РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 11.04. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети март 2012 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 490 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.А. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №1022//10.10.2011 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени санкционния акт или да го измени, като наложените наказания бъдат намелени до предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание, алтернативно направените искания в жалбата се поддържат изцяло от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***. Защитата излага доводи, че наказателното постановление не е връчено, съгласно разпоредбите на ЗАНН. Счита, че връчването на лице, което не е в роднински връзки с жалбоподателя, опорочава санкционния акт до степен на неговата отмяна. Алтернативно излага подробни съображения за прекомерно завишен размер на двете кумулативно наложени административни наказания на А., при несъобразяване от наказващия орган наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето им към минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на 29.11.2011 г. Жалбата е изпратена до съда, чрез административно – наказващия орган на 05.12.2011 г., т.е. подадена е преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 25.09.2011 г., около 02:05 часа, жалбоподателят А., управлявал на Път №3, км.54+677, с.Обнова в посока гр.Плевен, лек автомобил „Пежо * с рег.№ *. Бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР – гр.Плевен - свидетелите А.Й. и М.П.. Тъй като водачът видимо изглеждал в нетрезво състояние, контролните органи го изпробвали с техническо средство „Алкомер 931”. Уредът отчел положителна проба – концентрация от 0,62 промила. За констатираното нарушение, свидетелят П. съставил на А. акт за установяване на административно нарушение №1022/25.09.2011 г., в който вписал констатациите при извършената проверка, предявил го на жалбоподателя, а последният го подписал без възражения. Контролните органи издали и талон на водача за медицинско изследване на кръвта, но същият не се явил за вземане на кръвна проба за изследване.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно се установява от показанията на разпитаните свидетели, както на полицейските служители Й. и П., така и на доведения от защитата свидетел – Й.К., че жалбоподателят на посочените в акта, дата, час и място, е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в концентрация от 0,62 промила, установена по надлежния ред, с което е нарушил общата забрана да не се управлява МПС под въздействие на алкохол. В обясненията си А. не оспорва констатациите, описани в акта и наред с показанията на свидетелите, съдът ги кредитира изцяло с доверие, поради тяхната логичност и непротиворечивост.

Установената концентрация на алкохол в издишвания от водача въздух от 0,62 промила е в границата на предвиденото в разпоредбата на чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Наказващият орган, вземайки предвид показанията на техническото средство, е издал против И.А. обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложил кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от същия закон.

Съдът констатира, че в акта погрешно е посочена като нарушената разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП. Такава не е съществувала нито към момента на констатиране на нарушението, нито към настоящият момент, тъй като е отменено нейното действие още към 2010 г. Горното съставлява процесуално нарушение, изразяващо се очевидно в допусната техническа грешка, което обаче не е от категорията на съществените. Това е така, защото дори и да не е било допуснато, не би довело до издаване на административен акт с друго съдържание, не би довело и до друг резултат – до отказ от издаване на такъв. Поради тази причина съдът намира, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Освен това, допуснатата техническа грешка от актосъставителя в правната квалификация на нарушението, направена в акта за установяване на административно нарушение, е отстранена при издаване на наказателното постановление. Видно от същото е, че като нарушена разпоредба, наказващият орган е посочил тази на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която формулира общата забрана водачите на МПС да не управляват под въздействието на алкохол. И тъй като в хода на административно – наказателното производство е установено по несъмнен начин нарушаването на тази забрана, нарушителят и неговата вина, не би могло да се стигне до друг извод, освен направения от наказващия орган, че е налице административно нарушение, за което следва да бъде наложено административно наказание. Следва да се отбележи и това, че съставът на извършеното административно нарушение се съдържа и в самата санкционна норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, освен в общата такава на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от същия закон, поради което допуснатата нередовност в акта не е довела до невъзможност на наказаното лице да разбере за какво точно административно нарушение е привлечен да отговаря, поради което не е накърнено и правото му на защита.

Съдът счита, че е неоснователно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че връчването на наказателното постановление е опорочено, с което е допуснато процесуално нарушение на чл.58 от ЗАНН, годно да обуслови отмяна на санкционния акт. Вярно е, че в хода на съдебното производство се установява, че издаденото наказателно постановление не е връчено лично на жалбоподателя, така както е отразено в него, а на негов приятел - свидетелят Х., който не само е поел задължение пред полицейския служител да му го предаде, но е изпълнил поетото задължение своевременно. Съдът намира, че самото редовно връчване на наказателното постановление има значение единствено за спазване на срока за оспорването му по съдебен ред. Доколкото този срок е спазен от жалбоподателя и същият е осъществил правото си на жалба следва да се приеме, че макар връчването да е извършено по друг начин, различен от личното връчване на нарушителя, то на последният е било своевременно съобщено за издаденото наказателно постановление и за възможността да го обжалва пред съд. В този смисъл допуснатото нарушение на чл.58, ал.1 от ЗАНН би обусловило евентуално уважаване на молба за възстановяване на срока за обжалване на наказателното постановление, ако същият е пропуснат по уважителни причини, а именно нередовното му връчване, но не и неговата отмяна на това основание.

Съдът констатира, че при индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства. При определяне на наказанието глоба в размер на 200 лева, което е минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, наказващият орган е съобразил имотното състояние на жалбоподателя и обстоятелството, че е безработен. Но при определяне на другото, кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, макар и в предвидените в правната норма граници, наказващият орган е наложил наказание в размер, несъразмерен на извършеното нарушение. Не е отчетена установената с техническото средство концентрация на алкохол в издишвания въздух от 0,62 промила, което е малко над минималната граница от 0,5 промила, определена в санкционната разпоредба. Жалбоподателят е проявил добро процесуално поведение още при извършената проверка, признава вината си и изразява разкаяние за извършеното в проведеното съдебно заседание. Този вид нарушение на ЗДвП е извършено от него за първи път. Видно от справката за нарушител от региона е, че А. е санкциониран четири пъти с влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, които с оглед на наложените наказания глоба в размер на 20 лева, не са с висока степен на обществена опасност, поради което и деецът не следва да се счита с висока такава. Съдът приема, че наказанието лишаването от право да управлява МПС за един по – дълъг период от време, несъмнено би затруднило и оказването на помощ от страна на А. на своята майка, полагаща грижи за възрастна жена, която често се налага да транспортира до болнични заведения, поради което и определеният му размер - за срок от 6 месеца, се явява нецелесъобразно и на това основание. Затова и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, следва да бъде намалено към минималния му размер, предвиден в санкционната разпоредба, и малко над него, а именно за срок от 2 месеца, което би съдействало в пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. При изтърпяване срока на този вид наказание, следва да се отчете обстоятелството, че на основание Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №1022/2011 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - гр.Плевен, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността. Отнемането му е отразено в съставения акт за установяване на административно нарушение против А. на 25.09.2011 г. При това положение, срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС, следва да се счита от датата на фактическото отнемане на свидетелството му за управление, а именно – от 25.09.2011 г.

Предвид гореизложеното съдът счита, че наказателно постановление следва да бъде изменено, съобразно изложените по – горе мотиви.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1022/10.10.2011 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на И.А. ***, с ЕГН **********, са наложени кумулативно на основание чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаването от право да управлява МПС на ДВА МЕСЕЦА, считано от 25.09.2011 г. – датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: