Срещу подсъдимия Г.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 07.12.2011 г., в землището на с.Асеновци, обл.Плевен,
без редовно писмено позволително, сякъл три пространствени кубични метра дъбови
дърва за огрев на стойност 180 лева и извозил от горския фонд един
пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев на стойност 60 лева, като деянието
представлява маловажен случай.
Престъпление по чл.235,
ал.6, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинението срещу подсъдимия. Излага съображения, че
същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимия М. да бъде
признат за виновен и осъден, като предлага да му бъде наложено наказание глоба
в максимален размер от 300 лева, а предметът на престъплението и вещите,
послужили за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия, да бъдат
отнети в полза на държавата.
Подсъдимият Г.М. разбира повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен и дава
обяснения по случая. Моли съда да му наложи наказание глоба размера, предложен
от представителя на прокуратурата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Г.М. ***, с ЕГН **********.
На
инкриминираната дата – 07.12.2011 г., по повод на получен сигнал, че група лица
ще извършат незаконна сеч от държавния горски фонд в землището на с.Асеновци, свидетелите
Н.И. и Д.Т. – горски инспектори към РДГ – Ловеч, съвместно със служители при
РУП – Левски, се установили в землището на селото, в отдел 363, подотдел „Е”.
За да заловят лицата на местопрестъплението, свидетелят И. останал в отдела,
където се очаквало да пристигнат лицата, а свидетелят Т. се установил до моста
на река Осъм, който бил единствения възможен изход за извозване на отсечените
дърва. Групата лица пристигнали в късния следобед с три конски каруци. Една от
каруците била на подсъдимия. Свидетелят И. наблюдавал отблизо действията му,
като видял, че същият започнал да реже дъбови дърва с моторна резачка.
Отрязаното от него количество дърва за огрев, впоследствие натоварили в три
конски каруци, които започнали да се придвижват към маста на реката. Там трите
конски каруци били спрени за проверка от свидетеля Т., като на място
установили, че във всяка една от каруците са натоварени по един пространствен
кубичен метър дъбови дърва за огрев. На всяко от лицата, управляващи каруците,
били съставени актове за установяване на административно нарушение по Закона за
горите. На подсъдимия М. били съставени два акта, първият за това, че е
извършил сеч на натоварените в трите конски каруци дърва за огрев, с общо
количество – три пространствени кубични метра, без дървесината да е маркирана с
КГМ и без да притежава позволително за това, а вторият – за това, че с конска
каруца транспортира един пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев, без
дървесината да е маркирана с КГМ и документ, доказващ законовият й произход. С
така образуваната административно – наказателна преписка против М. била
сезирана на прокуратурата. По случая било образувано досъдебно производство,
което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски, срещу М., по
обвинение за престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните писмени и
гласни доказателства по делото. Макар, че подсъдимия отрича той да е извършил описаната
в обвинителния акт сеч на три пространствени кубични метра дърва за огрев,
противното се установява от последователните и логични показания на свидетелят И.,
който пряко и непосредствено, лично е възприел извършването на това
изпълнително деяние от подсъдимия, с описаната в акта моторна резачка, иззета
като доказателство за извършеното административно нарушение на Закона за
горите. Горното се установява и от проведената очна ставка, между този свидетел
и подсъдимия, при която явства противоречивост в обясненията на последния.
Съдът счита, че показанията на свидетелите И. и Т. са правдоподобни, както
относно извършителят на деянието, така и относно описаните в двата акта против
подсъдимия количество дървесина – незаконно отсечена и незаконно извозена от
горския фонд.
Съгласно заключението на
вещото лице по неоспорената и приета в съдебно заседание оценителна експертиза,
стойността на един пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев към датата
на извършване на деянието е в размер на 60 лева. Деянието представлява
маловажен случай и правилно е квалифицирано, като престъпление по чл.235, ал.6,
във вр. с ал.1 от НК. Предвид минималното количество на незаконно отсечени
дърва за огрев – три пр.куб.м. на стойност 180 лева /под една минимална работна
заплата за страната/, и от тях – едни пр.куб.м., на стойност 60 лева – извозван
от подсъдимия, извършеното деяние разкрива една по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените престъпление от този вид. Фактът, че
подсъдимият вече е осъждан с влезли в законна сила присъди за престъпления за
общ характер, е само пречка за реализиране на административно - наказателната
му отговорност и квалификацията на извършеното, като административно нарушение
на Закона за горите, но не променя маловажността на случая, с оглед
незначителността на настъпилите вредни последици от виновно извършеното
престъпление, при форма на вината – пряк умисъл.
Подсъдимият следва да носи
наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното
престъпление законът предвижда алтернативно два вида наказания лишаване от
свобода за срок до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на М. съдът съобрази, че
не са налице нито многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства, нито едно изключително по своя характер такова, които да
обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Единственото смекчаващо
обстоятелство е получаването на постоянни доходи от осъществяваната от него
дейност, като * по силата на граждански правоотношения, с които осигурява
прехраната на семейството си. Налице е и отегчаващо вината и отговорността на М.
обстоятелство. Като такова следва да се отчетат предишните му две осъждания за
престъпления от общ характер, за които има влязла в законна сила условна
присъда за квалифицирана кражба и наложена глоба в минимален размер за
маловажен случай на кражба. Макар и преходните осъждания да не са за същото
престъпление, като по настоящата присъда, при преценка на причините и мотивите,
заявени от подсъдимия за извършване на деянието, а именно – да продава
незаконно добития дървен материал, с цел имотно облагодетелстване, макар и да
няма такова обвинение, съдът счита, че това обстоятелство несъмнено навежда на
извод, че М. има вече трайно изградени навици да си осигурява доходи по
незаконен начин, а наложените му наказания въобще не са съдействали за
постигане целите на наказанието. Горното налага извода, че наказанието на М.
следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, като с оглед установеният количествен и
стойностен критерий на предмета на престъплението и наличието на доказателства,
че подсъдимият е извършил този вид деяние за първи път и не е наказван за
същото по административен ред, счита, че следва да му бъде наложено най –
лекото предвидено в състава на извършеното престъпление наказание, а именно
глоба в полза на държавата. При определяне на неговия размер, съдът прецени
имотното състояние на подсъдимия /наличието на постоянни доходи от
осъществяваната от него дейност/, както и извършването на две изпълнителни
деяния от изброените в състава – сечене и извозване, поради което е наложил на М.
наказание глоба в максималния, предвиден в състава на престъплението размер от
300 лева.
При този изход на делото,
съдът е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението
на основание чл.235, ал.7 от НК, а именно – три пространствени кубични метра
дъбови дърва за огрев, оставени на отговорно пазене в общински гаражи –
гр.Летница.
На основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК, съдът е постановил да се отнемат в полза на държавата и вещите – 1
брой конска каруца и 1 брой БМТ без номера, оборудван със шина и верига, които
са собственост на подсъдимия и са му послужили за извършване на престъплението.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 90 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: