Мотиви към присъда №19/11.04.2012 г., постановена по НОХД №122 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимата A.A. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че като осъдена с влязло в законна сила съдебно решение – изпълнителен лист от 26.07.2005 г. на РС – Левски, да изплаща по 80 лева месечна издръжка на свой нисходящ – малолетното си дете Р.К., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски за периода месец септември 2010 г. – месец януари 2012 г. – общо 17 /седемнадесет/ месечни вноски, на обща стойност 1360 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, но предвид събраните по делото писмени доказателства, че А. е изпълнила задължението си изцяло и липсата на настъпили вредни последици за пострадалия, пледира да се приложи привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК и на подсъдимата да не се налага наказание.

Подсъдимата A.A., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да не й налага наказание, тъй като е изплатила изцяло дължимата сума за издръжка на детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата A.A. ***, с ЕГН **********.

По делото е приложено Решение №26/08.03.2005 г., постановено по гражданско дело №61/2005 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 23.03.2005 г., по силата на което Р.К., с ЕГН **********, бил настанен за отглеждане в семейството на неговата баба – свидетелката М.К. ***. С Решение №59/09.06.2005 г., постановено по гражданско дело №86/2005 г. по описа на РС – Левски, подсъдимата била осъдена да заплаща по 80 лева месечна издръжка на малолетното си дете Р.К., считано от 01.04.2004 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист на М.К. на 26.07.2005 г. За периода от месец септември 2010 г. до месец януари 2012 г. включително, подсъдимата не заплащала на свидетелката М.К. дължимата издръжка за детето си, като съзнателно пропуснал 17 месечни вноски в общ размер на 1360 лева. Свидетелката К. депозирала жалба в прокуратурата и по случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски срещу А. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, а именно цитираните по горе решения на РС – Левски и издадения изпълнителен лист на свидетелката К.. Че за посоченият период от време подсъдимата не е изплащала дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват и показанията на М.К., в семейството на която е настанен за отглеждане непълнолетния Р.К..

Подсъдимата се признава за виновна по повдигнатото обвинение, но твърди, че с телеграфен запис е изпратила сумата от 1360 лева на свидетелката К.. В подкрепа на обясненията й в този смисъл е представената от А. в съдебно заседание и приета като писмено доказателство по делото разписка за изпратен на свидетелката К. телеграфен запис за сумата от 1360 лева на 20.03.2012 г. Свидетелката К. потвърждава при разпита й в качеството на свидетел по делото, че е получила изпратената от подсъдимата парична сума, съответстваща на дължимата издръжка за седемнадесет месечни вноски. В уверение на показанията си в този смисъл, свидетелката К. представя покана за получаване на телеграфен запис за сумата от 1360 лева, която сума лично е получила на 20.03.2012 г. Налице са предпоставките за приложение на привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК. По безспорен и несъмнен начин се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е изпълнила задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция. Няма данни за настъпили други вредни последици за пострадалия Р.К., поради несвоевременното заплащане на дължимата издръжка от неговата майка.

Предвид гореизложеното съдът е признал с присъдата подсъдимата A.A. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК, не е наказана за извършеното престъпление.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: