Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 24.02.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _двадесет и четвърти януари_ две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.дело №_472_ по описа за _2011_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от П.П. ***,
ЕГН **********, против НП №35-0000673/12.10.2011г., издадено от Началник ОО
„КД-ДАИ” - Плевен.
Жалбоподателят
е останал недоволен от наказателното постановление, поради което го обжалва
като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че направените констатации в
съставения акт и наказателното постановление са неправилни, немотивирани и
несъобразени от фактическа и правна страна и противоречащи на закона. Твърди,
че не е извършил нарушението, описано в АУАН и НП; че видно от описания пътен
лист №840359, към момента на проверката 17:50ч. е превозвал пшеница от с.
Патреш до с. Обнова, поради което нямало как да има товарителница за превоз на
царевица от с. Ресен до с. Обнова и че не е възможно а има товарителница за
нещо, което не е возил.
Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.
42, т.4 от ЗАНН, което процесуално нарушение е съществено, като същевременно се
съдържа и в наказателното постановление, тъй като по същия начин направеното фактическо
описание на нарушението не съответства фактите и на пътния лист, на който се
позовава административнонаказващият орган. Счита, че така издаденото
наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, което представлявало съществено процесуално нарушение, което
от своя страна водело до съществено ограничаване правото му на защита. Според
жалбоподателя липсвали законните разпоредби, които са нарушени, както и
липсвало посочване на пълното наименование на наредбата, която се сочело, че е
нарушена.
Счита, че дори и да има извършено
нарушение, същото е малозначително по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Моли съдът да постанови решение, с което
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление
– отменено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 19.09.2010г. против жалбоподателя П.П. е съставен АУАН затова, че на 19.09.2011г.
в 17.50 часа в с. Българене – изход гр. Левски, като водач на товарен автомобил
МАН с рег. № *, собственост на Т.Ц. и
ремарке с рег. № *, собственост на Й.Д., извършва обществен превоз на товари
(царевица) от с. Ресен до с. Обнова с пътен лист с. А№840359 без товарителница
за превоз на товари (приложение №15), с което е нарушил разпоредбите на чл. 89
т.8 от Наредба №33 на МТ1999г.
Въз основа
на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление,
издадено от началник ОО”КД – ДАИ” гр. Плевен. Със същото наказателно
постановление за нарушение на чл. 89 т.8 от Наредба №33 на МТ1999г.и на
основание чл. 93, ал.2 от Закон за автомобилните превози и на основание на
констатациите в акта, съставен от О.К., на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
От показанията на актосъставителя О.К. се
установява, че на посочената в акта дата водачът на посочения автомобил не е
имал товарителница както се изисква по закон, за което нарушение му е бил
съставен акт. Установява се, че след като му е съставен актът, жалбоподателят е
заявил, че разполага с товарителницата, но не я е представил, тъй като тонажът
на превозвания от него товар е по – голям. Според показанията на свидетеля,
данните, че водачът превозва царевица, са получени от нарушителя.
Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАвтП предвижда
административно наказание глоба за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконови нормативни актове по
прилагането му. Разпоредбата на чл. 89 т.8 от Наредба №33/1999г. на МТ гласи,
че по време на работа водачът задължително представя при поискване на
контролните органи товарителница (приложение №15).
Видно от представения пътен лист серия А №840359, с водач П.П.
– жалбоподател, придружаващи документи за превоза към пътния лист са и два броя
товарителници, сред които и V-3 №021386. Безспорно е, че маршрутът на жалбоподателя
между 16:30ч. и 18:30ч. на дата 19.09.2011г. е Патреш – Обнова, когато е
превозвал пшеница, какъвто е товарът и според приложената товарителница.
Установява се, че върху пътния лист е отбелязано от контролния
орган, че е съставен акт №130365, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление, като отбелязването е подписано от контролния орган.
В самия АУАН е направено отбелязване, че превозът се извършва с пътен лист. В
този смисъл съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел К., според
когото данните, вписани в акта, че жалбоподателят превозва царевица, са
получени от водача.
В срока за възражения жалбоподателят е изпратил на
административнонаказващия орган товарителницата за превозвания товар пшеница,
което се установява и от вписването в НП, че при определяне на
административната санкция е взето предвид, че лицето е представило товарителницата
в определения 3-дневен срок.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя,
че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като по времето,
когато е констатирано твърдяното нарушение, жалбоподателят П.П. е превозвал
пшеница, като за деня на установяване на нарушението същият не е превозвал царевица.
Тази констатация – за превоз на царевица, вписана в АУАН е възпроизведена и в
наказателното постановление, като по този начин съдът приема, че се нарушава
правото на защита на жалбоподателя, който е лишен от възможността да разбере
какво нарушение е извършил.
От изложеното следва изводът, че издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Съдът, като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000673/12.10.2011г.,
издадено от Началник ОО”КД-ДАИ” - Плевен, с което на П.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.2 от Закон за
автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: