Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 06.06. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести юни 2012 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 209 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В Районен съд - Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на М.С. ***, с ЕГН **********, за това, че на 26.07.2011 г., в гр.Левски, обл.Плевен, сам съставил и употребил неистински частен документ – договор за покупко – продажба на употребявано МПС /в частта за продавач/, в който се твърдяло, че Ч.М. /гражданин на Г./ е положил подпис като „продавач”, като употребил този документ, за да докаже, че е валиден праводател на правото на собственост върху МПС спрямо Н.М. от ***, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.309, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

В проведеното съдебно заседание за Районна прокуратура - Левски не се явява представител и не взема допълнително становище.

Обвиняемият М.С. се явява в съдебно заседание, разбира обвинението, признава вината си и дава обяснения по случая.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

През пролетния или летния сезон на 2011 г., обвиняемият М.С. закупил от Г. лек автомобил „Фолксваген *”, като лично извършил покупката в гр.З., от частно лице. При извършване на сделката се сдобил с бланка за покупко – продажба на МПС от продавача, която била празна и продавачът му казал да си я попълни, като пристигне в България. След като доставил автомобила в България, С. пуснал обява в Интернет, че го продава. На обявата се отзовал свидетеля М., който дошъл на място в *, огледал автомобила и го харесал. Няколко дни по – късно, на 26.07.2011 г., отново дошъл в *, в дома на обвиняемия и му заплатил продажната цена, след което получил в замяна лекия автомобил. С. му предал всички документи на автомобила, като му дал и инкриминирания договор, за който му обяснил, че е нужен за регистрацията. Така предадения договор, обвиняемият съставил лично на същия ден, като попълнил текстовата част на немски език и се подписал за „продавач”. Дал на свидетеля М. и още една подобна бланка, но празна, като му обяснил, че ако му потрябва, може да си я попълни.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства. Видно от извършения превод, че инкриминираният документ е, че същият представлява договор за покупко – продажба с продавач Ч.М. и купувач Н.М.. В документа бил положен подпис на позиция „продавач”, а на позиция „купувач” нямало положен такъв от свидетеля М.. Като дата на съставяне на документа била посочена датата 25.07.2011 г. В обясненията си, дадени в съдебно заседание, С. признава, че съзнателно е попълнил лично съдържанието на инкриминирания документ, след което го е предоставил на свидетеля М., с цел да се реализира сделката относно продажбата на автомобила. Обясненията му в този смисъл изцяло кореспондират на събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Извършеното от обвиняемия деяние следва да се квалифицира, като престъпление по 309, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, като същото представлява маловажен случай, с оглед чистото съдебно минало на С., липсата на настъпили вредни последици, както и обстоятелството, че горното очевидно се явява инцидентна проява в живота му, за която изразява искрено съжаление.

Деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. С. съзнателно е нарушил законоустановения ред в страната, като е съставил и употребил неистински частен документ. Съзнавал е, че изписаното от него не отговаря на обективната действителност, че полага подпис от името на друго лице, но въпреки това е извършил съответните действия умишлено и със знание, както за обществено опасния характер на деянието, така и за неговите обществено опасни последици.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК, поради което съдът счита, че са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на С.. За извършеното престъпление законът предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева. При това положение спрямо обвиняемия С. следва да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, според която ако за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по леко наказание. Предвиденото наказание в състава на престъплението по чл.309, ал.3 от НК е глоба от 100 до 300 лева, като алтернативно и самостоятелно предвидено, поради което и наложеното на дееца административно наказание не може да надвишава размера на така предвидената глоба.

При определяне размера на наказанието на С., съдът взе предвид признанието на вината, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, доброто му процесуално поведение, липсата на настъпили вредни последици от деянието, тежкото му имотно състояние – обвиняемият е безработен, като именно получаването на парични средства от продажбата на автомобила го е мотивирало да извърши престъпното деяние. Съдът взе предвид и изразеното разкаяние за извършеното деяние от обвиняемия, поради което наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността и вината му обстоятелства, които разкриват една сравнително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Предвид изложеното, съдът е наложил на М.С. административно наказание глоба в размер на 100 лева, което към минималния размер на предвиденото в състава на престъплението наказание глоба, в съответствие с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.

На основание чл.189, ал.2 от НПК, направените разноски за преводач на досъдебното производство не следва да бъдат възлагани на обвиняемия, като следва да останат за сметка на съответния орган, назначил превода.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА М.С. ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2011 г., в *, сам съставил и употребил неистински частен документ – договор за покупко – продажба на употребявано МПС /в частта за продавач/, в който се твърдяло, че Ч.М. /гражданин на Г./ е положил подпис като „продавач”, като употребил този документ, за да докаже, че е валиден праводател на правото на собственост върху МПС спрямо Н.М. от ***, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.309, ал.3, във вр. с ал.1 от НК

НАЛАГА на основание чл.78а, ал.5 от НК на М.С. административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на СТО ЛЕВА.

ПОСТАНОВЯВА направените разноски за преводач на досъдебното производство да останат за сметка на органа, който е назначил превода.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: