гр.
ЛЕВСКИ, 06.04. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми
март 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №79 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.Я. ***, с ЕГН **********, против
наказателно постановление №35-0000682 от 12.10.2011 г. на Началник ОО „КД-ДАИ”
– гр.Плевен.
Жалбоподателят
твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН и на материалния закон. Твърди
още, че към датата на извършената проверка – 21.09.2011 г., за управляваното
моторно превозно средство, собственост на ЕООД „Б.” – *, с ЕИК: *, е имало
издаден лиценз от МТИТС №08280/20.09.2011 г. за извършване на превоз на товари
на територията на РБ, но не го е носил, поради което не е представил такъв на
контролните органи. Излага доводи, че поради неправилно установената фактическа
обстановка от актосъставителя, който не е извършил проверка в МТИТС, от която
да установи, че превозвачът има вече издаден на негово име лиценз,
незаконосъобразно му е наложена санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. В тази
връзка счита, че дори и да се приеме формално наличието на административно
нарушение, е следвало да бъде санкциониран по чл.93, ал.2 от ЗАвП, в която
разпоредба предвидената глоба е в значително по – нисък размер. Изложените в
жалбата доводи се поддържат изцяло в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмо, придружаващо
административно – наказателната преписка, взема становище наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото
е връчено на жалбоподателя на 21.12.2011 г. с писмо с обратна разписка. Жалбата
е подадена на 27.12.2011 г. до съда, чрез административно – наказващият орган,
т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по съществото, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.
Административно
– наказателното производство против Н.Я. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №128809 на 21.09.2011 г. за това, че
на същата дата, около 17:30 часа, в с.Българене, обл.Плевен, посока гр.Свищов,
като водач на товарен автомобил „ДАФ” с рег.№ * от категория №3 с прикачено
полуремарке с рег. № *, извършва превоз на товари (дървесина) за собствена
сметка от с.Буря до гр. Свищов, като допуска следното нарушение: Управлява
съчленено превозно средство с обща допустима максимална маса над 12000 кг.,
като при проверката не представя лиценз за извършване на обществен превоз на
товари. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.12б, ал.10, във вр. с
чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Въз основа на
направените констатации в акта е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Н.Я. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. и Н.,
служители при ОО”КД-ДАИ” – гр.Плевен се установява, че на посочените в акта
дата, час и място са спрели управляваният от жалбоподателя товарен автомобил с
прикачено към него полуремарке. В хода на проверката констатирали, че водачът
не представя лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията
на РБ. Жалбоподателят направил възражение, което отразил писмено впоследствие и
в съставеният му акт, че има вече издаден на името на дружеството такъв
документ, но не го носи, поради което ще бъде представен по - късно. При така
установена фактическа обстановка, свидетелят Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение против Я.. Безспорно се установява от показанията
свидетелят Й., че по силата на трудови правоотношения с дружеството –
превозвач, на посочената в акта дата, жалбоподателят е извършвал превоз на
товари /тървесина/ по разпореждане на превозвача, след като е бил уведомен, че
на името на дружеството има вече издаден лиценз за превоз на товари на
територията на РБ.
В подкрепа
на установената фактическа обстановка от гласните доказателства по делото, са
приложените към преписката писмени такива. В своята съвкупност те водят на еднозначен
извод, че направеното от жалбоподателя в акта възражение отговаря на
обективната действителност. Че към датата на проверката – 21.09.2011 г., на
името на дружеството – превозвач е имало вече издаден лиценз за превоз на товари
се установява от представеното заверено копие от такъв с №*****, издаден на
20.09.2011 г. на „Б.” ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***.
Представени са и два броя удостоверения към лиценза на пътните превозни
средства, с които е извършен превоза на товари. Вярно е, че на двете удостоверения
е посочена като дата на издаване – датата на извършената проверка - 21.09.2011
г., но предвид обстоятелството, че нарушението е констатирано около 17.30 часа,
съдът приема, че и удостоверенията, издадени за товарния автомобил и
прикаченото към него ремарке, с които е извършен превоза на товари, също са
били вече издадени от съответния орган. Видно от завереното копие от уведомление,
подадено от дружеството – превозвач за извършване на превоз за собствена сметка
на товари е, че такова е заведено в ИА”АА” към МТИТС още на 14.04.2011 г.
Съдът
констатира, че при правилно установената фактическа обстановка в хода на
извършената проверка и отразена в обстоятелствената част на наказателното
постановление, административно – наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. При определяне на наказанието е подвел констатираното
нарушение, като такова наказуемо по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. На основание тази
разпоредба се реализира отговорността на водачи, които въобще нямат редовно
издадени от съответния орган и изискуеми по силата на закона документи,
включително и лиценз за превоз на товари на територията на РБ. В конкретния
случай, описаното в акта и възпроизведено в наказателното постановление
административно нарушение се изразя в това, че водачът не е представил такъв
лиценз по причина, че не го носи, тъй като не му е предоставен от дружеството –
превозвач, което е негов работодател. При това положение, жалбоподателят, в
качеството си на водач, извършващ превоз на товари, е следвало да бъде
санкциониран на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП. Тази разпоредба предвижда по –
ниска по размер санкция /глоба в размер на 500 лева/ и касае случаите на
редовно издадени документи, но непредставени в момента на проверката. Като не е
взел предвид горните обстоятелства, административно – наказващият орган е
наложил на жалбоподателя по – тежко административно наказание /глоба в размер
на 1500 лева/, за административно нарушение, което не само че не е констатирано
в акта, но е и с по – висока степен на обществена опасност в сравнение с
действително извършеното.
Допуснатото
нарушение на материалния закон е особено съществено и не може да бъде
преодоляно или поправено от съда, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно издадено и същото следва
да бъде изцяло отменено.
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №35-0000682/12.10.2011 г. на Началник ОО „КД-ДАИ” – гр.Плевен, с
което на Н.Я. ***, с ЕГН **********,
е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози,
административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.12б,
ал.10, във вр. с чл.6, ал.1 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: