В Районен съд
гр.Левски е постъпила тъжба от П.Б. ***,
с ЕГН **********, против Н.Н. ***, с
ЕГН **********, с която срещу подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение за
това, че на 16.08.2011 г., около 11:30 часа, между селата Българене и Изгрев,
по време на изпълнение на служебните си задължения като *, причинил на
тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в отток на лявата скула на
лицето, довело до причиняване на болки и страдания.
Престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
Тъжителката П.Б.
в съдебно заседание, след приключване
на съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си адв.Ю.М. ***,
поддържа повдигнатото обвинение от частен характер срещу подсъдимия. Излага
съображения, че изложените в тъжбата обстоятелства изцяло се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че последните си
кореспондират и установяват по един безспорен и несъмнен начин авторството на
деянието. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за извършеното
от него престъпление.
Подсъдимият
Н.Н. разбира повдигнатото му с тъжбата обвинение, не се признава за виновен,
дава обяснения по случая. В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, както лично, така и чрез назначеният му служебен защитник – адв.Е.Р.
***, твърди че не е извършител на деянието. Защитата моли за оправдателна
присъда, като излага съображения за недоказаност на обстоятелствата, изложени в
депозираната тъжба. Позовава се на липсата на преки свидетели очевидци на
случая, поради което счита, че обвинението се гради единствено на производни
косвени доказателства, от които не може да се направи единствен и категоричен
извод, че именно подсъдимия е причинил телесното увреждане на Б. на
инкриминираната дата и място.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Н.Н. ***, с ЕГН **********.
На 16.08.2011 г., около 11:30 часа,
подсъдимият и тъжителката били заедно на работа, като *. Намирали се на полето,
между селата Българене и Изгрев, където били извели стадото от крави на паша. Когато
тъжителката отишла да обърне посоката на движение на кравите, които тръгнали по
пътя за шосето към с.Изгрев, подсъдимият се подразнил, казал й я да остави
кравите да пият вода, и я напсувал. Б. решила, че както обикновено се шегуват
помежду си. Затова и тя му отвърнала с псувня, на майтап. Неочаквано, подсъдимият
се приближил към Б. с тоягата, която ползвал всекидневно като *, посегнал с нея
и я ударил в областта на лявата скула. Тъжителката се уплашила и тичайки избягала
от полето. Прибрала се разстроена в дома си, където разказала на дъщеря си и
зет си за случилото се. Тримата решили да отидат да уведомят председателя на
кооперацията – свидетелят Д., за извършеното от Н. деяние. Последният от своя
страна предупредил Н. да не се занимава с Б., помолил го да й се извини, но
подсъдимият категорично отказал, въпреки че признал вината си. В резултат на
това, два дни по – късно – на 18.08.2011 г. бил освободен от работа.
По повод на инцидента, тъжителката
депозирала жалба в полицията. С протокол за предупреждение на основание чл.56
от ЗМВР, Н. бил предупреден да не влиза в самоуправни действия с лицето П.Б.,
да не я обижда и да не отправя закани за побой. По случая била образувана
преписка в РУП – Левски, и в съответствие с установеното от извършената
проверка, с постановление от 04.10.2011 г. на прокурор при РП – Левски, е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер и същата е прекратена.
Същия ден, на 16.08.2011 г.,
тъжителката посетила Катедра по съдебна медицина – гр.Плевен, където била
прегледана и издадено медицинско удостоверение, в което били описани
установените травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Спорен по делото е въпроса относно
авторството на деянието. Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че само
е бутнал с тоягата Б. в областта на лявата скула, но не я е ударил. Изразява
предположение, че травматичното увреждане на тъжителката е причинено от нейните
деца, завърнали се два дни преди това от чужбина, по повод техни семейни
проблеми. В този смисъл са последващите му обяснения, след като за втори път е
изявил желание да дава такива. Те противоречат на първоначално дадените от него,
след откриване на съдебното следствие. Освен това са нелогични и
непоследователни. Противоречат и на всички събрани по делото доказателства,
които от своя страна са достатъчно убедителни, за да се приемат дадените от Н.
обяснения, като негова защитна позиция.
Безспорен факт по делото е, че няма свидетели –
очевидци на деянието. Самото място на инцидента – на полето, наложено от
работата, която изпълняват Б. и Н. всекидневно като *, прави минимална
вероятността да има такива свидетели, поради което и липсата им не е основание
за некредитиране на другите събрани по делото доказателства, макар и косвени.
Налице са показанията на незаинтересовани от изхода на делото свидетели, които
имат непосредствени впечатления за състоянието на тъжителката, кратко време след
деянието и за последващото поведение на подсъдимия. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, работещи в кооперацията, може да се направи еднозначен
извод, че семейните проблеми на тъжителката с децата й, очевидно не са от
естество, последните да й причинят телесното увреждане, установено със съдебно
– медицинската експертиза. Лишено от всякаква логика е такива проблеми да се
решават между тях в 11:30 часа, т.е. по времето, когато Б. заедно с Н. са били
на работа, като пастири. Няма данни по делото, които да навеждат на извод, че
децата на тъжителката са били на полето с тояги по това време, за да набият
майка си. Това биха могли да направят спокойно и вкъщи, след завръщането й от
работа. А и подсъдимият неминуемо е щял да възприеме, като свидетел - очевидец
подобен инцидент по обяд, тъй като и той е бил * същия ден. Поради тази
причина, съдът не споделя изложените доводи от защитата, че от събраните
доказателства може да се направи и този извод за авторството на деянието. Подобен
извод се изключва и от безспорно установената давност на увреждането на
тъжителката. Вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза е
категорично, че то е причинено на 16.08.2011 г., денят, в който е извършил
лично преглед на Б., и около обяд - към 11:30 часа, както е съобщено от нея,
т.е. по време, когато е била на работа. Според експерта, установеният отток на
лявата скула на тъжителката, нормално би спаднал до следващия ден. Обяснява, че
самата травма е такава, че се позитивира, непосредствено след причиняването й.
Това пояснение логично изключва всякаква вероятност увреждането да е причинено
ден или два, преди извършване на прегледа, както твърди подсъдимия, очевидно
възползвайки се от констатираната техническа грешка, допусната при изписване на
датата на прегледа в издаденото медицинско свидетелство. Обясненията му в този
смисъл следва да се приемат, като опит за прехвърляне на отговорност за
извършеното от него деяние, върху близките на пострадалата, с цел избягване на
неблагоприятните последици от осъждането му за престъпление от частен характер.
Подсъдимият все пак не отрича за инцидента на
инкриминираната дата и място. Признава, че е имало такъв, но е несъстоятелна и
втората посочена от него причина, този път за липса на вина за извършеното
деяние, защото само е „бутнал” Б. с тоягата в областта на лявата скула.
Безспорно се установява от заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание, че
на 16.08.2011 г., на тъжителката е причинено телесно увреждане, изразяващо се в
отточна и болезнена при опипване лява скула. Безспорно е установен и посочен от
експерта механизма на причиняване на телесното увреждане. То е резултат от тъпа
травма и според вида и разположението си, може да е причинено от удари с дърво,
както съобщава тъжителката. Вещото лице заявява, че за да се получи този отток
е необходим достатъчно силен контакт, между твърдия предмет и лицето, но не и
само докосване. А дали нанесеният удар ще доведе само до отток или до по –
тежко увреждане /счупване/, ще зависи само от силата на удара, дали е по – лек
или по - силен. На изводите на вещото лице кореспондират изцяло показанията на разпитаните
свидетели, възприели пряко и непосредствено състоянието на тъжителката,
непосредствено след деянието: с явни следи от удар в областта на лявата скула. Неоснователни
са изложените доводи от защитата за наличие на противоречия в показанията на
свидетелите, само защото по различен начин описват оцветяването на удареното
място. Това различие се дължи на личните им възприятия, през различните
интервали от време. Показанията на свидетелите М.С. и Д.К., относно това
обстоятелство, са идентични с показанията на свидетеля Д., защото са възприети
по едно и също време – непосредствено след деянието. Какво е било на цвят
засегнатото място – червено или синьо, или синьо – червено, и дали свидетелите са
останали с правилни или погрешни впечатления, са обстоятелства, които не дават основание
на съда да изключи наличието въобще на причинено телесно увреждане на
пострадалата. И въпреки, че свидетелят С. е зет на Б., а свидетелката К. –
нейна дъщеря, съдът приема за последователни и логични техните показания, именно
заради достоверно възпроизведените от тях обяснения на тъжителката за инцидента.
В този им смисъл те кореспондират изцяло на показанията на свидетеля Д. и на
свидетелите - работници в кооперацията, относно същите тези факти, имащи
значение за установяване на авторството на деянието и неговата вина. А те в
своята съвкупност, макар и косвени, поради липса на преки доказателства /свидетели
– очевидци/, водят на единствения извод, че извършител на деянието е именно подсъдимия.
По делото не се установява
тъжителката да е имала някакъв мотив да вмени във вина извършеното
престъпление, именно на Н.. Тъкмо обратното. Установява се, че подсъдимият е
имал личен мотив да извърши деянието. Признава, че заради изпуснатите крави в
царевицата, два месеца преди инцидента, отношението му към нея се е променило
негативно, поради отказът й да поеме изцяло вината за случилото се. Поради тази
причина, съдът приема, че поведението на Н. на инкриминираната дата, съвсем не
е било продиктувано от състояние на физиологичен афект, вследствие на
изречената псувня от Б., както твърди в обясненията си. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели и най – вече на председателя на кооперацията –
свидетелят Д., в смисъл, че никога досега взаимно отправяните всекидневно
псувни, между работещите в кооперацията, не са ставали причина за влошаване,
както на приятелските, така и на колегиалните им взаимоотношения. Напротив –
ежедневното им отправяне се е превърнало в нарицателно за „поздрав” и повод за
шега, но не се е тълкувало като поведение, целящо да обиди някого. Затова съдът
счита, че изложените в тъжбата обстоятелства, касаещи личното субективно
отношение на Б., спрямо изречената от нея псувня към подсъдимия /на шега, като
колеги/, отговаря на обективната действителност и се установява по несъмнен
начин от събраните гласни доказателства по делото в този смисъл.
От изложената фактическа обстановка и събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен и
непротиворечив начин, че подсъдимият Н.Н. е причинил едно телесно увреждане на
тъжителката – отток на лявата скула, представляващо по вид лека телесна повреда
и е довело до причиняване на болки и страдания. Не са събрани доказателства в
подкрепа на изложените в тъжбата обстоятелства за извършено от подсъдимия второ
деяние, изразяващо се в причиняване също на телесна повреда, чрез притискане с
тояга в областта на гърлото. Травматични увреждания в тази част на тялото не са
описани в издаденото медицинско удостоверение при прегледа. Не са описани и в
експертното медицинско заключение. Вещото лице обяснява, че се касае за меки
тъкани в областта на шията, които поддават и въпреки усещането за болка при
такова механично притискане, външно може да няма следи от увреждане, поради
което не са установени и описани такива. При това положение остава недоказано
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за причинено на тъжителката второ
телесно увреждане. Причиненото на Б. телесно увреждане, изразяващо се в отток
на лявата скула е довело до болки и страдания. Следователно извършеното от Н. следва
да се квалифицира като престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Н. е извършил
деянието напълно съзнателно, без причина и умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, който се обективира в неговото поведение.
Налице са предпоставките на чл.78а от НК. За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. В резултат на деянието не
са причинени имуществени вреди. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, видно от приетото по делото удостоверение за съдимост.
Поради тази причина, съдът с присъдата, след като го е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение, го е освободил от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК и му е наложил административно
наказание глоба към минималния размер, предвиден в закона, а именно в размер на
1000 лева. При определяне размера на глобата, съдът съобрази имотното състояние
на Н.. Видно от представената и приета, като писмено доказателство по делото
регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюрото по труда” гр.Левски, към
Агенция по заетостта е, че същият е безработен, което обстоятелство
удостоверява ежемесечно срещу подпис. Съдът намира, че макар и в минимален
размер, обусловен от тежкото имотно състояние, наложеното административно наказание
на подсъдимия ще окаже поправително и възпиращо въздействие върху него - за в
бъдеще да се въздържа от извършване на подобни противоправни деяния.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес
на основание чл.52 от ЗЗД е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от тъжителката П.Б., против подсъдимия Н.Н., за сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и унижения в резултат на извършеното деяние, като сумата се претендира със
законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.08.2011 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Тъжителката П.Б. е конституирана в качеството на
граждански ищец по делото. В това си качеството, лично и чрез повереника си,
моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск, като доказан по основание
и размер.
Съдът, като прецени събраните на делото гласни
доказателства, а така също, като взе предвид и заключението на вещото лице по
съдебно – медицинската експертиза, приема за безспорно установено, че на Б. са
причинени неимуществени вреди. Те се изразяват в преживени от нея болки,
страдания и унижение, вследствие на виновното поведение на подсъдимия. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че
тъжителката е претърпяла не само физически болки и страдания, вследствие на деянието,
но и психически такива, изразяващи се в стрес и унижение от положението, в
което е била поставена от подсъдимия пред колегите и съселяните й. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че на Б. е причинено само едно телесно увреждане,
което според вещото лице протича с краткотрайно чувство за болка, траеща дни,
като още на следващият ден оттокът е спаднал. Съдът съобрази и показанията на
свидетелите М.С., Д.К. и В.Д., които подробно и последователно описват
състоянието на тъжителката след деянието: обидена, разстроена, притеснена и
уплашена от случилото се, както и обстоятелството, че същата не е предизвикала
поведението на подсъдимия на инкриминираната дата.
При определяне размера на обезщетението, съдът прецени
и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като счита, че сумата от 200 лева ще обезщети пострадалата
в пълен размер за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на извършеното
от подсъдимия деяние, като за разликата до 1000 лева, очевидно включваща претенции
за обезщетяване и на второ телесно увреждане, за което подсъдимия не е признат
за виновен, поради недоказаност на обвинението за причиняване на такова,
гражданският иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът, като е признал
подсъдимия Н. за виновен в това, че е причинил на тъжителката телесно увреждане
- отток на лявата скула на лицето, което е довело до болки и страдания, е осъдил
същия да заплати на Б. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на деянието, в размер на 200 лева, ведно със законната лихва, върху
присъдената сума, считано от деня на увреждането – 16.08.2011 г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до 1000 лева е отхвърлил
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Върху уваженият размер на гражданския иск, съдът е
осъдил подсъдимия Н. да заплати държавна такса в размер на 50 лева.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Н.Н. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 18.10 лева, както и направените разноски по
делото от тъжителката Б. в размер на 463.02 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: