В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _първи март_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия _Манолова_ н.а.х.д. №_60_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.Л. *** и настоящ адрес: ***, ЕГН **********, против НП №1360/21.11.2011г., издадено от Началник РУП - Левски.

В жалбата Л. твърди, че на 23.01.2012г. му е връчено наказателно постановление №1360/11, което обжалва в законно установения срок.

Сочи, че с въпросното постановление е санкциониран по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.7 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв. и са му отнети 9 контролни точки.

Счита, че нарушението което е извършил, не би трябвало да се накаже с възможно най-високата санкция и моли за нейното намаляване.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 01.11.2011г. против жалбоподателя Р.Л. е съставен АУАН за това, че на 01.11.2011г., в 14:10 часа, след с.Изгрев, като водач на МПС - лек автомобил „ВАЗ *” с рег.№*, управлява като предприема изпреварване на движещо се пред него МПС и навлиза в насрещната лента за движение, като отнема предимството на движещото се по пътя с предимство МПС - лек автомобил „Фиат *” с рег.№ * и го удря като прави ПТП с материални щети, с което е нарушил чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №1360/21.11.2011г., издадено от Началник на РУП - Левски, видно от което е, че за това, че на 01.11.2011г., в 14:10 часа, след с.Изгрев, като водач на МПС - лек автомобил „ВАЗ *” с рег. №*, управлява, като предприема изпреварване на движещо се пред него МПС и навлиза в насрещната лента за движение като отнема предимството на движещото се по пътя с предимство МПС - лек автомобил „Фиат *” с рег.№ * и го удря като прави ПТП с материални щети, с което е нарушил чл.42, ал.2, т.2, предл.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и на водача са отнети 9 контролни точки.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят В.С. и свидетелят по съставяне на акта С.З.. От показанията на свидетеля В.С. се установява, че на посочената в акта дата е получил сигнал от оперативния дежурен, че между с.Изгрев и с.Трънчовица е настъпило ПТП, при което няма пострадали лица. Мястото на произшествието било посетено от служителите на РУП – Левски и на място заварили свидетеля С.З.. Установено било, че и двата автомобила са ударени. Свидетелят установил, че жалбоподателят е навлязъл в платното на свидетеля С.З., отнел му предимство и като започнал да се прибира в неговото платно, С. се удря в неговата кола, за което свидетелят издал протокол и е съставил акт, за това, че жалбоподателят отнема предимство на С.. Двамата водачи били изпробвани за алкохол, като пробата и на двамата била отрицателна.

Свидетелят С.З. заявява в показанията си, че на един завой между с.Трънчовица и с.Изгрев имало лек автомобил „Пежо”, с който жалбоподателят го изпреварил на завой.

При възникналата опасност от сблъсък, свидетелят отбил встрани в канавката, след което последвал удар. В резултат на удара, от колата на свидетеля нищо не ставало от нея, поради което била предадена на „вторични”.

Полицаите съставили протокол за ПТП. Според свидетеля, човекът не виждал добре, тъй като след като слязъл от колата, си сложил очилата. Свидетелят не е забелязал да има нещо на окото на жалбоподателя.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели, от които единият служител в РУП - Левски, са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите В.С. и С.З. като достоверни. Свидетелят З. като водач на моторното превозно средство, с което е осъществено ПТП, може да се счита предубеден, но тъй като показанията му кореспондират с тези на свидетеля С. и на писмените доказателства, съдът дава вяра на показанията му.

Предвид на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.

Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр.Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в акта за установяване на административните нарушения, като изрично е вписал, че няма възражения.

Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.

От обективна страна осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение, същото съставлява нарушение на цитираните разпоредби от ЗДвП от страна на водача и са основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 100 до 200 лв. за водач, който поради нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие.

Наложеното наказание е в рамките, предвидени от Закона и е съразмерно на извършеното нарушение. При определяне на административното наказание административно наказващият орган не е излязъл от рамките на констатираното с акта, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1360/21.11.2011г., издадено от Началник на РУП-Левски, с което на Р.Л., ЕГН **********,*** и настоящ адрес: ***, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179,ал.1, т.5, предл. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: