Срещу подсъдимия Р.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 10.01.2012 г. в *, не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, издадена от РС –Левски на 10.05.2010 г. на основание Решение
№69/10.05.2010 г., по гражданско дело №160/2010 г. по описа на същия съд.
Престъпление по чл.296, ал.1
от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинението срещу подсъдимия. Излага съображения, че
същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимия М. да бъде
признат за виновен и осъден, като предлага да му бъде наложено наказание
пробация за срок от една година за двете задължителни пробационни мерки, както
и обществено полезен труд за 300 часа в рамките на една година. Излага съображения,
че по - дългия срок на двете задължителни пробационни мерки и налагането на
трета такава, се обуславя от предишното му осъждане за същото престъпление, за
което му е наложено наказание пробация, но то не е способствало за постигане
целите на наказанието.
Подсъдимият Р.М. разбира повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен и дава
обяснения по случая. Моли съда да му наложи наказание глоба, а не предложеното
от представителя на прокуратурата наказание пробация.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Р.М. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
М. живее в едно домакинство със своята майка – свидетелката В.М. и
непълнолетния си син – свидетелят П.М.. Обитават *, находяща се на ***. С
Решение на РС – Левски, свидетелят П.М. бил настанен за отглеждане при неговата
баба – свидетелката М., която и до настоящият момент полага грижи за неговото
отглеждане и възпитание. Поради непрекъснати конфликти в семейството,
предизвиквани от подсъдимия М., на последният била наложена мярка за защита от
домашно насилие на П. и В.М., с влязло в законна сила съдебно решение
№69/10.05.2010 г., на основание което е издадена заповед за защита от домашно
насилие. В нарушение на издадената заповед, на 10.01.2012 г., отново възникнал
поредния конфликт в семейството, предизвикан от подсъдимия, след като употребил
преди това алкохол със свой приятел. Около 21:00 часа, свидетелят П.М. седнал
да вечеря. Баща му започнал да отправя обидни думи към него, скарал му се, че
непрекъснато ядял. Свидетелят М. го помолил да спре да го обижда, но баща му
продължил да отправя обиди към него и го напсувал. Тръгнал към коридора,
откъдето взел брадва и се насочил към сина си с брадвата, насочена с острата
част към него. Свидетелят М. станал прав и взел един нож, за да се защити, а
баба му застанала до вратата, за да спре подсъдимия. Казала му да остави
брадвата, но М. започнал да заплашва и нея. Тогава свидетелката М. успяла да
дръпне брадвата от ръката на сина си, след което последният влязъл в кухнята,
където се сбил с непълнолетния си син. М. помолила свидетеля И.Г., с когото
подсъдимият пиел от обяд, но същият не сторил това, поради което се обадила на
тел.112 и съобщила за случая. На място пристигнали полицейските служители при
РУП – Белене – свидетелите Д. и Н., които снели сведения от всички намиращи се
в дома лица. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило
с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.296, ал.1
от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Макар и подсъдимия да не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, то обясненията му в този смисъл, съдът приема за изградена
защитна версия, с оглед избягване на неблагоприятните последици от повторното
му осъждане за престъпление по чл.296 от НК, за което вече е осъждан с влязъл в
законна сила съдебен акт. Твърденията му, че не е заплашвал сина си с брадва, че
е искал да вземе цепеница, за да се защити от него, тъй като последният го
заплашвал с нож, и че не той е причина за скарването, а за поред път - майка му
и неговият син, се опровергават от показанията на последните. Те от своя страна
изцяло кореспондират на възприятията на полицейските служители – Д. и Н.,
посетили дома, непосредствено след инцидента и възприели нетрезвото състояние
на М. и притесненото, разстроено състояние на неговата майка от случилото се. Показанията
на всички свидетели, относно инцидента на инкриминираната дата, са
последователни, логични и подробни, поради което съдът ги приема за достоверни
и ги кредитира изцяло. На фона на тези свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия са хаотични, непоследователни, касаят факти, характеризиращи
негативно синът му, които сочи като причина за собственото си недоволство от
неговото поведение, но последните са неотносими към настоящия случай и не го
оневиняват за извършеното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите П. и
В.М. са и приложените по делото веществени доказателства – 1 брой брадва,
посочена от свидетелката М., като тази, с която подсъдимият е нападнал внукът
й, както и 1 брой нож, посочен от М., като този, който внукът й е взел, за да
се защити от нападението на баща си с брадвата. Съдът счита, че тези вещи са
предадени от свидетелката напълно добросъвестно и доброволно, за което
процесуално – следствено действие е съставен протокол на 08.02.2012 г.
Безспорно
се установява от приложените към досъдебното производство писмени
доказателства, че с Решение №69/10.05.2010 г., постановено по гр.д. №160 по
описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Левски, на П.М. и В.М. е наложена мярка за
защита, като се задължава подсъдимият Р.М. да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу тях и му е наложена глоба в размер на 200 лева. С решението
е постановено да се издаде заповед за защита от домашно насилие и копие от
издадената такава на 10.05.2010 г. е приложена по делото. Установените по
делото факти водят на извод, че с поведението си подсъдимия умишлено е нарушил
издадената заповед за защита от домашно насилие, като е осъществил напълно
съзнателно отново такова на инкриминираната дата, спрямо свидетелите П. и В.М..
При така установената
фактическа обстановка съдът счита, че деянието извършено от подсъдимия Р.М.
следва да се квалифицира като престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Извършено е виновно, при
форма на вината – пряк умисъл и подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното престъпление законът
предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода за срок до три години или глоба до
5 000 лева.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на М. съдът съобрази, че не са налице
нито многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, нито едно изключително
по своя характер такова, които да обусловят приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК. Единственото смекчаващо обстоятелство е тежкото имотно състояние
на подсъдимия, тъй като е безработен и няма никакви постоянни доходи. Но същият
живее в едно домакинство със своята майка и син, което се издържа изцяло от доходите
на свидетелката М., която е пенсионерка. Надделяват по превес отегчаващите
вината и отговорността на М. обстоятелства. Като такива следва да се отчетат
извършване на деянието в нетрезво състояние и предишните му осъждания за
престъпления от общ характер. Видно от справката му за съдимост, на М. е
наложено със споразумение, одобрено по НОХД №43/2000 г., влязло в законна сила
на 16.05.2000 г., наказание глоба в размер на 150 лева за престъпление по
чл.325, ал.2 от НК. Второто осъждане на М. е за престъпление по чл.296, ал.1 от
НК, за което с присъда постановена по НОХД №521/2010 г. по описа на РС –
Левски, му е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки
за срок от шест месеца. Това обстоятелство несъмнено навежда на извод, че
подсъдимият си е изградил трайни навици да не изпълнява издадената от съда
заповед за защита от домашно насилие. Поредното й нарушаване от него е показателно,
че наложеното му наказание пробация в минимален размер по преходното му
осъждане за същото престъпление, въобще не е съдействало за постигане целите на
наказанието. Горното, наред с тежкото имотно състояние на подсъдимия, налагат
извода за нецелесъобразност от налагане на по – лекото по вид, предвидено в
състава на извършеното престъпление наказание глоба. Липсват по настоящото дело
основания за определянето наказание пробация, макар и в по – висок размер на
срока на пробационните мерки, при условията на чл.55 от НК и замяна на другото
предвидено наказание в състава: лишаване от свобода. Поради тази причина, съдът
счита, че на подсъдимия М. следва да се определи предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание, а именно лишаване от свобода в минимален
размер от три месеца. Налице са предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от
НК. М. не е осъждан на наказание лишаване от свобода, наложеното му наказание е
за срок до три години, а ефективното му изтърпяване не е наложително, с оглед
постигане целите на наказанието. Поради тази причина съдът е отложил
изтърпяването на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца с три години изпитателен срок, като счита, че същият ще
окаже достатъчно възпиращо въздействие върху него, с оглед въздържането му от
извършването на подобни деяния в бъдеще.
При този изход на делото
съдът е постановил веществените доказателства – 1 брой нож и 1 брой брадва,
подробно описани в протокол за доброволно предаване от 08.02.2012 г. /на лист 33 от делото/, да
се върнат на техния собственик В.М. ***.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: