гр.
ЛЕВСКИ, 09.04. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети
март 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 84 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Т.Т. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №1063//03.01.2012 г. на Началник РУП – гр.Белене.
В жалбата се твърди, че наказателно постановление е
издадено, въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен в противоречие със закона, поради което и двата акта се явяват
незаконосъобразни. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени
санкционния акт или да го измени, като наложените наказания бъдат намелени до
предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание, алтернативно
направените искания в жалбата се поддържат изцяло от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв.М.С. ***. Защитата излага подробни съображения за
прекомерно завишен размер на двете кумулативно наложени административни
наказания на Т., при несъобразяване от наказващия орган наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето им към минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 08.02.2012 г.
Жалбата е изпратена до съда, чрез административно – наказващия орган и на 09.02.2012
г. е заведена със входящ регистрационен номер, т.е. подадена е преди изтичане
на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
На
03.12.2012 г., около 00:02 часа, жалбоподателят Т. управлявал в ***, колесен
трактор „Джон Деер *”, с рег.№ *. Бил спрян за проверка от полицейски служители
при РУП – гр.Белене – свидетелите Б.Б. и И.Д.. Водачът споделил, че около 16:00
часа е изпил две – три чаши вино, и тъй като изглеждал в нетрезво състояние,
контролните органи решили да го изпробват за алкохол. На мястото на проверката
пристигнал полицейския служител – свидетелят
М.И., който изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкомер
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно се установява от показанията на разпитаните трима свидетели, че
жалбоподателят на посочените в акта, дата, час и място, е управлявал моторно
превозно средство под въздействието на алкохол, с което е нарушил общата
забрана на чл.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП. С оглед установената с техническо средство
концентрация на алкохол в издишвания въздух от водача – 2,15 промила, е било
образувано наказателно производство, тъй като тази концентрация е над
предвидената в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, определяща деянията само
като административни нарушения и сочи на извършено престъпление по чл.343б от
НК. От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че с надлежен
акт на прокуратурата - Постановление на
прокурор при РП – Левски, наказателното производство срещу Т. е прекратено,
поради несъставомерност на деянието. Установената впоследствие с химическата
експертиза концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя - 1,2 промила, е квалифицирала
деянието като административно нарушение, тъй като се явява в границата на
предвиденото в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП. Наказващият орган,
вземайки предвид резултата от химическото изследване на кръвта, при съобразяване
мотивите на прокурора в цитираното постановление, е издал против Т.Т.
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, пр.1
от ЗДвП му е наложил кумулативно две административни наказания: глоба в размер
на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Въпреки,
че в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена
установената концентрация на алкохол с техническото средство, наказващият орган
е отразил изрично и тази, установена с химическата експертиза, и именно нея е
бил длъжен да вземе предвид в конкретния случай, съобразно правилата,
установени в подзаконовата нормативна уредба. Хронологично описаните стойности
на съдържанието на алкохол, установени с техническото средство и с химическата
експертиза в обстоятелствената част на наказателното постановление, не променя
обстоятелството, че водачът е нарушил вмененото му законово задължение да не
управлява МПС под въздействие на алкохол, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана по – благоприятната за него административно –
наказателна отговорност за извършеното деяние.
При
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат цялостна отмяна
на санкционния акт. Но при индивидуализиране на наказанието, административно –
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Налагайки на Т. двете кумулативно предвидени наказания в санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. в максимален размер, макар и
в предвидените в правната норма граници, наказващият орган е наложил наказания
в размер, несъразмерен на извършеното нарушение. При определяне на наказанието
не е взето предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е системен нарушител
на ЗДвП /липсват по делото данни да е бил наказван по административен ред/. При
определяне на наказанието глоба не е взето под внимание имотното състояние на Т.,
който считано от 01.12.2011 г. е безработен, поради прекратяване на трудовото
му правоотношение два дни преди извършената му полицейска проверка /видно от
представеното копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение/. С
разпореждане, издадено на основание заповед на Директор на РУСО – гр.Плевен, на
Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.12.2011 г. до
01.04.2012 г., в размер на 7,20 лева дневно. Горните обстоятелства по силата на
закона обуславят определяне на глобата към минималния размер на предвидения в
санкционната разпоредба, а именно глоба в размер на 200 лева. Вярно е, че
извършеното от жалбоподателя деяние е с висока степен на обществена опасност,
но наличието на доказателства за добри характеристични данни за нарушителя, не
дават основание да се счита, че и той е лице с висока степен на обществена
опасност. При положение, че нарушението е извършено за първи път, безспорно следва
да се приеме, че се касае за инцидентна проява, а по делото няма доказателства
за отегчаващи вината обстоятелства, които да водят на обратен извод. Съдът
отчита като смекчаващи и декларираните от Т. обстоятелства, а именно, че
преимуществено, години наред е изкарвал прехраната си като професионален шофьор,
както и че полага грижи за възрастните си и болни родители, които често транспортира
до лечебни заведения. Поради тази причина съдът приема, че наказанието
лишаването от право да управлява МПС за един по – дълъг период от време,
несъмнено би затруднило намирането на работа и реализирането на доходи от
негова страна, поради което и определеният му максимален размер - за срок от 12
месеца, се явява нецелесъобразно. Затова и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС, следва да бъде намалено до минималния му
размер, предвиден в санкционната разпоредба, а именно за срок от 1 месец. При
изтърпяване срока на този вид наказание, следва да се отчете обстоятелството,
че на основание Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№1063/2011 г. на Началник РУП – гр.Белене, считано от 03.12.2011 г. временно е
отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, до решаване на
въпроса за отговорността. Отнемането му е отразено и в съставения акт за
установяване на административно нарушение против Т.. При това положение, срокът
на наказанието лишаване от право да управлява МПС, следва да се счита от датата
на фактическото отнемане на свидетелството му за управление, а именно – от
03.12.2011 г.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, съобразно изложените по – горе мотиви.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1063/03.01.2012 г. на Началник
РУП – гр.Белене в частта, с която на Т.Т.
***, с ЕГН **********, са наложени кумулативно на основание чл.174, ал.1,
пр.1 от ЗДвП административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера
на наказанието глоба на ДВЕСТА ЛЕВА и срока на наказанието лишаване от право да
управлява МПС на ЕДИН МЕСЕЦ, считано от 03.12.2011 г. - датата на фактическото
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: