В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _трети април_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_89_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.Г., ЕГН**********,***, против НП №РДГ-259 от 16.01.2012г., на Директора на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч.

В жалбата се твърди, че с наказателното постановление е наложено наказание в размер на 1000 лв. на основание чл. 257, ал.2 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл. 34, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ППЗГ.

Жалбоподателят твърди, че за да постанови процесното наказателно постановление, административнонаказващият орган е приел за установено, че на 18.07.2011г. жалбоподателят, в качеството на лице, упражняващо частна лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, е издал позволително за сеч №1195/17.05.2011г. и №1193/17.05.2011г. за имот №*, находящ се в землището на с. Асеновци, общ. Левски, обл. Плевен, *, без трайно обозначени на терена граници между тях, в нарушение на чл. 257, ал.2 от ЗГ, във вр. с чл. 34, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ППЗГ.

Счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.

Сочи, че на първо място не е посочено мястото на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП. Отразено било, че нарушението е извършено на 18.07.2011г, без да е посочен адрес – мястото, където според административнонаказващия орган е извършено нарушението, каквото изискване е въведено в разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Сочи, че било отразено в АУАН и НП, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 34, ал.1, ал.2, т.2 4 ал.3 от ППЗГ, като от разпоредбата на чл. 33, ал.5 било видно, че първоначалното ограничаване на терена при възстановяаване на собствеността е за сметка на общинските служби по земеделие, а за по – нататъшно поддържане – за сметка на собственика, като тази разпоредба въвеждала задължение за собствениците и ползвателите на недвижими имоти, за които се издавало позволително за сеч, а не за лесовъда, който следва да издава позволителното. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл. 34 от ППЗГ не въвеждала изискване за лесовъда да обозначава теренна граница между имотите.

Счита, че визираното в акта и наказателното постановление деяние не представлява нарушение по смисъла на чл. 34 от ППЗГ, като цитираните нарушения са съществени и представляват формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

Счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение и административно наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 18.07.2011г. против жалбоподателя Г.Г. е съставен АУАН затова, че като лице, упражняващо частна лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, регистрирано в публичния регистър, и притежаващо удостоверение за регистрация №*, е нарушил чл. 257, ал.2 от ЗГ, като е издал позволително за сеч №1195/17.05.11г. и №1193/17.05.11г. за имот №*, без трайно обозначена граница между тях, с което виновно е нарушил чл.257, ал.2, във вр. с чл. 34, ал.1, ал.2, т.1, ал. от ППЗГ.

По делото е представено и обжалваното НП №РДГ -259/16.01.2012г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което затова че на 08.07.2011г. в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, регистрирано в публичния регистър в ИАГ София и притежаващо удостоверение за регистрация, е издал позволителни за сеч №1195/17.05.2011г. и №1193/17.05.2011г. за имот с № *, находящ се в землището на с. Асеновци, обл. Плевен, *, без трайно обозначени на терена граница между тях, в нарушение на разпоредбите на чл. 257, ал.2 от ЗГ, във вр. с чл. 34, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ППЗГ.

На основание чл. чл. 257, ал.2 от ЗГ, във връзка с § 38, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 34, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ППЗГ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

От показанията на разпитания свидетел Д.Т. се установява, че с колегата си са извършили проверка в землището на с. Асеновци, при която проверка е констатирано, че са отсечени определен брой дърва, които не са маркирани с контролна горска марка. Дървесината, която е била маркирана с контролна горска марка, не е била отсечена. За констатираното нарушение – сеч на немаркирани дървета и неосъществен контрол при извеждане на сечта от лицензирания лесовъд на фирмата е съставен акт по Закона за горите. Според показанията на свидетеля, маркировката е задължителна в основата на дънера и трябва да бъде извършена от лицензиран лесовъд. Според свидетеля, след предявяване на АУАН, уточнява, че нарушението, извършено от жалбоподателя – лице, упражняващо частна лесовъдска практика, е издало позволително, без трайна обозначена граница на имотите, като според свидетеля това е задължение на лицензирания лесовъд. Свидетелят не е в състояние да уточни кои са задълженията на лесовъда. Актът, според него е съставен на жалбоподателя затова, че няма граници между двата имота и отсечена дървесина, която не е маркирана в основата на дънера.

Свидетелят Н.И. твърди в показанията си, че са извършили проверка на територията на с. Асеновци, в частен имот, където са установили сеч на немаркирана дървесина. Лесовъдът на фирмата, която извършвала сечта е Г.Г.. За нарушението, което е извършил – неосъществен контрол по ЗГ – отсечена дървесина, която не е маркирана с марка на лесовъда на фирмата е съставен актът. Според показанията на свидетеля, лесовъдът следвало да се увери, че се намира в границите на имота и че той следва да маркира дървесината, която е за сеч, с неговата марка, в основата на пъна. Според показанията на свидетеля, във владение собствениците, са набили колчета и е посочен точно къде е парцелът.

Проверяващите са констатирали, че има изсечена дървесина, която не е маркирана, а жалбоподателят като лесовъд на фирмата, трябва да осъществи контрол на сечта.

Разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ППЗГ предвижда, че границите на гори и земи от горския фонд - собственост на отделни лица, се обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях, равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота.

Според ал.2, цветът на боята, с която се ограничават горите, които не са от държавния горски фонд, е:

1. бял, когато горите и земите са собственост на физически лица, на училища, читалища и на други юридически лица;

Съгласно ал.3, на видими места под двете ивици боя, върху площадка от бяла боя се изписват буквата "К" и последните четири цифри от кадастралния номер на имота по картата на възстановената собственост или номера на поземления имот по кадастралната карта.

Средствата за ограничаване границите на имота на на терена са за сметка на техните собственици. Според ал.5 на чл. 34 от ППЗГ, средствата за първоначално ограничаване на терена при възстановяване на собствеността са за сметка на общинските служби по земеделие, а за по – нататъшното поддържане – за свметка на собственика.

От изложеното следва, че пазпоредбата на чл. 34 от ППЗГ не въвежда изискване лесовъдът да обозначава теренна граница между имотите.

Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните разпоредби на ЗАНН, като не е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Непосочването на мястото на извършване на нарушението обуславя наличие на процесуално нарушение, тъй като ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на какво точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си и представлява формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № РДГ - 259/16.01.2012г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: