Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, _11.06._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Левченски районен съд в съдебно заседание на _десети май_ две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_116_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.П. ***, ЕГН **********, против НП №1331/18.11.2011г., издадено от Началник РУ ”Полиция” - Левски.

          С жалбата П. обжалва в срок НП №1331/18.11.2011г., издадено от К.Т. на длъжност Началник на РУП - Левски към ОД на МВР - Плевен, с което му е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. и по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като счита, че същото е незаконосъобразно.

          Жалбоподателят се явява в съдебно заседание.

          За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – отменено.

          Видно от представените по делото доказателства е, че на 28.10.2011г. против жалбоподателя Д.П. е съставен АУАН за това, че на 27.10.2011г., в 15:12 часа, в гр.Левски, по ул.”Ал. Стамболийски” и ул.”Христо Ботев”, в близост до кръстовището лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, управляван от Д.П., извършва следните нарушения:

          - не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него;

          - напуска мястото на проверката, без да е освободен.

          Автомобилът е собственост на С.Р., ЕГН ********** от ***, с което е нарушил чл. 100, ал.1 и чл. 103 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №1331/18.11.2011г., издадено от Началник на РУП - Левски, видно от което е, че за това, че на 27.10.2011г., в 15:12 часа в гр.Левски, по ул.”Ал. Стамболийски” кръстовище с ул.”Христо Ботев” като водач на лек автомобил „Фолксваген *”, управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС - лишен по административен ред и напуска мястото на проверката без разрешение на контролния орган, като е нарушил чл. 100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП и чл. 103, предл.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.175, ал.1, т.4 е наложено административно наказание в размер на 200 лв. и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М.К. и свидетелят по съставяне на акта С.С.. От показанията на свидетеля М.К. се установява, че работи като мл. полицейски инспектор в РУП – Левски. С колегата си С.С. са изпълнявали задълженията си. Намирали са се на пазара в гр.Левски, когато са получили разпореждане по телефона  да спрат бял автомобил „Фолксваген *”, намиращ се пред управлението и след като той тръгне, да бъде спрян. Свидетелите изпълнили указанията и спрели автомобила. Водачът е помолил да изчака, за да може да паркира, тъй като се намирал на пътя, но вместо да премести автомобила,  продължил движението си. Свидетелите отишли в управлението и докладвали за случая. Изготвен бил рапорт за случилото се, а именно, че не е изпълнено разпореждането на началника. Установява се от показанията, че на следващия ден жалбоподателят се явил с баща си в управлението, след което му е съставен акт, като в акта е посочен собственикът на автомобила.

Според показанията, жалбоподателят е представил само талон на автомобила, не и СУМПС. Впоследствие свидетелят разбрал, че свидетелството на жалбоподателя е отнето по административен ред.

Свидетелят С. заявява в показанията си, че поддържа написаното в акта. Актът е съставен от свидетеля К., а разпитваният свидетел е станал свидетел. Според показанията му било му разпоредено от заместник – началника да спрат за проверка автомобил „Фолксваген *”, * на цвята, с рег. № *, управляван от Д.П.. Свидетелят с колегата си К. са се намирали в района на пазара, като въпросният автомобил идвал към тях. К. посочил с ръка на водача да спре и последният спрял. Поискани му били документи, но водачът не бил изгасил автомобила, защото бил спрян на пътното платно и вместо да премести автомобила, жалбоподателят заминал. Свидетелят К. изготвил доклад до началника. На следващия ден нарушителят се явил в РУП и му е бил съставен акт.

Водачът П. представил документи на автомобила - застраховка и преглед, но за СУМПС обяснил, че няма.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели – служители в РУП - Левски са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства, като свидетелите поддържат констатациите в акта.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите М.К. и С.С. като достоверни.

Съществува различие в  мястото на установяване на нарушението в АУАН и в НП.

От друга страна актът за установяване на административно нарушение е съставен по отношение на жалбоподателя затова, че не представя свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон към него и напуска мястото – нарушение по чл. 100, ал.1 ЗДвП, както и без да е освободен – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

От една страна административнонаказващият орган е приел, че П. управлява, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство към момента на проверката; от друга – в наказателното постановление е дописано, че управлява без да притежава свидетелството за управление – лишен по административен ред, като и в НП е вписано, че от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП.

Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Безспорно е, че непредставянето на свидетелство за управление е деяние, което не е идентично с описаното в НП. Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението каквото не присъства в АУАН. 

Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма.  В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание.

Съдът приема, че на П. е наложено наказание за нарушение, каквото не е констатирано в акта. Нарушението е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №1331/18.11.2011г., издадено от Началник на РУП-Левски, с което на Д.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА и по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: