МОТИВИ към присъда №20/25.04.2012 г., постановена по НОХД №150 по описа за 2012 г. на Районен съд - Левски

 

            Срещу подсъдимият П.Д. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден, в периода от 29.10.2011 г. до 24.12.2011 г., в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужди движими вещи – 45 литра олио, марка „Перла”, на стойност 123.75 лева, от владението на Л.Ш. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

            Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия и назначеният му служебен защитник – адв.Д.М. от ***, и със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител Ш., производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Моли за осъдителна присъда, като по отношение на наказанието, което следва да им се наложи, предлага най – лекото от трите алтернативно предвидени наказания в състава на престъплението, а именно глоба в размер на 100 лева.

Подсъдимият П.Д., по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. След приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният му служебен защитник, изразява съгласие с предложеното от прокуратурата наказание глоба в минимален размер.

            Частният обвинител Л.Ш., по време на предварителното изслушване дава съгласие да не се провежда разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице, а събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнание, да се ползват при постановяване на присъдата. По същество се съгласява с предложеното от прокурора наказание за подсъдимия.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че ще ползва направените самопризнания от подсъдимите при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият П.Д. ***, с ЕГН **********.

На неустановен ден, в периода от 29.10.2011 г. до 24.11.2011 г., подсъдимият се движел по ***. Минал край дом №*, * от свидетеля Ш.. Забелязал къде се намира мазата и решил да извърши кражба на хранителни продукти, тъй като бил безработен и в затруднено финансово положение. Същата вечер, около 23.00 часа, Д. се върнал до дома на пострадалия. Прескочил оградата и се приближил до врата на избеното помещение, която успял да отвори, чрез натиск, при който една от халките се освободила. Влязъл вътре и забелязал три стека олио, като в единия стек имало шест броя двулитрови туби олио, в другия четири броя двулитрови туби и в третия един брой бутилка от един литър олио, или общо 45 литра олио, който подсъдимият взел. Една част от тях сложил в сак, а другата натоварил на велосипеда, с който бил пристигнал до къщата на пострадалия. Сутринта на следващия ден, Д. продал на свидетелката Р.Д. ***, дванадесет броя двулитрови туби с олио на цена от два лева за литър, като получил сумата от 50 лева.

Впоследствие, пострадалият Ш. установил липсата на съхраняваните от него в избеното помещение на дома си – 45 литра олио, марка „Перла” и подал жалба в местното полицейско управление. Олиото бил получил като рента от земеделска кооперация „Ентек”–с.Деков. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия Д. в РС – Левски, с повдигнато обвинение за престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

             Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК, писмени и гласни доказателства.  Видно от протокол за доброволно предаване от 11.01.2012 г. е, че свидетелката Р.Д. е предала на служител при РУП – Белене – един брой туба с вместимост един литър, съдържаща един литър рафинирано слънчогледово олио, с марка „Перла Оил” и един брой туба, с вместимост два литра, съдържаща два литра рафинирано слънчогледово олио от същата марка. По повод на така предадените вещи, последната саморъчно вписала в протокола обяснения, че същите са и продадени от подсъдимия Д., като му е заплатила за тях цена от 2 лева за литър олио. От показанията на свидетелката Д. се установява, че Д. е посетил дома й, като й предложил да й продаде на по – ниска цена слънчогледово олио. Тя се съгласила и закупила за сумата от общо 50 лева дванадесет двулитрови бутилки олио и една от един литър. Срещу разписка, доброволно предаденото от свидетелката количество неизраходено от нея олио било върнато на неговия собственик. Разпитан в качеството на свидетел на досъдебното производство, пострадалият Ш. дава показания в смисъл, че в избеното си помещение е съхранявал 45 литра олио марка „Перла”, което получил в средата на месец октомври 2011 г., като рента от „Ентек” ООД – гр.Свищов. В подкрепа на показанията му е приложената към досъдебното производство бележка, издадена от дружеството в уверение на това, че Л.Ш. е получил на 29.10.2011 г. - 45 литра олио, 22 бутилки по 2 литра и 1 бутилка от 1 литър, всичките марка „Перла”. Твърди, че на 24.12.2011 г. случайно е забелязал липсата им, поради което тогава е сигнализирал в полицията за случая. Подсъдимият се признава за виновен, дава подробни обяснения относно периода от време и начина на проникване в дома на пострадалия и отнемане на инкриминираното количество чужди движими вещи, намерени от него в избеното помещение на Ш.. Обясненията му кореспондират на всички събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Видно от направена справка от служител при РУП – Белене е, че по отношение на Д. има съставен акт за установяване на административно нарушение №2/25.02.2011 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление №2/23.03.2011 г., влязло в законна сила на 02.06.2011 г., с което на основание чл.218б от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, която не е заплатена. При това положение съдът намира, че към датата на извършване на деянието не са били налице всички предпоставки за приложение на чл.218б от НК, независимо от обстоятелството, че Д. не е осъждан.

Извършеното деяние представлява маловажен случай. Въпреки, че не е възстановен предмета на престъплението, то с оглед на неговата ниска стойност – в размер общо на 123.75 лева, съгласно заключението на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза, както извършеното деяние, предвид незначителността на настъпилите вредни последици /под една работна заплата за страната/, така и неговия извършител, предвид чистото му съдебно минало, разкриват една по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Поради тази причина съдът намира, че извършеното деяние е правилно квалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Подсъдимият Д. следва да носи наказателна отговорност за извършеното виновно от него деяние, при форма на вината пряк умисъл. Наказанието му следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства или едно изключително по своя характер такова. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, чистото съдебно минало и тежкото имотно състояние. Отегчаващо вината обстоятелство е невъзстановяването на предмета на престъплението на неговия собственик в пълен размер. При това положение съдът е наложил на Д. най – лекото от трите алтернативно предвидени в състава на извършеното престъпление наказание, а именно глоба, като по отношение на размера е отчетено, че подсъдимият е безработен, няма постоянни доходи към настоящия момент, но е в трудоспособна възраст и има възможност да си набавя доходи за в бъдеще, чрез полагане на труд, а не чрез изграждане на навици да прави това чрез извършване на противоправни деяния. Поради тази причина, съдът приема, че глоба в размер на 100 лева – минималния, предвиден в закона, ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието по отношение на Д..

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

            В наказателното производство срещу подсъдимия е предявен граждански иск от пострадалия Л.Ш. ***, с ЕГН **********, за сумата от 115.50 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.12.2011 г., до окончателното й изплащане.

            Л.Ш. е конституиран като граждански ищец по делото. След приключване на съдебното следствие, моли съда да уважи предявения от него иск в пълен размер, като доказан и основателен.

            Съдът като съобрази, че подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, като взе предвид, че с протокол за доброволно предаване са върнати и срещу разписка са възстановени на собственика Ш. три литра олио, счита че същият е претърпял имуществени вреди, равняващи се на стойността на 42 литра олио, която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 115.50 лева, каквато е претендираната сума, като обезщетение от гражданския ищец. При това положение, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия Д. да заплати на пострадалия сумата от 115.50 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието имуществени вреди. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 24.12.2011 г. /датата на която пострадалият е установил извършената кражба/, до окончателното й изплащане.   

            При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – сумата от 50 лева, както и направените деловодни разноски в размер на 40 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: