гр.
ЛЕВСКИ, 23.04. 2012 г.
Левченски районен съд в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети април
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д.
№173 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.244, ал.5 от НПК.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ППК „С.”, ***, представлявано от председателя Н.П.
от ***, с ЕГН **********, чрез упълномощен защитник – адв.Ф.П. ***, против
Постановление за спиране на досъдебно производство №13/2012 г. по описа на РП –
Левски от 02.04.2012 г.
В жалбата се твърди, че неправилно е прието в
постановлението за спиране, че вещите – предмет на престъплението са отнети от
лицето Н.П., тъй като те са собственост на кооперацията, която последния
представлява, в качеството си на председател. Навеждат се доводи за неправилна
квалификация на деянието по основния състав на престъплението кражба, а именно
по чл.194 от НК. Във връзка с това се сочи, че правилната квалификация на
деянието е тази по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК, тъй като са събрани достатъчно
доказателства, че кражбата е извършена от стопанския двор на кооперацията, с
техническо средство и по специален начин, като и, че е използван лек автомобил.
Твърди се още, че са събрани и достатъчно доказателства, уличаващи две лица,
като извършители на престъплението, но въпреки това те не са привлечени като
обвиняеми на досъдебното производство, което им дава възможност да извършват
нови кражби и да се считат за недосегаеми.
Моли съда да отмени Постановлението за спиране на
досъдебно производство №13/2012 г. по описа на РП – Левски от 02.04.2012 г.,
като неправилно и незаконосъобразно, и да върне делото на прокурора за продължаване
на процесуално – следствените действия и привличане извършителите на кражбата в
качеството на обвиняеми.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК. Видно от приложената разписка е, че Н.П.
лично е получил съобщението за спиране на досъдебното производство на
06.04.2012 г. От тази дата е започнал да тече 7-мо дневния срок, в който, в
качеството си на председател на ощетеното юридическо лице има правото да го
обжалва. Жалбата е получена в РП-Левски на 12.04.2012 г., т.е. преди изтичане
на срока за обжалване, считано от датата на получаване на съобщението, поради
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по съществото, жалбата е неоснователна.
С
Постановление от 02.04.2012 г., на основание чл.244, ал.1, т.2, във вр. с
чл.199 от НПК е спряно досъдебно производство №13/2012 г. по описа на РП –
Левски. Видно от приложените по делото материали е, че досъдебното производство
е образувано с Постановление от 09.01.2012 г. на РП – Левски, срещу „неизвестен
извършител” за това, че на 26.11.2011 г. от стопански двор на ППК „С.” – ***,
отнел от владението на Н.П. от ***, чужди движими вещи – 3 броя захранващи
проводника /рекордоман/ с дължина от по 30 м. всеки, с дебелина 8 мм.,
собственост на кооперацията, без съгласието на управителния орган, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
За да спре наказателното производство, РП – Левски е
приела, че от проведените издирвателни действия от органите на полицията и
проведените процесуално - следствени действия в хода на производството, не е бил
разкрит и установен извършителя на престъплението.
В хода на разследването по досъдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели председателя на кооперацията - Н.П., Р.А., Б.А.,
както и един от сочените в жалбата, като извършител на деянието - В.И.. На
основание данните, съдържащи се в техните показания, както и на основание
извършените издирвателни действия от органите на полицията, съдът счита, че
правилно в обжалваното постановление е възприета установената фактическа
обстановка. А тя е следната: свидетелят Н.П. сезирал полицията, че на
26.11.2011 г. бил уведомен за извършена кражба на ел.проводник от стопански
двор №1 на ПКК „С.” – ***. Отишъл на място и установил, че действително имало
отрязани 4 броя жици по 30 метра меден кабел – рекордоман – 6 кв.мм., който
били към ел.стълба, към една от стопанските сгради. На същата дата, вечерта,
свидетелят Б.А. от ***, предал на служител при РУП – Левски медна жица със
сива, пластмасова обшивка, с тегло 1,240 кг., навита на руло, за което действие
бил съставен протокол за доброволно предаване. Срещу разписка, предадената вещ
била предадена на председателя на кооперацията. Разпитан в качеството на
свидетел, А. твърди, че жицата, която доброволно е предал е тази, която е
изпаднала от извършителите на деянието – В.И. и евентуално Р., и двамата от ***,
докато бягали от местопрестъплението, тъй като били случайно забелязани и
разпознати от него на покрива на стопанска постройка в двора на кооперацията,
докато режели ел.проводника. Въпреки, че свидетелят Р.А. потвърждава
показанията на сина си – Б.А., относно поводът, по който са се намирали в
близост до стопанския двор на кооперацията на тази дата, както и относно начинът
на установяване на фактическата власт, върху предадената доброволно от сина му на
полицейския служител медна жица, съдът намира, че техните показания не съдържат
категорични данни, уличаващи сочените от тях лица, като извършители на
кражбата. От показанията на разпитаният в качеството на свидетел В.И. се
установява, че с Б.А. са във влошени отношения, именно поради опитите на
последния непрекъснато да го набеждава в извършване на престъпления от общ
характер, поради което дори са се сбили преди време. Категорично отрича да е
извършил кражбата на ел.проводник от стопанския двор на кооперацията, още
повече, че на посочената дата се е намирал в района, между селата Българене и
Козар Белене, където е събирал орехи. По отношение на второто посочено от
свидетеля А. лице, като извършител на кражбата, което разпознал като Р. от ***,
по време на полицейската проверка по случая е установено, че към датата на
деянието същият се е намирал в чужбина.
При така установената фактическа обстановка от събраните
на досъдебното производство доказателства са правилни изводите на
прокуратурата, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.244, ал.1, т.2
от НПК - за спиране на наказателното производство, поради това, че извършителят
на престъплението не е разкрит и установен. Несъстоятелни са изложените в
жалбата доводи, че посочените две лица от свидетеля Б.А., са извършителите на
престъплението. Правилно това обстоятелство не е отчетено от прокурора, като
основание за привличането им в качеството на обвиняеми, като същевременно е
приел, че за извършването на това процесуално – следствено действие е
необходимо да бъдат събрани доказателства, уличаващи по безспорен и несъмнен
начин конкретни лица като извършители на деянието. До момента, по делото няма
категорични данни за такива лица. Само на предположения, а не на данните от
събраните по делото доказателства, почиват твърденията в жалбата, че кражбата
на трите броя ел.проводника под напрежение, е извършена с техническо средство,
по специален начин, при наличието на специални знания у крадците, и чрез
използване на лек автомобил. Липсата на доказателства за наличието на тези
квалифициращи обстоятелства, прави несъстоятелна претенцията на жалбоподателя
за неправилна квалификация на деянието по основния състав на чл.194, ал.1 от
НК. Наред с това следва да се посочи, че в постановлението за спиране, макар и
това да не е въпрос по същество в настоящото производство, е отразено при
словесното описание на елементите от фактическия състав на престъплението, за
което е образувано досъдебното производство, че предмета на престъплението е
собственост на ПКК „С.” – ***, и няма никакво съмнение, че кооперацията се
явява ощетено юридическо лице, представлявана от нейния председател – Н.П.,
който на това основание владее и вещите, собственост на кооперацията.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че Постановлението за спиране на досъдебно
производство №13/2012 г. по описа на РП – Левски от 02.04.2012 г., образувано
срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
за спиране на досъдебно производство №13/2012 г. по описа на РП – Левски от
02.04.2012 г., образувано срещу „неизвестен извършител” за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на
съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: