гр.
ЛЕВСКИ, 14 .05.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети
април 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. № 130 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЕТ „Л.”, с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.К., с ЕГН **********,
против наказателно постановление № КД 01-04-018/29.02.2012 г. на Директор На
Регионална здравна инспекция – гр.Плевен.
Депозираната жалба е бланкетна. Излагат се твърдения, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А.
***. В допълнително представени писмени бележки от последния се излагат доводи
по същество, че от събраните по делото гласни доказателства /показанията на
водените от жалбоподателя свидетели/ не се установява, че в заведението е било
допуснато тютюнопушене. Счита, че показанията на свидетелите – служителите при
РЗИ – Плевен, относно изложените от тях факти, че са забелязали пепелници по
масите, не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като същите е следвало да
запишат имената на посетителите, които са заварили да пушат в заведението.
Излага съображения и за допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано
с посочването на разпоредба, каквато реално не съществува. Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но взема допълнително
становище в писмото, с което е изпратена административно – наказателната преписка
по случая. Счита, че жалбата срещу наказателното постановление е неоснователна,
тъй като е безспорно установено извършването на констатираното нарушение, а
наложената имуществена санкция на едноличния търговец е в минималния размер,
предвиден от законодателя. Излага съображения, че обектът на жалбоподателя /едноличен
търговец/ е регистриран, като такъв за търговия с храни по реда на Закона за
храните. Наред с това прави
доказателството искане да се изиска и приложи по делото актуално
удостоверение за регистрация на процесния обект, като обект за търговия с
храни, издадено по реда на Закона за храните. Моли съда да постанови решение, с
което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по съществото, жалбата е основателна, но не на сочените от процесуалния
представител на санкционирания търговец основания.
На
22.02.2012 г., в 10:55 часа, служителите при РЗИ – гр.Плевен - Т.Т. и П.Д. – Д.,
извършили проверка в обект – ***. Решили, че обекта се стопанисва от ЕТ „Л.”,
представляван от Л.К., както и че е в процес на пререгистрация в ОДБХ – Плевен
като кафе – аперитив. След като установили, че в обекта по силата на закона не следва
да се допуска тютюнопушене, тъй като се състои от две нива с две зали, с обща
площ под 50 кв.м., но заварили клиенти в момента на проверката, които пушат в
заведението, както и поставени пепелници по масите, съставили фиш за извършена
инспекция от датата на проверката. На същата било образувано и административно
– наказателното производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение срещу ЕТ „Л.”, представляван от Л.К., за това, че в
стопанисвания от този търговец обект – ***, се допуска тютюнопушене, с което е
нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1, т.2 от Закона за здравето. На основание
направените констатации в акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на посоченият едноличен
търговец е наложена на основание чл.218, ал.2 от същия закон имуществена
санкция в размер на 300 лева.
Съдът
констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление,
макар и формално да не е допуснато нарушение на процесуалните правила,
установени в ЗАНН, във връзка с пълното индивидуализиране на нарушителя, защото
е налице такова описание, административно – наказателната процедура е изначално
опорочена, поради неточното установяване на търговеца, който стопанисва
проверения обект. Видно от представен отговор от ОДБХ – Плевен по повод
доказателствено искане на ответната страна е, че при извършената проверка по
документи от този орган е установено, че въобще не е издавано удостоверение за
регистрация по Закона за храните на едноличен търговец с наименование ЕТ „Л.”
за обект *. Удостоверение под № Т155204220/21.01.2005 г. за регистрация на
обект ***, има издадено, но на друг едноличен търговец с наименование ЕТ „М.”.
Съобразно данните в отговора се установява, че по повод извършена проверка за
пререгистрация на обекта от служители на ОДБХ – Плевен, към 19.10.2011 г., провереният
обект е работил именно като фирма ЕТ „М.”. Посочената дата предхожда датата на
констатиране на нарушението от съответните длъжностни лица при РЗИ – Плевен,
поради което съдът приема, че към момента на проверката – 22.02.2012 г. посоченият
в акта търговец, впоследствие санкциониран с издаденото наказателно
постановление, не е имал издадено удостоверение за регистрация по Закона за
храните за обекта в *, в което е констатирано допуснатото административно
нарушение на Закона за здравето. Не е имал и качеството на търговец,
стопанисващ този обект, независимо дали е бистро или кафе – аперитив, тъй като
друг търговец на практика го е стопанисвал. Горното навежда на несъмнен извод,
че санкционираният търговец - ЕТ „Л.” категорично не е субекта, който може да
извършва търговска дейност в този обект, дори и действително да има
регистрирана фирма с такова наименование. Следователно не може да му се вмени и
извършеното нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, тъй като не е бил
длъжен да поеме задължението да не допуска тютюнопушене в обект, който не
стопанисва. За да се определи правилно субекта на извършеното нарушение на
Закона за здравето, е било достатъчно съответните длъжностни лица, преди
съставяне на акта да извършат документална проверка /служебна/ на това
обстоятелство. Следва да се отбележи, че данните в издадения служебен бон,
приложен като доказателство към преписката нямат обвързваща сила за
актосъставителя по отношение на словесно изписаното наименование на фирмата,
стопанисваща обекта. Няма данни по делото проверяващите органи да са изискали
при посещението в обекта документи, удостоверяващи правоспособността на ЕТ „Л.”
по отношение на процесния обект. Като не е направена своевременно предварителна
документална проверка от контролните органи се е стигнало до образуване на
административно – наказателно производство срещу едноличен търговец, чиято
отговорност е неправилно и незаконосъобразно ангажирана, макар и това в голяма
степен да се дължи на недобросъвестност на проверените лица. Като не е била
направена такава проверка, макар и да е очевидно, че горните обстоятелства
относно точния субект на нарушението са установени от наказващият орган, но на
по – късен етап /след съставяне на акта/, в хода на съдебното следствие се е
стигнало до абсурдното положение в качеството на свидетел да бъде разпитан
представляващия ЕТ „М.”, който всъщност в качеството на представляващ
едноличния търговец е бил длъжен да не допуска нарушения при упражняване на
дейността в стопанисвания от него търговски обект, включително и на Закона за
здравето и да понесе съответната обективна, безвиновна отговорност при
допускането на такива.
Административно
– наказателното правораздаване не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни, както по отношение на вмененото
нарушение, така и относно неговия субект. В този смисъл определянето на субекта
на нарушението не следва да бъде извличано по пътя на формалната или правната
логика. Той трябва да бъде точно установен и индивидуализиран, което в
процесния случай не е направено, въпреки че контролните органи са разполагали с
необходимата компетентност да установят първо субекта, който носи отговорност
за неизпълнение на предвиденото в закона задължение при упражняване на
дейността, след което да съставят именно на това лице акт за установяване на
административно нарушение. Допуснатото нарушение е толкова съществено, че
налага цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление само на това
основание, без да се обсъждат наведените доводи от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на санкционния акт, тъй
като те касаят разглеждане на спора по същество.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № КД-01-04-018/29.02.2012 г.
на Директор на РЗИ – гр.Плевен, с което на ЕТ
„Л.”, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.К.,
с ЕГН **********, е наложена на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето
имуществена санкция в размер на 300 лева
/ТРИСТА ЛЕВА/, за нарушение на чл.56, ал.1, т.2 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: