В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _шестнадесети февруари_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_19_ по описа на съда за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.Д., с ЕГН ********** ***, против НП №88/11 от 01.12.2011г., издадено от Директор към ОД на МВР гр. Плевен.

В.Д. твърди в жалбата си, че на посочената дата - 09.09.2011г. дъщеря й Б.Д. (непълнолетна), в присъствието на П.К. (пълнолетен) я е придружавал на разходка в градския парк гр. Белене и са били спрени за проверка на лични документи за самоличност. Установено било при проверката, че дъщеря й е непълнолетна и след 22:00ч. на обществено място, без да бъде уточнено, че придружителят й е пълнолетен.

Предвид изложеното възразява, че не е осигурила пълнолетно дееспособно лице да придружава дъщеря й.

Моли съдът да отмени наложената глоба.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателката в обясненията си сочи, че дъщеря й е излязла на центъра в гр. Белене, като в 10:10 часа през нощта са я спрели полицаи и са поискали документите й за проверка. Според обясненията, дадени пред съда, дъщеря й е била с придружител. Видно от представените по делото доказателства е, че на 12.09.2011г. против В.Д. е съставен АУАН, затова че на 09.09.2011г. в 23:00 часа в гр. Белене, пл. „България” не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице на непълнолетната си дъщеря Б.Д., с ЕГН **********, след 22:00 часа на обществено място (гр. Белене, пл. „България”), с което е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето.

Въз основа на така съставения акт Директорът към ОДМВР гр. Плевен е издал обжалваното наказателно постановление. С него за нарушение на чл.8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45, ал.3 и чл. 46, ал.1 от същия закон, на В.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Към административнонаказателната преписка е приложена докладна записка от инсп. А.И., в която се сочи, че е проведена специализирана полицейска операция на територията на град Белене. По време на операцията установили група деца, които седели след 22:00ч. на пейките в градинката на централния площад и част от тях пушели. След като са видели проверяващите, една част от децата си тръгнали. Тъй като са били непълнолетни, без упълномощени придружители, полицай ги поканил да повикат по мобилните телефони родителите си, като на следващия ден са били съставени актове на родителите.

От показанията на свидетеля П.П. се установява, че работи в РУП – Белене и е съставил акта, но не е присъствал на нарушението. Разпоредено му е да състави акт за констатирани нарушения в резултат на проведена специализирана полицейска операция.

В качеството на свидетел е разпитана и свидетелката А.И.. Установява се от показанията й, че се е състояла специализирана полицейска операция за разкриване на нарушения, извършвани от непълнолетни и малолетни деца след 22:00ч. При проверката са констатирали в парка на площад „България” група деца, които пушели цигари. Поискани били документи за самоличност. Запитани били с кого са излезли, като едно от момичетата посочило пълнолетния си приятел, след което било освободено да си ходи. Установява се, че дъщерята на жалбоподателката се е разплакала, притеснена. Свързали се по телефона с майката на непълнолетната и на поставен въпрос с кого е излязла дъщеря й, В.Д. не е посочила име на лице, с което дъщеря й е излязла. Според свидетелката, ако момичето е съобщило, че не е сама, а с приятел, щяла е да бъде освободена.

Обяснения са писали и децата, и родителите, именно с тази цел – да се установи дали са излезли с пълнолетен придружител.

В показанията си свидетелят П.К. твърди, че не помни датата, но вечерта с приятелката си Б. са излезли на кафе, след което са посетили парка, когато са дошли полицаите. Според показанията му, той е уведомил проверяващите, че е с дъщерята на жалбоподателката, но му те заявили, че не им трябва.

В качеството на свидетел е разпитана и Б.Д.. Според показанията й вечерта била с П. и тъкмо се прибирали и „ги хванали”. На поставените въпроси от проверяващите свидетелката ги уведомила, че майка й знае, че е с пълнолетния П.. Според показанията й, въпросната вечер П. се е качил до тях, за да я извика, като майка й го е видяла.

Показанията на свидетелката И. са последователни, логични, непротиворечиви, добросъвестни, дадени въз основа на нейните непосредствени възприятия в качеството й на очевидец на нарушението. Свидетелката е без родство с жалбоподателката, като не се установиха и влошени взаимоотношения с В. Д., поради което съдът приема, че св. И. не е заинтересована от изхода на делото. Показанията на тази свидетелка кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Свидетелката Б.Д. е дъщеря на жалбоподателката, поради което същата се явява заинтересована от изхода на делото. Показанията й са противоречиви – от една страна твърди, че проверяващите са я попитали майка й знае ли къде е и че тя ги е уведомила, че е с пълнолетен придружител, от друга – че не е имала възможност да уведоми полицаите, че не е сама. Освен изложеното, показанията й противоречат на тези на свидетеля П.К.. Последният твърди, че вечерта на констатиране на нарушението не се е качвал до дома на свидетелката Б.Д., докато последната в показанията си пред съда заявява, че свидетелят П.К. се е качил до дома й, поради което и майка й е видяла, че излизат заедно.

По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите Б.Д. и П.К..

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от оправомощени лица, в сферата на тяхната компетентност съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от Закон за закрила на детето.

С оглед на събраните доказателства съдът приема, че по безспорен начин е установено, че жалбоподателката не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място на непълнолетното си дете Б.Д., ЕГН **********.

Основната цел на Закон за закрила на детето е да бъдат защитени правата на детето и неговото психическо и физическо здраве.

Според разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗЗДетето, родителите са длъжни да придружават след 22:00 часа на обществени места децата си, които са навършили 14г., но не са навършили 18 - годишна възраст. Изключение е допуснато в ал.4 на същата разпоредба, според която, ако родителите не могат да придружат детето си, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 часа. В случая се установи безспорно, че жалбоподателката не е придружавала дъщеря си на посоченото място. Няма доказателства непълнолетната да е била придружавана от пълнолетно лице. Дори да се приеме, че в групата е имало лица, навършили пълнолетие, от това не следва, че изискванията на закона са били спазени. Изискването на разпоредбата на чл. 8, ал.4 от Закон за закрила на детето е непълнолетното лице да бъде придружавано от пълнолетно лице, осигурено от родителите, а последните следва да удостоверят качеството си на придружители по ред, определен с Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места.

Съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на административното нарушение чл. 8, ал.3 и 4 от Закон за закрила на детето. Съответна на това нарушение е приложена санкционната норма на чл. 45, ал.3 от цитирания закон. На жалбоподателя е наложено минималното, предвидено в закона административно наказание – глоба в размер на 300 лв., което наказание съответства на тежестта на нарушението.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид съображенията, изложени по – горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №88/01.12.2011г., издадено от Директор към ОД на МВР гр. Плевен, с което на В.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.45, ал.3 и чл. 46, ал.1 от Закон за закрила на детето е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: