В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _десети април_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_121_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Настоящото производство е образувано след прекратяване на съдебното производство и изпращане на материалите по същото от РС – Плевен.

В Районен съд гр.Левски е образувано н.а.х.д. №121/2012г., по постъпила жалба от А.П. ***, ЕГН **********, против НП №6821/01.12.2011г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен.

Жалбоподателят не е съгласен с наложеното му с НП №6821/01.12.2011г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен наказание парична глоба в размер на 350 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че така издаденото НП в тази му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради следните основания:

Жалбоподателят оспорва изцяло отразената в АУАН и следващото го НП фактическа обстановка досежно вмененото му нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че съставеният АУАН, с който се поставя началото на АНП, не е съобразен с изискванията за минимално съдържимо съгл. чл.42 от ЗАНН. Твърди, че това нарушение се е пренесло и в атакуваното НП, като в същото липсвали данни касаещи вмененото му нарушение.

На второ място счита, че не е изяснена фактическата обстановка. Твърди, че административнонаказващият орган е следвало да извърши по служебен път проверка, с цел да установи е ли е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя и извършил ли е виновно вмененото му нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че административнонаказващият в конкретния случай е прехвърлили тежестта на доказване изцяло върху него, за реализиране на състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, без да се съобрази с изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Жалбоподателят заявява, че нарушавайки горепосочените разпоредби административнонаказващият е издал един немотивиран, а оттам и незаконосъобразен санкционен акт.

На следващо място счита, че техническото средство не отговаря на изискванията залегнали в Наредба за средствата за измерване подлежащи на метрологичен контрол, в случая чл.746, ал.1, в който е указано, че „...конструкцията на радарния скоростомер трябва да позволява да се индивидуализира ППС, чиято скорост е измерена включително едновременно движение на две или повече ППС...”. Предвид интензивността на движението в конкретния пътен участък, където е установено нарушението, жалбоподателят твърди, че уредът не е засякъл скоростта на неговия автомобил и че по никой начин не е доказано, че фиксираната скорост е негова.

Моли съда, след като се запознае с представените доказателства, за отмени атакуваното НП №6821/01.12.2011г. на началник сектор ОП към ОД на МВР - Плевен, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 06.11.2011г. против жалбоподателя А.П. е съставен АУАН за това, че на 06.11.2011г. в 23:28 часа по ПП-3 км. 56+726 в с.Обнова посока гр.Плевен управлява лек автомобил „Форд *” с рег. № *, като управлява със скорост 105 км/ч. в населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с уред TR-4D № 277/01, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №6821/01.12.2011г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, видно от което е, че за това, че на 06.11.2011г. в 23:28 часа в с.Обнова водач на МПС - лек с рег. № * по ПП-3 км. 56+726 Обнова – Плевен, управлява лек автомобил „Форд” със скорост 105 км/ч. при 50 км/ч. в населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с уред TR-4D № 277-01г. във връзка с максимално допустима грешка от -3% наказуемата скорост е 102 км/ч.

На основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС да 3 месеца.

Свидетелят Е.М. заявява в показанията си, че на посочената в акта дата са изпълнявали служебните задължения с колегата си, когато са спрели за проверка автомобил, управляван от жалбоподателя поради движение с превишена скорост. Скоростта е била измерена, фиксирана и показана на водача с техническото средство.

Свидетелят е категоричен, че не е имало други движещи се МПС с оглед на късния час на установяване на нарушението, поради което не е имало съмнение относно скоростта на движение на моторното превозно средство.

Свидетелят С. заявява, че няма конкретен спомен относно случая, но е изпълнявал служебните задължения с колегата си, както и че е свидетел на нарушението и съставянето на акта. На поставените въпроси свидетелят отговаря, че щом е „засечен”, не е имало други движещи се моторни превозни средство и когато се движат повече от една коли, не измерват скорост, с оглед избягване на разногласия.

Показанията на актосъставителя Е.М. и свидетеля по акта И.С. си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите Е. и М. като достоверни.

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е в границите на населеното място, което се установява и от изисканото и приложено копие от проект на организацията на движението на РП І-3 от Областно пътно управление - Плевен. В тази връзка е безспорно установено, че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч.

Показанията на свидетелите кореспондират и с копието от електронно запаметените превишения на скоростта с техническото средство, както и приетото от съда писмено доказателство – документ за извършена последваща проверка и копие от протокол от същата на средство за измерване на радарен скоростомер №277/01г., с който е констатирано нарушението и според които техническото средство в периода от 19.05.2011г. до 19.05.2012г. е изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерване.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Установява се, че на жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал възможност да се запознае и в случай, че е имал някакви възражения, да ги отрази писмено.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, като административнонаказващият орган е приел, че наказуемата скорост е 102 km/h.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП.

По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6821/01.12.2011г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което на А.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: