РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 30.12.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември 2011 г. в състав:

 

                           Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №360 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.М. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №569/16.09.2011 г. на Началник на Митница – Свищов.

            Жалбоподателката твърди, че не е извършила вмененото й нарушение. Сочи, че е наказана за същото нарушение, за което е бил съставен акт и наложена глоба в размер на 1000 лева и на нейния син – Б.Т., с ЕГН **********. Счита, че е неправилно санкционирана за деяние, за което вече е безспорно установено в хода на административно-наказателното производство срещу нейния син, че именно той е донесъл цигарите в къщата и той ги е държал за лична употреба, по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАДС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата, представлявана в съдебно заседание от процесуален представител – юк В., поддържа становище за неоснователност на депозираната жалба. Счита, че е осъществено изпълнителното деяние на визираното митническо нарушение, като по отношение на субективната страна, с оглед на данните, съдържащи се в изготвената съдебно – психиатрична експертиза, предоставя на съда да прецени дали нарушението е извършено виновно от М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против Н.М. е  образувано, въз основа на официални документи /прекратено наказателно производство с постановление №632/30.09.2010 г. на РП – Левски и образувано досъдебно производство срещу „неизвестен извършител”/, без да е съставен акт за установяване на митническо нарушение. Приключило е с издаване на наказателно постановление срещу М., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за това, че на 20.07.2010 г., при извършена проверка от служители на РУП – Левски, на частен дом, находящ се в ***, обитаван от М., се държат акцизни стоки - тютюневи изделия – цигари 43 броя кутии, без да са облепени с български акцизен бандерол, с надпис „For Duty Free Only” и без документи, удостоверяващи плащането на дължимия акциз. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.126 от ЗАДС.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат цялостна отмяна на обжалвания санкционен акт. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 20.07.2010 г., служители на РУП – Левски, при провеждане на специализирана полицейска операция по линия на търговията с акцизни стоки, е извършена проверка на частен дом, находящ се в ***, обитаван от Н.М.. В хода на проверката било установено, че в този дом се държат акцизни стоки - тютюневи изделия – цигари 43 броя кутии, без да са облепени с български акцизен бандерол, с надпис „For Duty Free Only” и без документи, удостоверяващи плащането на дължимия акциз. Същите били иззети, като веществени доказателства с протокол за претърсване и изземване от същата дата, а по случаят било образувано досъдебно производство №216/2010 г. по описа на РП – Левски срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Последното било прекратено с постановление на РП – Левски от 30.09.2010 г., поради неосъществяване признаците на престъпно деяние от обективна страна, тъй като се касае за маловажен случай, с оглед ниската стойност на държаните от свидетелят Т. акцизни стоки без бандерол. Постановлението за прекратяване на наказателното производство, ведно с досъдебното производство е изпратено на Митница – Свищов, с оглед преценката за ангажиране на административно - наказателната отговорност на виновните лица за извършено митническо нарушение.

При така установената фактическа обстановка, наказващият орган е образувал административно – наказателно производство срещу М., без да са били налице предпоставките на чл.36, ал.2 от ЗАНН, т.е без да е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на официални документи. Приключването му с издаване на обжалваното наказателно постановление е също толкова незаконосъобразно, колкото е и образуването му по следните съображения. На първо място следва да се отбележи, че в издаденото наказателно постановление, отразените данни не съвпадат с тези, съдържащи се в официалните документи. Цитирано е, че като официален документ за образуване на административно – наказателното производство срещу жалбоподателката е послужило постановлението на РП - Левски за прекратяване на наказателното производства по досъдебно производство, което било образувано срещу Н.М.. Нито това, нито което и да е друго лице, са били привлечени в качеството на обвиняеми, а самото досъдебно производство по случая е образувано срещу „неизвестен извършител”, срещу такъв е и прекратено. Не е вярно и това, че в хода на разследването са снети обяснения от М., в които е заявила, че намерените в дома й акцизни стоки без бандерол са закупени от непознато лице от гр.Плевен. Последната дори не е разпитана в качеството на свидетел по досъдебното производство. Видно от протокола за претърсване и изземване е, че с цел изясняване на произхода на акцизните стоки, саморъчни обяснения са снети от Б.Т. – неин син. Именно той е заявил, че намерените цигари в дома е закупил от непознато лице на пазара в гр.Плевен. Т. е разпитан като свидетел по досъдебното производство, показания е дал и в съдебната фаза на настоящия процес, като и в двата случая признава вината си за извършеното митническо нарушение. За същото деяние, касаещ и същия предмет на нарушение по вид, количество и стойност, Т. вече е наказан по административен ред с влязло в законна сила наказателно постановление на Началника на Митница – Свищов /видно от приложеното АНД №26/2011 г. по описа на РС – Левски, приключило с влязло в законна сила решение, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление/. С това и на основание дадените указания в постановлението за прекратяване на досъдебното производство по случая, са изчерпани правомощията на административно – наказващият орган да накаже виновното лице, установено в хода на разследването. Поради тази причина не отговаря на истината и отразеното в обжалваното наказателно постановление срещу Н.М., че от изпратените писмени материали по образуваното досъдебно производство и постановлението за прекратяването му, по безспорен начин се установявало авторството на деянието и по отношение на нея, след като вече е установен извършителят и неговата вина. Съдът не намира дори и индиция за наличие на доказателства в тази насока в приложените по делото официални документи, послужили за издаването на наказателното постановление срещу жалбоподателката. И в хода на съдебното следствие не се събраха такива, които да установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено и от М. митническо нарушение на чл.126 от ЗАДС. Дори и словесната формулировка на деянието в издаденото наказателно постановление, не сочи на извод, че жалбоподателката е негов автор. Използваната от наказващият орган напълно безлична форма при конкретизиране на изпълнителното деяние на нарушението, а именно: в частен дом, обитаван от М. „се държат” акцизни стоки без бандерол, поражда сериозни съмнения относно авторството на деянието и неговата вина. От събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели по делото, а така също и от обясненията на жалбоподателката става пределно ясно, че последната не е имала каквото и да е съзнание за противообществения характер на деянието. Обясненията й в смисъл, че цигарите са били закупени от сина й – Б.Т., че са съхранявани в дома й, че е пушила от тях, но не е знаела, че са забранени, се потвърждават от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – психиатрична експертиза. Вярно е, че съгласно заключението Н.М. страда от психиатрични заболявания, които не покриват критериите за продължително разстройство на съзнанието. При нея се касае за интелектуално развитие на много ниско ниво, но над границата на умствената изостаналост, поради което не е била лишена от способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Според вещото лице, именно ниските интелектуални способности, недоразвитото абстрактно мислене, повишена внушаемост при този тип хора, неизградена ценностна система, несъмнено играят ролята на улесняващ деянието фактор и могат по - лесно да бъдат несъзнателно въвлечени в един такъв род дейност. Освен това М. е и неграмотна – не може да чете и да пише, поради което експерта уточнява, че действително само ако и бъде обяснено, че цигарите са забранени, защото нямат бандерол /каквито са данните по делото/, едва тогава е в състояние да разбере противообществения характер на деянието. В тази връзка сочи, че всеки човек, без поне средно образование, не може да формира съзнание за незаконността на държането на такъв предмет.

Съдът счита, че всички събрани по делото доказателства водят само на един извод, а именно, че жалбоподателката е санкционирана за митническо нарушение, защото обитава частния дом, в който е намерен предмета на нарушението. Това обаче не е достатъчно да се ангажира административно – наказателната й отговорност, тъй като не са налице каквито и да е доказателства, че деянието е извършено от нея виновно. Следователно вмененото й нарушение е несъставомерно от субективна страна. В този смисъл издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                                Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №569/16.09.2011 г. на Началник на Митница – Свищов, с което на Н.М. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.126, във вр. с чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.126 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                

        

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: