гр.
ЛЕВСКИ, 05.04.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми
март
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №76 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЕТ „А.”, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.И. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №2098/30.12.2011 г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление,
поради което същото е незаконосъобразно. Жалбоподателят излага доводи, че
отразената в наказателното постановление негова месторабота: кафе – аперитив в ***,
не отговаря на обективната действителност, тъй като местоработата му е в „А.”
ЕАД, с което счита, че е допуснато нарушение на чл.24, чл.40, ал.1 и чл.46, т.6
от ЗАНН. Сочи се като нарушена и разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като в
съставеният му акт не е посочен единен граждански номер на свидетеля. Твърди,
че в проверения обект има въведена Система за самоконтрол за управление на
безопасността на храните, осъвременена с процедури в съответствие с принципите
на системата НАССР, че се водят и поддържат записи в документите, но поради
намаляване на обема на работата, не е възниквала необходимост от нова стока,
която да бъде вписвана, поради което счита, че не е нарушен чл.70, ал.2, т.1-7
от Наредба №5/2006 г. за хигиената на храните. Излагат се доводи за нарушение
на чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в погрешно посочена дата на деянието в акта и в
наказателното постановление, грешка при словесното изписване на наименованието
на едноличния търговец и на съдът, пред който може да се обжалва наказателното
постановление. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява, но взема допълнително писмено становище
по същата. В него излага доводи, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
извършването на твърдяното административното нарушение се доказва от
приложените в преписката писмени доказателства. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да потвърди издадения против жалбоподателя санкционен акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя, с писмо с обратна разписка, на 21.01.2012 г. От представените
в съдебно заседание писмени доказателства: разписка и два броя касови бележки,
издадено от Български пощи – ЕАД *, се установява, че датата на изпращане на
жалбата по пощата е не 02.02.2012 г., както погрешно е отразено на писмото с
обратна разписка, а на 26.01.2012 г.,
т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство срещу Е.И. ***, е започнало със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №0000425 на 22.12.2011 г. за това,
че на 02.11.2011 г., при извършена проверка в кафе – аперитив в *, стопанисвано
от ЕТ „А.”, не са били представени доказателства за постигнато съответствие в
обекта с изискванията на чл.70, ал.2, т.1-6 от Наредба №5/2006 г. за хигиената
на храните, а именно: документите и записите, съизмерими с осъществяваната
дейност в обекта и капацитет, са водени и поддържани нередовно, като е
отразено, че последните записи са от 08.08.2012 г. Посочена е като нарушена
разпоредбата на чл.73, ал.1, във вр. с чл.70, ал.2, т.7 от горецитираната
наредба.
Въз
основа на така констатираното нарушение в съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.48, ал.1 от
Закона за храните, е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева.
Съдът
констатира, че е напълно основателно първото направено в жалбата възражение, а
именно, че в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото,
въз основа на него наказателно постановление, е погрешно посочено качеството на
санкционирания жалбоподател, довело от своя страна до неправилно налагане на
административно наказание глоба на физическо лице. Не се спори, макар и да не
са представени доказателства в тази насока от ответната страна, че провереният обект:
кафе – аперитив в с.Малчика, обл.Плевен, се стопанисва от едноличен търговец с
наименование – ЕТ „А.”, а представител на търговеца е неговия управител - Е.П..
Това му качество не е конкретизирано нито в акта, нито в наказателното
постановление, макар и да е било известно. И двата акта – за установяване на
административното нарушение и санкционния сочат, че нарушението се вменява на Е.П.,
с „месторабота” кафе – аперитив на ЕТ „А.”***. Това обстоятелство навежда на
извод, че на жалбоподателя очевидно е наложено административно наказание глоба,
но в качеството му на работник в проверения обект. Но издавайки обжалваното
наказателно постановление против Е.П., наказващият орган вероятно е приел, че
на работещите в обекта лица, не е било възложено от търговеца – работодател
поддържането на визираната система за управление на безопасността на храните,
поради което и последните нямат вина за извършване на нарушението, за да бъдат
санкционирани в качеството им на физически лица с административно наказание
глоба. Вярно е, че административно – наказващият орган преценява чия
отговорност да ангажира – на физическото лице или на търговеца, но в конкретния
случай носители на задължението да се въведе и поддържа система от процедури и
програми за управление на безопасността на храните /по чл.73, във вр. с чл.73
от посочената като нарушена наредба/, са производителите и търговците на храни.
При това положение, субект на административното нарушение е едноличния търговец,
и именно той е следвало да бъде санкциониран с налагане на имуществена санкция, за да се реализира неговата обективна, безвиновна
отговорност за неизпълнение на законовото задължение. Друг е въпросът, че
местоработата на П., макар и управител на търговеца, стопанисващ обекта, е
различна от отразената в акта и наказателното постановление.
Констатираното
по – горе процесуално нарушение е особено съществено и представлява самостоятелно
основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда
спора по същество. Но въпреки това следва да се отбележи, че конкретно описаното
и квалифицирано в акта и наказателното постановление административно нарушение,
не е съответно на събраните по делото доказателства. Представени са писмени
такива, от които е видно, че в обекта има въведена система от процедури и
програми за управление на безопасността на храните. Вмененото нарушение се
изразява в нередовно водени и поддържани документи, тъй като последните записи
са от 08.08.2011 г., а не са представени от търговеца доказателства за
постигнато съответствие с принципите, на които се основава системата за анализ
на опасните и критични контролни точки, установени в разпоредбата на чл.70,
ал.2, т.1-6 от Наредба №5/2006 г. за хигиената на храните. Последното
твърдение: че търговецът не е изпълнил задължението си да представи такива
доказателства, почива единствено на предположения, тъй като административно –
наказателното производство е протекло и приключило, без в хода на извършената
проверка да са описани и конкретизирани стоките, за които не се представят
документи, придружаващи съответните продукти и гарантиращи тяхната безопасност,
както и на кои точно стоки проверяващите длъжностни лица не са успели да проследят
произхода, вследствие на нередовното или непълното водене на документите и
записите. Самият факт, че последните записи са от 08.08.2011 г., не може да
обоснове извод за обективиран състав на вмененото нарушение. На така
направената в акта и възпроизведена в наказателното постановление констатация,
със същата тежест може да се противопостави и направеното възражение от
жалбоподателя, че в обекта не са получавани стоки от тази дата до деня на
проверката, предвид намаляване обема на работа, обуславящо липсата на
необходимост от нова стока, поради което не се е налагало такава да се вписва в
съответните документи. При това положение съдът счита, че вмененото на
жалбоподателя нарушение се явява недоказано от обективна страна, което също е
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, тъй като в тежест на
административно – наказващият орган е да представи доказателства за
извършването му.
Доводите,
изложени в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила, установени
в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в погрешно изписване на името на
едноличния търговец, погрешно посочена дата на извършената проверка и грешка
при посочването на съда, пред който наказателното постановление подлежи на
обжалване, съдът намира, че са несъществени и сами по себе си, без наличието на
констатираните по – горе основания, довели до неправилното и незаконосъобразно
издаване на санкционния акт, не могат да обусловят цялостната му отмяна.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №209/30.12.2012 г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Плевен, с което на Е.И. ***, с ЕГН **********, с
месторабота кафе – аперитив на ЕТ „А.”***, е наложено на основание чл.48, ал.1
от Закона за храните, административно наказание глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.73, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от Наредба №5/2006 г. за
хигиената на храните, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: