РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ,

21.05. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април 2012 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №149 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Т.Б. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №112/13.03.2012 г. на Началник Митница – гр.Свищов.

В жалбата се излагат съображения за несъразмерност на наложеното административно наказание глоба в размер на 1000 лева, с конкретно извършеното деяние. Твърди се, че стойността на дължимия акциз за намерените акцизни стоки е в минимален незначителен размер, както и че поради тежкото материално затруднение, в което се намира, е в невъзможност да заплати наложената глоба. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на Б., който по същество излага доводи за маловажност на случая, предвид обстоятелството, че наред с изложените в жалбата основания, държаните акцизни стоки без бандерол са били закупени за лична употреба, предвид по – ниската им стойност, а не за продажба. Моли алтернативно съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като случаят е маловажен или да го измени, като намали наложеното административно наказание глоба.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави жалбата без уважение, като излага съображения за съставомерност на деянието и неприложимост на чл.28 от ЗАНН, и да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 21.02.2012 г. била извършена съвместна проверка по спазване на митническото законодателство от служители на Митница – Свищов и на Дирекция „МРР” към ЦМУ – София, в частен имот, находящ се в ***, обитаван от жалбоподателя Б.. В хода на проверката, в лятната кухня и в гаража на имота, митническите служители намерили 30 броя кутии цигари, които не били облепени с български акцизен бандерол. Контролните органи отразили резултата от проверката в съставен протокол №32 от същата дата, като за откритите акцизни стоки без бандерол съставили опис и същите били иззети. Срещу жалбоподателя бил съставен акт №178 от 07.03.2012 г. за установяване на административно нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, а именно за това, че на 21.02.2012 г. държи в имот - лична собственост в ***, в гараж и лятна кухня, тютюневи изделия – цигари, общо 30 броя кутии без бандерол /10 броя кутии цигари марка „Merilyn Slims”, 5 броя кутии цигари марка „Corsair Red” и 15 броя кутии цигари марка „Corser Blue”, когато такъв е задължителен. На основание така съставения акт, против Т.Б. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено на основание чл.123, ал.1, във вр. с чл.124 и чл.128, ал.2 от ЗАДС административно наказание глоба в размер на 1000 лева и предмета на нарушението – 30 броя кутии цигари без бандерол са отнети в полза на държавата.

Съдът счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на това основание да налагат цялостна отмяна на санкционния акт. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващият орган, поради маловажност на случая, обуславяща приложението на чл.28 от ЗАНН.

Безспорно се установява от приложените към преписката писмени доказателства и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели – митнически служители, че на посочената в акта дата и място, жалбоподателят, в качеството си на собственик на частния имот, държи в гараж и лятна кухня акцизни стоки - цигари, необлепени с български акцизен бандерол. Свидетелите са участвали лично при проверката и са констатирали нарушението, и в показанията си излагат последователно и непротиворечиво, именно непосредствено възприетите от тях факти, които изцяло съответстват на отразените констатации в съставения протокол и акт, поради което следва да бъдат кредитирани, като достоверни. Възражението, че намерените акцизни стоки се държат не с цел продажба, а за лична употреба е неотносимо към съставомерността на нарушението. В конкретния случай отговорността на Б. е ангажирана за това, че „държи” акцизни стоки – тютюневи изделия, без бандерол. Следователно само факта, че е констатирано наличието на такава стока, липсата на бандерол върху нея, когато такъв е задължителен и съхраняването й в собствено помещение, независимо от целта на това съхранение, са достатъчни за съставомерността на деянието, формулирано в разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗАДС. При това положение съдът намира, че Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Вярно е, че конкретното неправомерно поведение на Б. сочи на невнесен дължим акциз за тридесет кутии цигари, чиято парична еквивалентност е изчислена на обща стойност 105, 09 лева, т.е не толкова значителна по размер. Така изчислената парична сума съставлява обаче несъбрано държавно вземане и в съответствие с охраняваните обществени отношения със ЗАДС, установеният стойностен критерий, съобразно количеството на държаните стоки, не е единствения меродавен критерий при преценката за маловажност на извършеното деяние. По делото не са представени доказателства, които могат да наведат на извод за по – ниска степен на обществена опасност на дееца и на конкретно извършеното деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нещо повече, непротиворечиви са свидетелските показания, че преди започване на проверката, жалбоподателят първоначално е заявил, че няма и не държи такива стоки в дома си. Това обстоятелство не само сочи на наличието на пряк умисъл от страна на Б. за извършване на деянието, но и на опит да прикрие конкретно неизпълнение на задължения към държавата. Тежкото имотно състояния, с което Б. в обясненията си оправдава съзнателното закупуване и съхранението в дома си на тютюневи изделия, които не са в съответствие с нормативно установените изисквания на закона, но се предлагат на по – ниска цена, също не обуславя по – ниска степен на обществена опасност нито на деянието, нито на дееца. Закона е предвидил засилен контрол и по – строгата отговорност, във връзка с облагането на високооборотни и по – скъпи стоки, и то такива, които са опасни за здравето на гражданите, поради неустановеният произход и състав на вложените в тях продукти. Следва да се има предвид, че наказващият орган правилно е приложил закона при определяне на наказанието на Б.. Съобразил е двойния размер на дължимия акциз, а именно - 210,18 лева, и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, тъй като двойния размер на акциза е по – нисък от предвидения минимум в санкционната разпоредба. Правилно административно – наказващият орган е стигнал до извод, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен, и законосъобразно е ангажирал отговорността на Б. за констатираното с акта нарушение на специалния закон.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №112/13.03.2012 г. на Началник Митница – гр.Свищов, с което на Т.Б. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.123, ал.1, във вр. с чл.124 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 1000 лева и предмета на нарушението – 30 броя кутии цигари, без бандерол са отнети в полза на държавата, за нарушение на чл.123, ал.1 от същия закон, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: