Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 23.04.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _двадесети март_ две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.дело №_88_ по описа на съда за _2012_ год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е образувано
настоящото производство, като делото е изпратено от ВКС с определение
№33/16.02.2011г. за образуване и разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по постъпила
жалба от A.T., ЕГН ********** ***, против НП №24-0000414/23.08.2011г., издадено
от Началник ОО „КД-ДАИ” – Велико Търново, за нарушение на чл. 57, ал.1 от
Наредба №33/03.11.2009г. на МТ, на основание чл. 105, т.1 от Закон за
автомобилните превози.
Жалбоподателят е останал недоволен от
издаденото против него наказателното постановление, поради което го обжалва
като незаконосъобразно.
Сочи, че автогарата е собственост на
управляваната от него фирма „П.” АД, че посоченият превозвач ЕТ „С.”, на
посочената дата 29.07.2011г. не е имал сключен със собственика на автогарата
и не е имал право да ползва същата.
Излага доводи, че за него като управител
на автогарата не съществува задължение да обслужва фирми, които не заплащат
услугите, които се извършват от автогарата – чл. 53а, ал.1 от Наредба
№33/1999г. на МТ. Посочената фирма не желаела да ползва автогарата и към
посочения момент не е имала подписан договор, на основата на който да заплаща и
съответно да ползва автогарата; както и че към посочената фирма не е имал
никакво отношение.
Моли съдът да постанови решение, с което
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление
– отменено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 29.07.2011г. против жалбоподателя A.T., на длъжност управител на „П.”
АД е съставен АУАН затова, че на 29.07.2011г. около 11.30 часа в *, като управител
на автогарата е допуснал да не се използва автогара по изпълняваните маршрути
на ЕТ „С.”, като не се осъществява контрол и отчетност по изпълнението на
разписанията за всеки започващ, преминаващ и завършващ автогарата курс, с което
е нарушил разпоредбите на чл.57, ал.1 от Наредба №33 от 03.10.1999г., във вр. с
чл.22, ал.1 от ЗАвП.
Въз основа
на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено
от началник ОО ”КД – ДАИ” гр. Велико Търново. Със същото наказателно
постановление за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №33 от 03.10.1999г. и на
основание чл.105, т.1 от Закон за автомобилните превози и на основание на
констатациите в акта, съставен от Н.П., на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
От показанията на актосъставителя Н.П. –
главен специалист инспектор към ОО „КД – ДАИ” гр.Велико Търново, се установява
че на 29.07.2011г. е извършена проверка на автогарата в *, повод за която са
подадени жалби от водачи на фирма „С.”. Жалбите са били подадени затова, че не
се допускат шофьори до автогарата.
В качеството на свидетел е разпитан и В.Х.
– също служител в ОО „КД – ДАИ” гр.Велико Търново. Същият е присъствал като
свидетел при съставянето на акта от Н.П. за това, че посоченият в акта
управител на автогара * не е допускал използването на автогарата на автобусите
на фирма ЕТ „С.” *, което било установено и от предварителни проверки, че
пътните листи на водачите на няколко автобуса не са заверявани от служители на
автогарата.
Разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП предвижда наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв. за нарушение на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е
предвидено друго наказание.
Според чл. 57, ал.1 от Наредба №33 в автогарите се осъществява
контрол и отчетност по изпълнение на разписанията. За всеки започващ,
преминаващ или завършващ в автогарата курс длъжностното лице от автогарата
вписва в пътния лист фактическото време на пристигане и/ или тръгване на
автобуса и го заверява с подпис и печат.
Въз основа на
изисканата от съда информация, е получен отговор от ИИ”АА” Областен отдел „КД І
ДАИ” гр. Велико Търново, според който на ЕТ „С.” * е извършена комплексна
проверка на 07.06.2011г. и след приключване на констативния протокол е съставен
АУАН, във връзка с уреждане на използването на автогара *. Установява се също,
че в съставения констативен протокол от комплексната проверка, е отразено, че
ЕТ „С.” * няма сключен договор за заплащане на автогаровото обслужване, за
което е съставения АУАН.
Съгласно чл. 53а от Наредба №33/1999г., собствениците на
автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички лица по чл.2, ал.1 по
автобусни линии, в чийто маршрут е включена съответната автогара.
От изисканите от съда договори за автогарово обслужване между
жалбоподателя – собственик на автогара * и ЕТ „С.С.” се установява, че към
момента на констатиране на твърдяното нарушение, между тях не е бил сключен договор за автогарово обслужване,
т.е. не са били уредени отношенията между тях чрез договор, по силата на който
за жалбоподателя да е съществувало задължението да обслужва автобусите на „С.” чрез приемането им в автогарата и заверка на
документите
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
От изложеното следва изводът, че издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Съдът, като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
По отношение на искането, направено от защитника на
жалбоподателя съдът с решението си да присъди направените разноски, съдът
намира същото за неоснователно. Безспорно, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие, са направени разноски за заплащане на възнаграждение
на адвокат. В административнонаказателното производство не е регламентиран
специален ред във връзка с решаване на въпроса за разноските, направени от
страните. Съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН при липса на особени
правила включително и относно производства пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, са приложими разпоредбите на НПК (чл. 187-190,
с приложение на ТР №3/1985г. за разноските на свидетели и вещи лица). Обжалването
на наказателни постановления е особен вид наказателно производство и за
разноските по него важат правилата за престъпления по общ характер Според чл.
190, ал.1 от НПК, който следва да се приложи по аналогия, тъй като урежда най -
близка хипотеза, след като при оправдаване на подсъдимия не се присъждат
направени разноски, то и при отмяна на наказателното постановление на
жалбоподателя не следва да се присъждат направените разноски в рамките на това
производство. Искането за присъждане на направените по делото разноски следва
да предяви в отделно самостоятелно производство, при наличието на процесуалните
предпоставки, съдържащи се в ЗОДОВ.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0000414/23.08.2011г.,
издадено от Главен инспектор в ОО”КД-ДАИ” гр. Велико Търново, с което на A.T., ЕГН ********** ***, на основание
чл.105 т.1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно
наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: