Мотиви към присъда №6/25.01.2012 г., постановена по НОХД №345/2011 г. по описа на Районен съд - гр.Левски

 

            В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С.С. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден, през периода от 01.09.2009 г. до 10.11.2009 г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 261 броя бали с люцерна на стойност 21 712,59 лева – големи размери, собственост на „Т.” ЕООД ***, с управител Х.Х. от ***, съгласно договор за предоставяне на право за добив на люцерна от 17.12.2008 г., които владеел.

            Престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК.

            Предвид заключението на вещото лице по назначената в съдебно заседание допълнителна съдебно - оценителна експертиза, съгласно което стойността на предмета на престъплението, по пазарни цени, към датата на деянието е 14 629.05 лева, съдът е приел на основание чл.287 от НПК направено изменение на обвинението от представителя на прокуратурата, като новото обвинение срещу подсъдимия С.С. е повдигнато и предявено за по – леко наказуемо престъпление за това, че:

На неустановен ден, през периода от 01.09.2009 г. до 10.11.2009 г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 261 броя бали с люцерна на стойност 14 629.05 лв. - собственост на „Т.” ЕООД ***, с управител Х.Х. от ***, които владеел, съгласно договор за предоставяне на право за добив на люцерна от 17.12.2008 г.

Престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото и предявено ново обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да приеме за установена от събраните по делото доказателства фактическата обстановка, очертана в обвинителния акт, а именно, че подсъдимият е имал фактическа власт върху предмета на престъплението на договорно основание, че противозаконно се е разпоредил с него в свой собствен интерес – да получи парични средства, с които да погаси задълженията си, и това е направил без съгласието на собственика, както и че последният не е имал намерение да върне присвоеното движимо имущество на дружеството - собственик. Моли за осъдителна присъда, като предлага на С. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с три години изпитателен срок.

Подсъдимият С.С., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв. И.В. ***, моли съда да се произнесе с присъда, с която да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, поради несъставомерност на деянието по чл.206, ал.1 от НК. Защитата излага доводи, че въпреки наличието на договорни отношения между подсъдимия и дружеството, на практика липсва правно основание, по силата на което С. да е имал конкретни задължения с точно определено количество бали люцерна, което след като добие да стане собственост на другата страна по договора. Не е налице и клауза в сключения договор, по силата на която да е бил длъжен да съхранява добитата люцерна до поискване, поради което не е налице неправомерно разпореждане, тъй като не е бил владелец на движимото имущество – предмет на престъплението. Като цяло счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението обсебване.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Подсъдимият С.С. ***, с ЕГН **********.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което се явява необоснован извода за съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на С..

            Видно от приобщените писмени доказателства по делото е, че на 15.12.2008 г., между подсъдимия, в качеството му на земеделски производител и „Т.” ЕООД ***, бил сключен договор за учредяване на особен залог, по силата на който залогодателят /С.С./ учредява и дава неотменяемото си съгласие за вписване в ЦРОЗ на особен залог в полза на заложния кредитор /”Т.” ЕООД/, върху бъдеща реколта от люцерна, която ще бъде добита през текущата стопанска година /2008 г. – 2009 г./, от описаните в договора земеделски земи, находящи се в землището на *.

            На 17.12.2008 г., между същите страни бил сключен договор за предоставяне право за добив на люцерна, съгласно който подсъдимият поел задължение да предостави добитото количество люцерна от описаната в договора земеделска земя, като правото на добив за приобретателя включвало, като съпътстващи права: правото на обработване на земеделската земя, правото на косене и правото на собственост върху цялата добита реколта за стопанската 2008 г. – 2009 г. На същата дата в ЦРОС бил вписан договора за залог със заложено имущество – бъдеща реколта от люцерна от общо 302, 715 дка земеделска земя.

            Като фактически данни, запълващи обективния състав на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, е посочено в обвинителния акт, че подсъдимият е изпълнявал поетите със сключения договор задължения до началото на месец септември 2009 г., тъй като дотогава редовно доставял балите люцерна, добити от масивите си в землището на *. Посочено е още, че след последното косене през месец септември същата година, подсъдимият не изпълнил задълженията си, като не предоставил добивът от последния откос на другата страна по договора, в количество от 648 бали люцерна. В обвинителния акт се твърди, че С. продал около 240 – 250 бали люцерна на свидетеля И. ***, за сумата от 7000 лева, като обещал да му достави на следващия ден още един камион с бали люцерна, което не направил. Тъй като подсъдимият не изпълнявал поетия ангажимент, свидетелката Ш. посетила на 10.11.2009 г. базата на подсъдимия в * и установила, че там не се съхранявало посоченото от С. количество добита люцерна от последния септемврийски откос, тяхна собственост. Разбрала, че част от балите били откарани по разпореждане на С. в стопанския двор на ЗК „Д.” в *. При посещение на място установила, че това са техните бали, тъй като били балирани по специфичен начин. Поискала да ги вземе, но председателят на кооперацията – свидетелят Т.Г. отказал да й ги предостави, поради което Ш. сигнализирала РУП - Левски.

При извършено претърсване и изземване на 09.04.2010 г., от долен стопански двор на ЗК „Д.” – *, от навес, намиращ се в източната страна, състоящ се от шест секции, били иззети общо 261 бали люцерна, за каквото количество е повдигнатото обвинение. Същите са приобщени като веществени доказателства по делото. С протокол за пазене на веществени доказателства, намерените и иззети бали люцерна били предадени за съхранение и отговорно пазене на председателя на кооперацията – свидетелят Т.Г., а след това върнати на „Т.” ЕООД, чрез представител на фирмата.

            Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че между подсъдимия С., в качеството му на земеделски производител и „Т.” ЕООД, са възникнали договорни правоотношения, относно бъдеща реколта от люцерна, чрез сключване на договор за учредяване на особен залог от 15.12.2008 г., вписан в ЦРОЗ и договор за предоставяне на право на добив на люцерна от 17.12.2008 г.

Съдът счита, че по силата на договора за особен залог, подсъдимият - залогодател е имал качеството на държател на заложеното имущество – бъдещата реколта от люцерна, а заложният кредитор – търговското дружество, не може да стане собственик на вещта, дадена му в залог, тъй като по своята правна същност особения залог е обезпечителна, акцесорна, търговска сделка и няма самостоятелно действие. В конкретния случай, договорът за особен залог обезпечава несъществуващо имущество, към момента на сключването му, а обезпеченото имущество изцяло съвпада с главното задължение, произтичащо от другия договор, този от 17.12.2008 г., сключен между същите страни. Видно от този договор е, че подсъдимият, в качеството на земеделски производител, без да има търговско качество, е поел задължение да добие през стопанската 2008 г. – 2009 г., органична люцерна от посочените земеделски земи в землището на *, а едноличното търговско дружество „Т.” - да придобие правото да получи добитата люцерна, срещу авансово заплащане на общо, годишно възнаграждение в размер на 19 000 евро.

Обвинението приема, че дружеството е собственик на предмета на престъплението - 261 бали люцерна, предвид наличната клауза в договора от 17.12.2008 г., че последното има неизменно и съпътстващо право на собственост, върху цялата добита реколта от стопанската 2008 – 2009 г., която е обезпечена със залог. По силата обаче на сключения договор за особен залог следва заложеното имущество да се държи от подсъдимия, като гаранция за изпълнение на главното задължение по договора за предоставяне правото на едноличното дружество да го получи. Подобно съглашение по своята правна същност представлява уговорка за изкупуване, прикриваща покупко - продажба. Подсъдимият предварително е продал бъдещият добив от люцерна на дружеството, а дружеството, предвид осъществяваната дейност, свързана с отглеждане на селскостопански животни, предварително е заплатило цена, но не претендира  връщане на заплатената продажна цена, а получаване на заложеното имущество, което едновременно с това гарантира изпълнението на права по договор за покупко – продажба. Поради тази причина съдът приема, че търговското дружество не може да стане собственик на предварително продаденото му имущество по силата на договора  от 17.12.2008 г., тъй като това имущество му е дадено в залог. А особеният залог е особен, именно защото е без предаване на държането на заложеното имущество от залогодателя на заложния кредитор, тъй като същото може да се трансформира в парична сума, която да удовлетвори заложния кредитор, чрез предприемане на принудително изпълнение. Следователно, нито едно от двете съглашения, между страните не може да послужи, като годно правно основание за правомерно владеене на инкриминираните бали с люцерна от подсъдимия.

Макар и държател по силата на договора за особен залог, по силата на договора за предоставяне на право за добив на люцерна, подсъдимият не е поемал задължение да упражнява фактическата власт, върху произведената продукция, да я пази или съхранява, а да осигури необезпокоявано плодоползване на добитата люцерна от приобретателя. Уговорено е единствено приобретателят да заплати направените разходите на праводателя в случай, че същият е оказал съдействие и е извършил всички дейности за своя сметка по реализиране на добива, а именно дейностите: косене, събиране, сушене и балиране на люцерната. Данните по делото са, че тези допълнителни дейности са били извършвани изцяло под ръководството на представител на дружеството /Д.Б./. Следователно не от добрата воля на подсъдимия е зависело своевременното установяване на фактическата власт от приобретателя, върху вече продадената и добита люцерна. По силата на договора от 17.12.2008 г., подсъдимият не е поемал задължение да предостави и точно определено количество добита реколта от съответната стопанска година. Заплатена му е парична сума за бъдеща реколта, а какви ще са резултатите не е нищо друго, освен бъдещо несигурно събитие, което може да зависи от различни фактори, например – слаба реколта, поради неблагоприятни атмосферни условия, форсмажорни обстоятелства, довели до погиването й, и др. В тази връзка, не се установява от събраните доказателства, че С. е бил недобросъвестен при изпълнение на поетите договорни задължения и се е облагодетелствал, като се е разпоредил противозаконно с предварително заплатените му и иззети 261 бали люцерна от кооперацията в *, които според обвинението владеел, т.е. упражнявал фактическата власт на правно основание – договора за предоставяне на право за добив на люцерна от 17.12.2008 г. Показанията на свидетеля И.Г. са противоречиви, относно осъществена разпоредителна сделка. При всеки негов разпит са крайно различни, непоследователни и нелогични, и само въз основа на тях не може да се наложи извод, че са достоверни, именно тези дадени от него пред орган на досъдебното производство в смисъл, че е закупил от подсъдимия за сумата от 7000 лева предмета на престъплението, за да изхранва селскостопанските животни, които отглежда. Но дори и да е реализирана покупко - продажба, извод за противозаконно разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия, не могат да обосноват и показанията на свидетелите Т.Г. и Р.Д., макар и да заявяват знание за осъществена такава сделка между С. и Г., по повод на инкриминираните бали. Това е така, защото липсват доказателства, че намерените и иззети бали люцерна при извършеното претърсване в стопанския двор на кооперацията в *, са част от добитата реколта от тази стопанска година и именно от земеделските земи, находящи се в землището на *. На досъдебното производство е направен опит да се установи от коя реколта са описаните бали люцерна в протокола за претърсване и изземване и съществува ли сходство, между тези бали и балите люцерна, доставени от подсъдимия, преди последния откос във фермата на дружеството в *. Назначената съдебно – агротехническа експертиза не е изготвена, а липсата на приобщените, като веществени доказателства по делото - 261 бали люцерна, поради връщането им на едната страна по договора, водят до липса на правна възможност и в хода на съдебното следствие /две години по – късно/ да бъде установен техния вид и произход. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като по силата на договора, дружеството трябва да получи определен вид люцерна – органична. Това от своя страна води до липса на доказателства, които да оборят твърденията на подсъдимия, че балите люцерна, за които му е повдигнато обвинение не са предмет на престъпление, тъй като са добити от обработката на други земеделските земи, находящи се в землището на *, добивът от които не е бил предмет на договорни отношение с „Т.” ЕООД, поради което е не е имало пречка да се разпорежда с него, както намери за добре, в свой собствен интерес. Липсата на доказателства в тази насока, дават основание на съда да приеме за достоверни показанията на наетите от подсъдимия работници - свидетелите Х. *** се е съхранявала люцерната, добита от земеделските земи в *, която е биологична по вид, а не органична, тъй като е по – млада, на три години, а тази в * е на пет години, което обстоятелство, наред с неблагоприятните атмосферни условия през стопанската 2008 г. – 2009 г., обяснява незначителния добив при последния септемврийски откос. А дали добива на 22 бали люцерна от последния септемврийски откос от земите в *, както твърдят тези свидетели, са били част от откараните в стопанския двор на кооперацията в * бали, при неизясненост на вида и произхода на предмета на престъплението, почива само на предположение, което не може да обоснове ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за обсебване, дори и на това количество. Не могат да послужат, като годно основание за постановяване на осъдителна присъда и показанията на свидетелите Ш., О. и К., в смисъл, че балите, складирани в стопанския двор на кооперацията в *, са добити от земеделските земи в землището на *. Те възпроизвеждат само заявеното им от С., като твърдят, че всъщност нямат точна информация от представител на дружеството за количеството добита люцерна при последния септемврийски откос. Другата страна по договора сама се е поставила в положение на невъзможност да организира всички допълнителни дейности, във връзка с добива на люцерната от последния откос и да получи реалния добив от органична люцерна, въпреки че подсъдимият е съдействал с машини и работна ръка, за да се реализира такъв при последния септемврийски откос. При липсата на доказателства за произхода и вида на иззетата люцерна, дори и фактът, че подсъдимият сам е признавал в телефонни разговори и имейли, че дължи още 648 бали от последния откос, че не е отговарял при търсенето му по телефона от свидетелката Ш., с цел да не ги достави до фермата на дружеството в *, а да ги обсеби, както счита последната, също не може да наведе на извод за противоправно своене на реално добита реколта люцерна, именно от тази стопанска година и от описаните в договора земеделски земи, находящи се в землището на *.   

 Предвид гореизложеното, съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът е признал подсъдимия С.С. за невинен по повдигнатото му обвинение, поради което и на основание чл.304, пр. последно от НПК го е оправдал – а именно, че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

При този изход на делото, съдът е постановил на основание чл.190 от НПК, направените деловодни разноски да останат за сметка на държавата.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: