид, тъй като няма
специален минимум. Поради тази причина съдът е определил на подсъдимия по –
лекото по вид наказание, предвидено в състава на извършеното престъпление, а
именно пробация, което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, е заменил
с наказание глоба в полза на държавата.
При определяне вида и размера на
наказанието глоба в полза на държавата на подсъдимия З., съдът съобрази ниската
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, предвид незначителната
стойност на предмета на престъплението и добрите характеристични данни за
личността му. Взе предвид и подбудите за извършване на деянието, а именно, че
кражбата е извършена не защото З. има трайно изградени престъпни навици да
краде, а като акт на отмъщение конкретно срещу пострадалата за това, че е
сезирала полицейските органи за преходно извършено от него инцидентно противозаконно
отнемане на вещи от нейното владение, за което е санкциониран по
административен ред с влязло в законна сила наказателно постановление за
маловажен случай на кражба. Съдът съобрази и наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива следва
да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното от него съдействие
за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, тежкото му
имотно и семейно положение, факта, че продължава средното си образование при
задочна форма на обучение, изразеното съжаление за извършеното, както и чистото
му съдебно минало. При това положение съдът счита, че за постигане целите на
наказанието по отношение на подсъдимия ще способства наказание глоба в размер
към минималния предвиден в закона, а именно в размер на 100 лева. Съдът приема,
че определяне на по-голям размер на наложеното на подсъдимия наказание, би се
оказало неизпълнимо, поради което и нецелесъобразно, с оглед на тежкото имотно
състояние на М.З., който видно от приложената декларация към досъдебното
производство е безработен и без постоянни доходи. Продължаването на
образованието, макар и при задочна форма на обучение, също предполага и е
свързано с разходи, поради което налагане на глоба в по – голям размер
значително би затруднила последния да отделя парични средства и за завършване
на средното си образование, свързано с придобиване на професионална
квалификация.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М.З. да заплати направените
по делото разноски в размер на 15 лева, представляващи заплатено на досъдебното
производство възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно-оценителна
експертиза.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: