гр.
ЛЕВСКИ, 03.05.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти
април
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №77 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.П. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №15-1501537/04.01.2012 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателното
постановление, с което му е наложено на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.413, ал.1 от КТ административно наказание глоба в размер на 500 лева, е
незаконосъобразно. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
– адв.А.А. от ***, излага доводи за множество допуснати процесуални нарушения.
Първото от тях касае неправилното посочване на мястото, където е извършена
проверката и констатирано нарушението, тъй като на описаното в наказателното
постановление място - „бивша лимонадена фабрика”, не се установява да има
автосервиз. Излага съображения, че и акта за установяване на административно
нарушение е неправилно съставен, тъй като в процесния случай липсват трудови
правоотношения, поради което е неправилно приложена и санкционната разпоредба
от КТ.
Моли
съда алтернативно да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно или да бъде намалено
наложеното наказание до предвидения в закона минимум.
Ответната
страна по жалбата се представлява в първото съдебно заседание от процесуален
представител – юк И.. Не взема допълнително становище след приключване на
съдебното следствие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е получено от П.
на 25.01.2012 г. Жалбата е изпратена до съда, чрез административно –
наказващият орган на 31.01.2012 г. /видно от пощенското клеймо/, т.е. преди
изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Административно
– наказателното производство срещу И.П. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №15-1501537/22.12.2011 г. от
съответните длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен. В
акта е отразено, че при извършена проверка на 20.12.2011 г., в 11:00 часа, в
обект: автосервиз, намиращ се в *, в двора на бившата лимонадена фабрика,
експлоатиран от жалбоподателя и при извършена документална проверка на
22.12.2011 г. , в 10.30 часа, в офиса на Дирекция „ИТ” – гр.Плевен е
констатирано, че И.П., в качеството си на физическо лице, което работи сам за
своя сметка в автосервиз, намиращ се в *, в двора на бившата лимонадена
фабрика, е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, като не е направил оценка на риска за здравето и безопасността на
работещите и не е предприел необходимите мерки за предотвратяване или
намаляване на риска. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.16, ал.5 от
ЗЗБУТ и чл.2, ал.2 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване
на оценка на риска. Към съставеният акт
са приложени обясненията на жалбоподателя, в които саморъчно е отразил причините
за извършеното нарушение, а именно незнанието на законовите разпоредби, вменяващи
му в задължение да направи оценка на риска. На основание констатираното
нарушение на трудовото законодателство в съставения акт, срещу И.П. е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.1 от КТ,
в качеството му на физическо лице, което работи сам за своя сметка в
автосервиз, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Съдът
констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят цялостна
отмяна на санкционния акт.
Неоснователно
е направеното възражение от защитата за неправилно ангажиране на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.413, ал.1 от КТ, предвид
липсата на трудови правоотношения при осъществяване на дейността. В тази връзка
следва да се отбележи, че описаното в акта и наказателното постановление
административно нарушение е правилно квалифицирано, като такова осъществяващо
състава на чл.16, ал.5 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.2 от цитирания подзаконов
нормативен акт. Наред с работодателите – юридически и физически лица,
специалния закон в разпоредбата на чл.16, ал.5, вменява в задължение и на
лицата, които за своя сметка работят сами или съдружие с други /самоосигуряващи
се/, да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да
предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска. Тези
лица на общо основание са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните
помещения, площадки или места, какъвто смисъл влага ЗЗБУТ със вменяването на
това задължение. Съгласно чл.2, ал.2 от цитираната наредба лицата, които за
своя сметка работят сами, оценяват риска при спазване правилата, установени с
този подзаконов нормативен акт. Към преписката е приложена идентификационна
карта, попълнена и подписана лично от П.. Съдът констатира, че в нея некоректно
не са вписани предмета на дейност и адреса на мястото, където се упражнява
дейността. Но лицето е посочило общо едно работно място, поради което правилно
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, при определяне на
качеството на жалбоподателя, са взели предвид обстоятелството, че лицето не
ползва наемен труд и работи сам за своя сметка. Затова и правилно е
санкциониран на основание чл.413, ал.1 от КТ, тъй като няма качеството „работодател”,
ползващ наемен труд, което качество ако имаше следваше да бъде санкциониран на
друго основание – чл.413, ал.2 от КТ. Описаните в акта обстоятелства, че към
момента на проверката е констатирано, че жалбоподателят осъществява сам трудова
дейност в автосервиз, находящ се в *, в двора на бившата лимонадена фабрика, се
установява от показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели Г.Д.,
Б.Н. и В.С.. Същите пряко и непосредствено са възприели в хода на проверката,
както осъществяваната дейност в автосервиза – ремонтиране на леки автомобили,
така и самостоятелното й извършване от жалбоподателя. Показателни в тази насока
са и обективираните от тези свидетели лични възприятия за наличието на чакащи
клиенти с леки автомобили пред гаража, където П. работел. При това положение
съдът счита, че правилно е посочено в акта и наказателното постановление
мястото, където се осъществява дейността, респективно мястото на извършване на
нарушението. Само по себе си обстоятелството, че липсва писмено договорно
правоотношение, по силата на което П. ползва гараж в двора на бившата
лимонадена фабрика, за да осъществява авторемонтна дейност, не изключва
ползването му на друго основание с тази цел. Поради тази причина данните от
приложения договор за наем, изискан от РПК „Н.” – *, не водят на еднозначен
извод, че на описаното в акта и наказателното постановление място: „двора на
бившата лимонадена фабрика” няма автосервиз, стопанисван от И.П.. А дали
гаражът, независимо на какво основание се ползва от жалбоподателят, отговаря на
изискванията за автосервиз, е въпрос на преценка доколко са спазени законовите
изисквания за осъществяване на този вид дейност и не променя мястото, където е извършена
проверката и констатирано нарушението на трудовото законодателство от
проверяващите длъжностни лица. Поради тази причина съдът намира, че е
несъстоятелно и направеното възражение от защитата в този смисъл, цитирано като
съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта.
Съдът
обаче констатира, че при индивидуализиране на наказанието, административно –
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
В наказателното постановление не са изложени никакви мотиви, които да
оправдават налагането на предвидената санкция в максималния й размер. В
конкретния случай, макар от бездействието на жалбоподателя да са накърнени
сериозно защитени от законодателя обществени отношения, не са настъпили вредни
последици за него самия или за други лица, намиращи се по друг повод в обекта. Не
е взето предвид, че това нарушение на трудовото законодателство е установено за
първи път. Наказващият орган не е съобразил и имотното състояние на П., което е
обуславящо при определяне размера на този вид наказание. Поради тази причина съдът
приема, че наложеното наказание глоба в максимален размер се явява
нецелесъобразно, с оглед превенцията срещу допускане на този вид нарушение за в
бъдеще. Превантивното действие на наказанието може да бъде постигнато по
отношение на жалбоподателя и с налагане на наказание глоба в неговия минимален
размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.413, ал.1 от КТ, а именно в
размер на 100 лева. Затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като бъде намалено наложеното наказание към предвидения за
извършеното нарушение минимален размер. Предвид гореизложеното съдът счита, че
наказателно постановление следва да бъде изменено, съобразно изложените по –
горе мотиви.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-1501537/04.01.2012 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на И.П. ***, с ЕГН **********, в
качеството му на физическо лице, което работи сам за своя сметка в автосервиз в
*, е наложено на основание чл.413, ал.1 от КТ административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.16, ал.5 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.2
от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното административното наказание – от
глоба в размер на 500 лева /ПЕТСТОТИН ЛЕВА/, на глоба в размер на 100 лева /СТО
ЛЕВА/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: